Публикация

За хората с психични заболявания

За хората с психични заболявания

На 10 октомври отбелязахме Световния ден на психичното здраве. Тихо, незабележимо без овации, без възгласи, ами то си е за мълчане, като се има пред вид състоянието на тези хора. Всеки може да се разболее от психично заболяване, никой не е застрахован, но когато хората са здрави, те гледат на психично болните като хора от второ качество, за които не трябва да се говори и те си остават в сферата на мрака. Много е удобно да не се говори за тежки и неприятни проблеми, пък нали ние сме си здрави... Обществото не се интересува от тях, не ги приема,а на държавата - не са ѝ приоритет. Те не могат никого да заставят да говори за тях, защото са мълчаливи, нещастни, бедни и затова проблемите им си стоят, а даже и да крещят няма кой да ги чуе. Каквото е било преди половин век - такова е и сега. Никакво развитие в положителна посока. Предразсъдъците, липсата на интерес от институциите към тях, дори дозата невежество, която съществува по отношение на заболяванията им също са същите както преди половин век. Никакво развитие в мисленето на тези, които са отговорни за тях. Години наред - стигмата е най-устойчивият признак на психичната болест. Клеймото на срама, на неудобството, че са психично болни е тежко и то се засилва от незаслужената дискриминация от обществото, което ги отритва, унижава, обижда, лишава ги от права. При психичната болест настъпва неадекватно поведение на болния, което води до стрес на околните. Психозата, която се проявява е драматична и трудно може да се понесе от здравия човек. Това не означава, че трябва да имаме страх, едва ли не ужас да срещнем, заговорим или живеем с такъв човек. През последните години бяха открити нови, високо ефикасни медикаменти за лечение, което доведе до истинска революция в психиатрията. Следвайки редовното си лечение те - външно по нищо не се отличават от психично здравите, само психиатърът,който ги лекува ги знае. Впрочем на психично здравите дали всичко им е в ред?
От наличието на стигмата, страха, срама може да се обясни, защо някои заболявания се откриват толкова късно. Дори да се появят симптоми на психична болест, близките дълго време крият, странят, за да не се разбере и се обръщат към психиатър, когато положението стане нетърпимо и болният прояви агресия, автоагресия или не дай си Боже извърши самоубийство. Непознаването на проблема от страна на близки, работодатели, дори и от някои лекари може да има сериозни и непоправими последици.
Мога да посоча грозни примери от страна на работодатели, които разбирайки за психичното заболяване на свой служител всичко възможно ще направят да го уволнят, макар, че той си върши съвестно работата. Имала съм случай, когато заради млада жена с леко психично разстройство, работодателят ѝ закрива целия отдел, в който тя работи, след това го открива отново, но без нея. Какви маневри, какви еквилибристики!
Друг грозен пример е ,когато при психично болен родител настъпи развод и болният родител трябва да плаща издръжка. Най -често пенсията на тези болни е 130 лв и като го осъдят да плаща по 70 лв, той трябва да живее с 6о лева месечно. Истински геноцид на тези хора.
При тази ситуация те започват да водят полугладно съществуване. Да не говорим за друга печална последица дължаща се на заболяването. Тези хора стават обект на различни мошеници и престъпници, които им вземат домовете под носа, защото те не могат да се осъзнаят и съпротивляват - точно на това разчитат престъпниците.
Проблемите, свързани с лечението на психично болните са много и не съм в състояние да ги изтъкна всичките. Пиша тези редове, за да научат малко повече хората за тях. Да не ги отблъскват, да не ги манипулират, да не се страхуват.
Всички ние сме длъжници на тези хора и животът им трябва да се подобри, да се промени, да сме по-човечни.

Коментари

Иво Георгиев
3 ное 2018 18:44

Поздравления за прекрасната статия!