Публикация

Какво (не)трябва да правим в жегите?


Плевен от години е град, в който се усещат силно горещините, и e една от критичните точки, в която освен температурата, се повишава и влажността на въздуха, казва д-р Петко Стефановски, началник на Спешното отделение на плевенската болница. По думите му хората тежко преживяват жегата, а проблемът е сериозен най-вече за онези, които имат хронични заболявания. 

„Това се отразява и на нашата работа, защото, след като екип на Центъра за спешна медицинска помощ транспортира пациента, ние сме тези, които го лекуваме. За 24-часово дежурство при нас преминават около 60 болни”, посочи д-р Стефановски.

През почивните дни десетки плевенчани са имали нужда от спешна помощ. Хоспитализирани са четирима с топлинен удар, деветима с инсулт. От топлината 11 пациенти са транспортирани в отделението с хипертонична криза, а още четирима са били с ритъмни нарушения.

„Най-важното, което трябва да знаят хората, е, че не се препоръчва излизането навън във времето от 10:00 до 17:00 часа. Това важи най-вече за малките деца и възрастните над 65 години, които са най-чувствителни към жегата”, поясни началникът на Спешното отделение на плевенската болница.

Въпреки горещините, климатиците не бива да се настройват на ниски градуси. Разликата в температурите навън и в помещението трябва да е около 10 градуса.

В жегите е полезно да се приемат повече течности, предимно със стайна температура. Консумацията на алкохол не е препоръчителна.

Добре е да се носят по-леки и светли дрехи, като слънцезащитната шапка е задължителна.

„Първите симптоми на прегряването са зачервяване и обилно потене, а в по тежките случаи, когато става въпрос за слънчев удар, са налице повръщане, главоболие, но може да се стигне и до колапс”, поясни д-р Стефановски.

При прегряване трябва да се потърси сянка, да се разкопчае дрехата на пострадалия и да се постави влажна кърпа върху челото му. Добре е да не се пие студена вода.

В случай, че тези методи не помогнат, е добре веднага да се потърси лекарска помощ.


Коментари