Интервю с д-р Силвия Андонова, невролог, УМБАЛ „Александровска“

Към първа част: Как да се избегнат усложненията при диабет

Д-р Андонова, защо диабетната полиневропатия трябва да се лекува? Има ли медикаменти, които забавят развитието на състоянието?

Вече възникнала, диабетната полиневропатия няма специфично лечение, но съществуват медикаменти, които да облекчат симптомите и да предотвратят влошаване на заболяването. Дори единствено контролът на хипергликемията и избягване на рязкото покачване на кръвната захар може да подобри оплакванията. Симптоматичните медикаменти (като например дулоксетин и прегабалин) са индикирани при болезнена полиневропатия, но те не променят курса на болестта и нямат универсална ефективност при всеки болен. 

Има проучвания, доказващи значително намаляване на оплакванията след прием на Витамин В комплекс в комбинация с алфалипоева киселина, което представлява препаратът „АлфаЛипомакс“. С приема на две капсули сутрин на гладно от хранителната добавка пациентите получават необходимата дневна доза от тези полезни вещества. Трябва да се взема поне три месеца, за да има ефект.

Алфалипоевата киселина се синтезира в черния дроб и други тъкани при човека. Може да се набави чрез храната – съдържа се в спанака, броколите, доматите, градинския чай, брюкселското зеле и оризовите трици. Тя действа като антиоксидант и намалява оксидативния стрес, който е в основата на механизмите за възникване на диабетната полиневропатия. Също така подобрява кръвоснабдяването, усвояването на глюкозата и метаболизма на периферните нерви, както и функцията им - скоростта на провеждане на нервните импулси. Тя е доказано безопасен и евтин антиоксидант. Може потенциално да регенерира и други антиоксиданти като витамин С, витамин Е и глутатион.

Витамин В12 е важен биофактор, който участва в различни метаболитни процеси, свързани с клетъчната активност и живот на нервните клетки. Подобрява вибрационния усет, както и вариабилността на сърдечната честота. Дефицит на витамин В12 може да настъпи не само в резултат на диабета, но и при приема на метформин, който е един от най-често използваните медикаменти при предиабет и захарен диабет. Друг ефект е и повишаване на периферната инсулинова чувствителност, почти като при здрави хора.

Бенфотимин (В1) е витамин с бързо настъпващ ефект по отношение на намаляване на болката. Той има доказан патогенетичен ефект, забавящ прогресията на заболяването.

Какви правила трябва да спазва пациентът, за да намали риска от прогресия на диабетната невропатия и евентуална загуба на части от крайника?

Най-важното е да се диагностицира предиабетното състояние максимално рано, за да се предотврати появата на диабетната полиневропатия. За тази цел се препоръчват тестване за диабет и предиабет при всички възрастни с ИТМ ≥25 kg/m2 и един или повече допълнителни рискови фактори, които вече споменах.

Изследвания трябва да правят и хората над 45 години, независимо дали са изложени на някои от рисковите фактори. Уместно е тестване както с глюкоза на гладно, така и чрез обременяване с глюкоза, а също и с гликирания хемоглобин. Ако резултатите са в референтните граници, тестването следва да се повтаря на всеки 3 години.

Опасност крият високите нива на серумните триглицериди, нисък HDL-холестерол и невролептична терапия. Съществува връзка между нивата на гликирания хемоглобин и повишената болестност от микросъдови усложнения, дори в предиабетното състояние, също така за прогноза за сърдечносъдови заболявания и смъртност.

Как да се грижат пациентите за стъпалата си? Какви обувки трябва да носят?

Диабетната невропатия обикновено уврежда първо стъпалата и краката. Когато се наруши нормалната чувствителност на кожата, вече не се забелязват наранявания, подувания или мазоли.

„Няма болка, няма заболяване” е заблуда, когато става въпрос за диабет. Малки наранявания или напуквания по кожата могат да се инфектират, ако останат незабелязани, водейки до образуването на сериозни язви (известни още като диабетно стъпало).

Пациентите трябва редовно да проверяват стъпалата си, както и кожата между пръстите за наличието на малки наранявания, образуване на мехури, пришки, мазоли или зачервявания. При нужда може да се използва огледало.

Препоръчителни са:

•  ежедневни бани на стъпалата в хладка вода за няколко минути с мек сапун;
• подсушаване на стъпалата старателно и между пръстите, с попиване, а не с търкане;
• масажиране с втриване на овлажняващ крем.

Грижата за ноктите е много важна. Добре е да се ползва хартиена пила, ноктите трябва да се изрязват в права линия, но краищата да се заоблят, за да не нараняват съседните пръсти при ходене, но не докрай, за да не врастнат.

Всички участъци на втвърдена кожа (калуси) на петите и други участъци трябва да се обработват с пемза, защото дебелата вроговена и твърда кожа (мазоли) действа като чуждо тяло в обувката. Чорапите се сменят ежедневно. Стъпалата трябва да се пазят от екстремни температури (твърде горещо или прекалено студено), тъй като усещането за температура е нарушено.

Много важен е изборът на обувки. Стелките трябва да са меки, а обувките - от мека кожа, удобни и добре прилягащи, за да се оформят по стъпалото. Когато се пробват нови обувки, тъй като усетът е нарушен, е добре да се проверява докъде стигат пръстите. Препоръчва се пробването да е винаги чорапи и то да става в следобедните часове, когато краката са по-отекли, за да не се окаже по-малък номерът им. Обувките се проверяват за чужди предмети всеки път, преди да се обуят. Ходенето бос трябва да се избягва, защото рискът от нараняване е твърде голям.

Друго важно нещо, с което диабетиците трябва да се съобразяват, е как затоплят стъпалата, след като са ходили навън в студа. Желателно е да си обуват допълнителен чифт чорапи, вместо да използват загряващи методи. През студените месеци навън често е и мокро. Основната задача за пациента тогава е да избира такива чорапи и обувки, които оставят краката сухи. Има чорапи, които абсорбират влагата и така стъпалата оставят сухи и затоплени дори през зимата.

Кръвоснабдяването на стъпалата на диабетиците също е нарушено. Затова активността като ходене, танци, плуване и каране на колело са добри примери. Въпреки това всеки пациент е длъжен редовно да ходи на преглед при специалист, най-добре съдов хирург. Той ще прецени общото състояние на ходилата, както и дали има риск от диабетно стъпало.

Какви съвети бихте отправили в заключение?

Най-често пациентите с захарен диабет са с наднормено тегло. Това има изключително неблагоприятни ефекти върху целия организъм, настъпват артозни промени в ставите, което затруднява движението. Основното при редукцията на теглото е диетата, препоръчителна е средиземноморската. Да се наблегне на зеленчуците, да се намалят наситените мастни киселини, да се повиши приемът на сложни въглехидрати.
Алкохолът е много калоричен и трябва да се избягва.

Спортът е от изключително значение. При физическата активност от мускулите се отделят хормони, които имат благоприятен ефект върху организма. Като цяло издръжливостта на натоварване се увеличава, а оттам и самочувствието. Така, че спортът е абсолютно необходим.

Препоръчително е пациентите да имат 150 минути седмично спорт - умерена към интензивна физическа активност, разпределена поне три пъти седмично. Важно е да няма повече от два дни без такава. Например йогата е добър избор, както и ежедневното ходене пеш, качване на стъпала при всяка възможност. Продължителното седене е добре да се избягва.