Феромоните миришат специфично, защото не се състоят от едно вещество, а са сложен комплекс от поне няколко. Повечето миризми ние улавяме с помощта на обонянието, а други не, тъй като те се обработват от лимбичната система на мозъка, отговаряща за това, което наричаме интуиция.

Всичко започва през 1870 г., когато  френския натуралист  Jean-Henri Fabre уловил един молец и го забол с карфица в хербария си, очаквайки да се изсуши. От тогава до днес започва разбирането и изучаването на органите на обонянието и ролята на феромоните в социално-поведенческите отношения при насекомите, бозайниците и човека.

Установено е, че орган на обонянието  при насекомите  са двойката антени, разположени върху горната част на главата. Антените са с различно устройство при различните насекоми. При разглеждане под микроскоп се виждат малки израстъци, приличащи на шипчета или на овални образувания (дупки) – т.нар. сензили. Под електронен микроскоп се вижда, че сензилите са пронизани от множество микроскопични пори, по които молекулите на летливите вещества преминават през твърдата хитинова обвивка на антената. Във всяка сензила има десетки нервни клетки (неврони), чувствителни към химически вещества. Под действие на дразнители настъпва промяна в електричния потенциал между вътрешната и външната страна на рецептора и възниква електричен импулс. Насекомите живеят в свят от миризми. Внимателното наблюдение на сензилите на антените отбелязва други особености-наблюдава се  вълна от електрическа активност на антените, когато те са изложени на феромонално въздействие.

През 1959 г. германския биохимик Peter Karlson  и швейцарския ентомолог Martin Luscher въвеждат термина  pheromone ,  от гръцки превод  – carrier of excitement – носител на вълнение, възбуда.

Мравките използват много феромони при своята комуникация. Когато някоя мравка попадне на източник на храна, тя започва да отделя феромон, който, при нейния обратен път към мравуняка, оставя своеобразна миризлива пътечка към храната. Всички мравки, намерили храна, оставят на връщане тази феромонна следа, формирайки нещо като миризливо поле, сочещо към източници на храна. Когато няма феромонна следа, мравката поема в произволна посока, но при наличието на такава или дори такива, мравката най-вероятно ще поеме по пътя с най-интензивна феромонна следа.

При мишките е наблюдаван   друг ефект, свързан с действието на половите феромони – т.нар. ефект на Брюс.  Ако при бременна мишка от една група се постави мъжка от друга група, бременността може да се прекрати. Описаните явления илюстрират огромно екологично значение на половите феромони при бозайниците. Jacinta C. Beehner of University of Michigan и нейният  тим откриват, че  женски маймуни /Theropithecus gelada/ загубват масово своята бременност когато доминантния мъжки в групата е сменен.  The Bruce effect  или блокиране на бременността е  тенденция  при женски гризачи  за спиране на развитието на бременността при излагане на миризми от мъжки екземпляри които не са оплодили  женската.  Ефектът е описан през 1959  от  Hilda Margaret Bruce. Предполага се този ефект да съществува не само при гризачи, но и при млекопитаещи  напр. лъвове. Прекъсването на бременността  от женските  може би е оптимален отговор,  който позволява на тези женски да максимализират  техните  репродуктивни възможности при бързо променящата се социална среда  – бременност, кърмене и загуба на новороденото. Най-вероятно феромонална продукция от мъжкия повишава естрогенната продукция у женската и това повлиява  негативно развитието на бременността.

Феромоните и тяхното влияние върху развитието на бременността при човека

Малко проучено е влиянието на феромоните върху развитието на бременността при човека и още по-малко при спонтанните аборти. Ако екстраполираме това, което се случва при животни за безрисково развитие на бременността, трябва да посъветваме  бременната жена да се държи по-близо до съпруга или партньора си по време  на бременността, да не посещава многолюдни места  и да не посещава публични тоалетни, които се ползват общо за жени и мъже, далеч от феромоналната продукция на други мъже. Феромоните практически не притежават миризма, но действат в много малки количества на рецепторите на вомероназалния орган (който се намира в носната кухина), а чрез него и на функциите, които се контролират от хипоталамуса (половото желание, половата готовност, дълбоките емоции, нивото на хормоните, зрелостта, агресивността или покорството и др.). Изследване публикувано в American Journal of Human Biology показва,че феромоните, които отделят бащите, могат да забавят настъпването на полова зрялост при дъщерите.

Така ролята на феромоните в еволюцията се допълва –  тези вещества не само спомагат за половите контакти, но и възпрепятстват инбридинга  (близкородствено кръстосване). Предотвратяването на инбридинга играе важна роля за съхраняването на вида, тъй като намалява риска от предаване на дефектни гени. Обратен сексуален импринтинг се наблюдава между двама хетеросексуални  индивиди, които живеят  в близка домашна обстановка по време на първите няколко години  на живота си. Такива индивиди по-късно стават нечувствителни  един към друг по отношение на  сексуално привличане. Този феномен познат като Westermarck effect е описан за първи път от  финландския антрополог Edvard Westermarck в неговата книга The History of Human Marriage (1891).

Още за ролята на феромоните, както и за формирането на социалния, сексуалния и психическия пол, можете да разберете, като посетите XII издание на Софийския симпозиум по репродуктивна медицина на 2–3 ноември 2018 г. в хотел „Маринела“, София. По време на научното събитие проф. Атанас Щерев ще говори по темата „Видове пол и сексуална ориентация“.

Вижте цялата програма и начините за записване за научното събитие >>>