Д-р Венелин Маринов е специализант по УНГ-болести и докторант към Катедрата по УНГ-болести към Клиниката по УНГ-болести към “УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършил е медицина в Медицински университет София през 2017г.

Д-р Маринов, вие практикувате в единствения спешен кабинет по УНГ в София. Кои са рисковете във Вашата работа?

-Трябва да се отбележи, че това е единственият спешен кабинет по УНГ не само в София, но и в цялата област и като такъв потокът от хора е огромен. Работата е натоварена, понякога е доста изнервено, особено когато се струпат повече пациенти пред кабинета.

За една 12-часова смяна средно минават около 25-30 човека, а рекордът ни досега е 70 човека за дежурство. Пациентопотокът се увеличава през зимата, тъй като тогава зачестяват острите тонзилити, синуитите и други УНГ-заболявания. От всички пристигнали пациенти, наистина спешни са неповече от 4-5 човека. Основният риск в моята работа, за жалост, е агресията на болните. Аз съм бил обект само на вербална агресия и не се е стигало до физическа саморазправа, въпреки това стрeсът за мен като човек, който си върши съвестно работата, е много голям. За цялото това напрежение в спешните кабинети в страната допринасят и медиите.

Защо според вас медиите са виновни за лошото отношение към лекарите?

-Те представят медицинското съсловие в изключително лоша светлина като пречупват историите през призмата на сензацията. Хората непрекъснато са настройвани срещу лекарската гилдия и се говори как колегите в страната не са ги взели на работа в чужбина, защото са некадърни, как само от пари се интересуват, а не от болните и т.нт. Едва ли не, пациентите идват при нас като на война- все едно сме им врагове.

Както казахте, само една част от всички постъпили пациенти са наистина спешни. Кога едно УНГ заболяване е спешно?

-Навсякъде в отделението има разлепени информационни табла с указания за спешните състояния в УНГ.Въпреки това често се сблъскваме с неразбиране от страна на хората, както и на такива, които идват в кабинета с пневмония, например. Спешни случаи са всички УНГ състояния, при които има изтичане на кръв от горни дихателни пътища, силен инспираторен задух или чужди тела в горни дихателни пътеща. С една дума това са състояния, които могат да доведат до фатален край.

Сигурно сте попадали на доста куриозни случаи. Сещате ли се за някой?

-Имали сме много такива. Спомням си за едно осем месечно бебе, което дойде при нас в лошо здравословано състояние. Притеснителното беше, че майка му го хранила с настъргани моркови, които бяха попаднали в бронхите. Ние го приехме и веднага предприехме необходимите действия, тъй като детето във всеки един момент можеше да направи инцидент.

Кои са най-честите УНГ заболявания, които изискват спешно лечение?

-В есенно-зимния период преобладават субхордални ларингити, които най-вече засягат деца на възраст до 6-7 години. Това заболяване е с основно вирусна генеза, но утежняващи фактори са и крехката възраст на пациентите и силно замърсената градска околна среда. Субхордалните ларингити се характеризират със силна кашлица и инспираторен задух /невъзможност за поемане на дъх/, които се проявяват основно нощем. Детето не може да диша и се чува специфичен звук (инспираторен стридор ), подобен на стържене. При това състояние веднага трябва да се вземат мерки, защото за минути може да се премине от тежка диспнея в апнея.

Лечението е в болнични условия с венозно прилагане на Урбазон, а не мускулно. Приложен мускулно и в малки дози препаратът няма достатъчно силен ефект, а напротив - може да утежни състоянието. Причината е, че от болката от манипулацията и препарата, децата започват да плачат, което допълнително стимулира отока на глотиса и състоянието им прогресира.

При нас често постъпват и пациенти с тумор на ларинкса, който при една настинка или грип се възпалява и се получава оток. Те идват с тежко дишане и инспираторен задух. Такива пациенти се трахеотомират по спешност и постъпват за по-нататъшно лечение. Тук искам да обърна внимание, че за осем месеца сме оперирали около 215 човека от карцином на ларинкса.

Прави ми впечатление, че пациентите достигат специализирана помощ много късно. Дали има забавяне в системата или от неглижиране не мога да определя, но повечето от тях са в доста напреднал стадий, което прави лечението им много трудно. При такива пациенти не могат да се направят органосъхраняващи операции. Затова съветът ми е пациентите да следят стриктно своето здраве, защото това може да спаси живота им.

Как може да се избегне късното лечение на рака на ларинкса?

-Един от начините е пациентите да се подлагат на профилактични прегледи и на прегледи при съмнения за развитието на туморен процес. Тютюнопушенето е рисков фактор, както и консумацията на алкохол. Необходимо е да се подобри превенцията. Ако една промяна в гласа продължи повече от 20 дни на фона на антибиотична терапия,  е необходимо спешно да се потърси специалист по УНГ-болести.