Публикация

Доц. Д. Стойков: За да оцелее здравната система, трябва реформа

Доц. Димитър Стойков, директор на плевенската Университетска болница „Д-р Георги Странски”, в интервю за Хелт медия.



Доц. Стойков, стана ясно, че здравната каса има намерения да спре плащанията за извършени от болниците дейности, които са над делегираните им бюджети? Какво ще стане, ако това намерение бъде изпълнено?

Досега Университетската болница в Плевен е получила всичките си пари по здравна каса за януари и февруари, но за март е платено на 80% от заработената сума. Очаквам да получим остатъка след като минат проверките на касата в страната. При нас те приключиха. Инспекторите се постараха да бъдат безкомпромисни, а това показват и санкциите, които са рекордни за болницата.

Пропуските са наши и не крия това. Проверяващите от НЗОК са обективни, спазен е Националният рамков договор, адекватно са наложени санкциите. В резултат на това са прекратени и договори по клинични пътеки. Преди дни имахме медицински съвет по този въпрос, като се постарах да обясня на колегите, че начинът е един - да работим така, че да изпълним всички изисквания по НРД. Първо трябва да потърсим грешката в себе си, преди да тръгнем да обвиняваме когото и да било, защото има рамков договор и изисквания, които важат за всички. Или ще се научим да работим както трябва, или проблемът ще си остане наш.

Обърнах внимание на колегите, че оттук насетне за всички санкции, които ни наложи касата, ще търся персонална отговорност. Досега не е било така, но в бъдеще за банални пропуски, които се правят, като липса на подпис на ЕКГ или други грешки ще търся отговорност от всеки. Пропуските доведоха до санкции в размер на десетки хиляди лева. Затова в бъдеще премахнатите клинични пътеки ще бъдат свалени и от приходите на съответните клиники и отделения.

Българският лекарски съюз алармира, че болниците от цялата страна получават ултимативни писма от РЗОК за отпадане на сключените анекси към договорите и подписването на нови. Вие получихте ли подобен анекс?
Такъв анекс не съм получавал, надявам се и да не получа. Смятам, че при нас това ще е неприложимо, тъй като през последните месеци рязко се увеличиха пациентите, които приемаме по спешност. Те вече са близо 50%, като само за първото тримесечие на тази година прегледите в Спешното отделение са се увеличи с 1311, а лекарите в него работят денонощно и то при наличие на ДКЦ-та в града.

Нарасна и броят на пациентите, които идват при нас от съседните области - преди дни за една нощ бяха докарани трима болни. Тези хора трябваше непременно да се настанят в болница. Бяха пътували над 120 км, а е можело да бъдат насочени към друга областна болница. Това не е прецедент. Очакванията ми са в бъдеще тези болни да се увеличат.

Плевенската болница гарантира добро здравеопазване не само на хората от региона, но и на пациентите от съседните области. Всякакъв опит да се вкараме в лимит ще доведе до стрес. 22% от пациентите, настанени в лечебното заведение, са от други области. Хората са с тежки заболявания и не се приемат на други места, а директно се транспортират тук.

В Плевен университетската болница приема хора по спешност, докато в столицата линейката може да обиколи пет университетски болници и пациентът да се приеме в шеста. Смятам, че не бива да се допуска болницата, която гарантира стабилното здравеопазване в региона, да се поставя в такава ситуация. Лечебното заведение е единственото в града, което изпълнява функцията на окръжна и общинска болница, а в други области не е така. Там има по няколко лечебни заведения.

Доста от пациенти ни са лекувани преди в други болници. В съответното лечебно заведение се установява, че състоянието на болния не се подобрява, той се качва на линейка и се транспортира тук. Фрапиращо е, че на пациента от болницата, от която идва, му е казано да не обяснява, че е лекуван при тях. Когато пациентът се излекува при нас и се стигне до плащане от касата, става ясно, че той е рехоспитализиран от друга болница и не можем да получим пари за лечението му. В УМБАЛ-Плевен не можем да въведем и леглоден, а в частните болници това се прави, въпреки че имат договор с касата.

Какво е финансовото състояние на болницата?
Смея да твърдя, че в момента финансовото състояние на болницата е стабилно, за разлика от други болници, в които, когато влезеш, първото нещо, с което те посрещат, е списък, който започва с бинт, марли, памук и др. Не говоря за скъпоструващи медикаменти. Има университетски болници, които са с по 3 лв. за лекарства на ден, но за щастие в Плевен това не е допуснато, въпреки закъснелите плащания от НЗОК, въпреки икономическата ситуация.

През май приключихме със 100 000 лв. по-малко просрочия, отколкото в края на септември 2009 г., когато поех болницата, а тогава имаше регулярни плащания от страна на касата. Не сме влошили качеството на здравното обслужване, като за това заслуга има единствено персоналът, които повярва в ръководството. Колегите рязко увеличиха приходите с 15%, нарасна и броят на пациентите. Само за май заработката ни е по-висока със 100 000 лв., в сравнение със същия месец на миналата година.

Увеличиха се и други приходи, което в момента ни позволява да компенсираме трудностите, пред които сме изправени. Наясно съм, че пари в държавата няма, че кризата ни притиска, че няма работещи фирми, но трябва да се обърне внимание върху работещите, структуроопределящите болници. Ако болница от областта не приеме пациент, няма да се чуе и разбере, но ако той пристигне при нас и е неосигурен или рехоспитализиран и го върнем, ще стане скандал. Над 1000 пациенти са лекувани при нас, като за тях не сме получили и лев.

Отсега нататък  всички неосигурени ще влязат за лечение единствено и само по спешност. Планови неосигурени болни ще се приемат, ако си платят медицинската услуга според ценоразписа, който имаме, и внесат парите накуп в  касата ни. Спешните пациенти обаче, ако не си възстановят осигурителния статус, ще подписват запис на заповед, като в бъдеще срещу тях ще се водят дела и искове.

Преди дни имах неосигурен пациент, който си платил 150 лв. за изследвания в частна клиника. От там разбрали, че е здравно неосигурен и го препратили при нас с перитонит, а ние харчим за него 2000 лв. Въпреки всичко, пациентът не пожела да се осигури. Според мен този човек не е зле финансово и за това трябва да си подпише запис на заповед, а оттук насетне ние ще си търсим парите.

През миналата година по Коледа започна кампания за здравно неосигурените пациенти. Тя помогна ли?
Да. Помогна ни. Събрахме около 3000 лв., но засега тези пари ги използваме само когато става въпрос за скъпоструващи пътеки. Например когато виждаме, че пациент няма да се осигури, а има необходимост от скъпоструващо лечение.

Казахте, че сте получили само 80% от заработеното по здравна каса за март. Как стои въпросът с изплащането на месечните възнаграждения, има ли забавяния?
Досега болницата не е допуснала забавяне на заплатите на работещите. Не сме допуснали нарушения на ангажимента, които сме поели към персонала, но това ни струва много нерви и усилия. Нямаме и просрочени задължения към фирми за медикаменти и консумативи. Така че тази стабилност, която има болницата, ще се задържи, ако все пак получаваме средствата, които изработваме. Няма финансова институция, която да не трупа дългове, ако не получава регулярно парите си.

Не бива да се допуска в големите структуроопределящи болници да има проблеми, защото стане ли това, системата ще забуксува. Според мен трябва да има диференциран подход при разпределянето на средствата и най-накрая здравната реформа да приключи. Дано правителството да успее да я завърши. Не може да има кухи хоспитализации. Ние сме поели спешните пациенти, можем да приемем и плановите, като тогава няма да има нереални хоспитализации.

В Плевен няма проблем да се разкрият още легла и да приемаме болните от областта, тъй като най-тежката патология и сега е при нас. Единственото решение е реформата да се направи по време на криза, защото сега ножът е опрял в кокала. Нямаме избор - или ще сринем здравната система, или ще я реформираме, защото в момента всички агонизираме.

" }-->

Коментари