Автори: Янков И., Грозева Д., Маркова П.

Катедра детски и генетични заболявани, МУ - Пловдив

Клиника по детски болести, УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД,Пловдив

Обзор и цел на представянето: Жлъчнокаменната болест (холелитиаза) е рядка находка в детска възраст. Въпреки това редица мeдицински центрове отбелязват покачване на честотата на заболяването. Холелитиазата не представлява диагностичен проблем, но нейното етиологично изясняване, както и терапевтичният подход е предизвикателство. Определянето на точния момент за преминаване от консервативно към оперативно лечение в България не е уточнен. Представяме етиологичните причини за заболяването, диагностичния подход и терапевтично поведение Iна Клиниките по детски болести и детска хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив.

Материали и методи: Проучването е едноцентрово, кохортно и проспективно. За периода януари 2017 - март 2018 сме регистрирали всички новооткрити случаи на холелитиаза. Диагнозата е поставена в хода на диагностична ехография при деца с различни оплаквания. Използвана е дву- и триизмерна ехография и MRI-холангиография. Проследявани са и деца с хронични заболявания, предразполагащи към холелитиаза. Статистическата  обработка на резултатите е извършена с програма Statistics 21 (IBM, New York).

Резултати: При нито едно дете с хронично заболяваме (хронична хемолитична анемия, целиакия. болест на Сгоhn, хиперлипидемия и др.) не е новорегистрирана жлъчнокаменма болест за описания период. Регистрирани са 16 нови случая при деца без уточнена хронична патология. Повод за диагнозата са станали самостоятелно или в комбинация остър епизод на болка в 87 5 % (n=14) повръщане 31.3 % (n=5), холестаза 19 % (n=3) и като случайна находка без оплаквания 6.3 % (n=1). При 40 % (п=5) от симптоматичните деца не е имало предшестващи оплаквания, а при 60 % (n=10) e имало неколкократно жлъчна колика (от 1 до 15 епизода). Холецистектомирани са 19 % (n=3) деца, като при всички е осъществена лапароскопска операция. Не са регистрирани усложнения в ранния постоперативен период. Предложени са на обсъждане диагностичен и терапевтичен алгоритъм на опведение.

Заключение: Диагностиката и етиологичното уточняване на причините за холелитиазата при деца често е предизвикателство за лекуващия екип. Дефинирането на точния момент за преминаване от консервативно към оперативно лечение е от решаващо значение. Това позволява намаляване усложненията на заболяването, честите хоспитализации и тревожността у детето и неговото семейство.

Резюме -  "Терапевтичен подход при холелитиаза в детска възраст". 

XIII Национален конгрес по гастроентерология