Публикация
Малигнени заболявания и IBD
Автор Д.Стоянова
Клиника по гастроентерология, ВМА - ББАЛ, София
Хроничният ход на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ, IBD) и обичайният им дебют в млада възраст предполагат продължителен период от време, в който пациентите ще бъдат в риск от онкологично заболяване - вследствие самото ВЧЗ, в резултат от онкогенния потенциал на имуносупресивната терапия и на база популационен риск.
Рискът за тумор на ГИТ вследствие на дългосрочно ВЧЗ
и страничните ефекти на тиопурините и антиТНФ препаратите са сравнително добре изучени в абсолютни и релативни стойности в няколко големи кохорти (напр. СЕSАМЕ). Предизвикателство остава поведението спрямо пациентите с настоящо или преминало онкологично заболяване и активно чревно заболяване. Голяма част от препоръките за проследяване и избор на медикаменти в Европа са определени в консенсуса на ЕССО от 2015г., но през последните години навлязоха нови медикаменти, за които все още липсват дългосрочни данни за безопасност (ведолизумаб, устекинумаб).
В който и да е случай, препоръчително е пациентите да бъдат проследявани
от мултидисциплинарен екип, включващ още онколог, радиолог и хирург. Предвид се вземат характеристиките на пациента (възраст, вид и разпространение на ВЧЗ, активност, досегашен отговор към терапия, коморбидности) и на тумора (давност, стадиране, отговор към терапия, прогноза). Стратегията за step-up в тази ситуация печели времето от 2 до 5 години след приключване на антитуморното зчение, считано за безопасен прозорец. При агресивен ход на ВЧЗ възобновяването на мощната ииуносупресия може да бъде оправдано при риск от инвалидизиращи или животозастрашаващи усложнения. Не на последно място, хирургичното лечение е показано на всеки етап.
Резюме - "Малигнени заболявания и IBD".
XIII Национален конгрес по гастроентерология
Коментари