Публикация

Българското общество не е готово за легализиране на марихуаната

Българското общество не е готово за легализиране на марихуаната

Обществото у нас не е холандско или датско- то е традиционно, консервативно, културата ни е тревожна и нетолерантна към различното. Важно е да се отбележи също, че медицинският канабис няма нищо общо с ''уличния'', сподели психиатърът д-р Асен Бешков.  Освен с диагностика и лечение на психични заболявания, той работи и в програма за заместително и поддържащо лечение с метадон на зависими към опиати. 

 

Д-р Бешков, как се развива наркотичната зависимост през последните години?

 

-Според данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании за 2017г. над 18 000 човека имат проблемна употреба на наркотици. Тук не броим злоупотребата с алкохол, а само с нелегални наркотични вещества. Като цяло използването на опиоиди (хероин и метадон, както и другите, легални, медицински опиоидни аналгетици) е под 1% от населението, като тази цифра е сравнително постоянна и не се наблюдават вариации. Единствената промяна е, че през последните години метадонът е навлязал на „черния пазар“. В резултат на това към момента се наблюдава една комбинирана употреба и зависимост към хероина и метадона, а дори има и зависими само към метадона.

 

Спрямо другите наркотици има нарастване на употребата на канабис, както и на синстетичните дроги и стимулантите- екстази, кокаин и др. Обръщам специално внимание на един нов и модерен наркотик, който е популярен сред ромския етнос- бонзай. Той е на растителна основа, но съдържа и синтетика, като изглежда като марихуаната и обикновено се пуши подобно на нея. Ефектът обаче е противоположен- докато тревата по-често отпуска и релаксира, бонзая стимулира и предизвикава агресии. Наскоро имаше един случай, при който ром съсяка с брадва жена си. По-късно се установи, че той е употребявал наркотика.

 

Какво точно се разбира под наркотична зависимост?

 

-Тук трябва да внесем яснота във всички аспекти. В съзнанието на хората наркотици се свързва с „тежките“ дроги- хероин и опиоиди и задължително с нелегални вещества. Давам един прост пример: алкохола, тютюна и дори кафето имат психоактивен и пристрастяващ ефект, който е добре известен на специалистите. Те също биха могли да бъдат назовани наркотици, ако говорим за субстанции, които могат да пристрастяват. Затова, когато говорим за наркотична зависимост, лекарят има предвид абсолютно всички психоактивни субстанции, които могат да предизвикват пристрастеност, без значение дали са легални или не. От друга страна зависимостта може да бъде психична и физиологична/телесна, като някои вещества предизивикват само психична (марихуана, екстази, кафе), а други- и двете.

 

Когато говорим за зависимости задължително трябва да обърнем внимание и на последователността на употреба. Ние всички използваме под някаква форма пристрастяващи вещества- например петък вечер сядаме на маса с приятели и употребяваме алкохол, за да разпуснем. Това е първото ниво на употреба или т.нар. социална употреба. Второто ниво е рисковата употреба, при която има риск за психичното и физическото здраве на човека. Следващият етап е вредната употреба- при нея има последици за здравето – например проблеми с черния дроб, заради системно пиене на алкохол, по-нататък злоупотребата, включваща социални последици: проблеми с правоохранителните и правораздавателните органи (участие в противообществени прояви, шофиране по време на интоксикация). И на върха на пирамидата е зависимостта. Затова зависимите са една малка част от всички, които са започнали да приемат пристрастяващи вещества.

 

Когато говорим за наркотична зависимост има ли значение дали е пристрастеност към хероина или канабиса, например?

 

-Ако сравним двете едното влиза в „меката“ дрога, а другото в „тежката“. Неслучайно е много наболяла тема и има дебат в медиите дали да се легализира или не марихуаната за медицински цели. От лекарска гледна точка канабисът може да се приеме за една от най-леките пристрастяващи субстанции, разбира се не по-лека от кафето или чая. Ако говорим за последици за човека и обществото като цяло- марихуаната е много по-безобидна, отколкото алкохола и тютюна. Има статистика в САЩ относно броя на жертвите за една година от тютюн, алкохол и канабис. При тютюна имаме преки или косвени връзки с рака на белия дроб и сърдечно-съдовите заболявания. При злоупотреба с алкохол се наблюдава увреждане на черен дроб, панкреас, почти целия гастро-интестинален тракт, сърдечно-съдова система, мозъка, има и социални проблеми- изнасилвания, катастрофи и агресивни актове. В сравнение с последиците от използването на марихуана нещата са несравними и в пъти цифрите са по-големи при употребата на алкохол и тютюн. Трябва да се знае, че марихуаната може да даде само психична зависимост, а не физическа.

 

Източник: http://blagoevgrad-news.com

 

 

При хероина нещата стоят по съвсем различен начин. Първо зависимостта, която причинява е психична и физиологична, като втората настъпва много бързо. Общо взето след 6-10 приема се наблюдава зависимост. Физическата зависимост се характеризира със симптоми на „отнемане“, т.нар. „абстиненция“: силни мускулно-ставни болки, секреция от носа и очите, промени в кръвното налягане, диария и др. Обичайно тези абстинентни симптоми отминават за около 7-10 дена, но дотогава болните са ада.

 

Споменавате, че пушенето на марихуана е по-безобидно от системното пиене на алкохол. Но все пак и тя оказва негативно влияние върху здравето, нали?

 

-Три са нещата, които са свързани с марихуаната. Първото е, че нарушава когнитивните способности и екзекутивните функции или грубо казано се наблюдава леко „затъпяване“. Това се среща при хора, които в продължение на 2-3 години употребяват трева всеки ден. Засяга се паметта, обработването на информация и концентрацията, способностите за планиране, организиране на ежедневието и дейностите, липсва дългосрочният поглед. Второто нещо е амотивационният синдром- уврежда се волята на човек. Тези хора нямат стимул да вършат ежедневните си дейности и ако ги оставиш цял ден ще си лежат в хамака като един съвременен Боб Марли. Третата последица от пушенето на марихуана е, че допринася за отключването на психози, най-вече шизофрения. Само марихуаната не води до това ако самият мозък не е предразположен, но в комбинация с други рискови фактори като стрес от рязка смяна на среда, травма, загуба на близък, ранни нарушения в развитието, проблемно раждане и други се отключва шизофрения. Никой не знае какво е заложено в мозъка му, затова е по-добре да се въздържа от употребата на марихуана.

 

Според Вас трябва ли да се легализира канабиса в България?

 

-Когато говорим за канабис трябва да правим разлика между тетрахидроканабинол, който е съставка на уличната трева и е свързан с неблагоприятните трайни последици, и канабидиола, който влиза в състава на медицинската марихуана. Във връзка точно с канабидиола са наблюдавани някои позитивни ефекти върху здравето на човека. Обаче, голямата част от защитниците на марихуаната са емоционално ангажирани с тази тема, защото те самите пушат активно. Ако се легализира марихуаната има опасност обикновените хора, които страдат примерно от силна мигрена, да излязат на улицата и да си купят джойнт в желанието да си помогнат, а той няма нищо общо с медицинския канабис. Освен това не бива да сравняваме повърхностно и прибързано нашата ситуация с тази в държави, където е легализирана употребата на канабиноиди. На този етап мисля, че не сме дорасли да се справим и психологически, на колективно ниво, и законово-регулаторно с евентуално легализиране.

 

Източник: www.sherburnesupcoalition.org

 

Кои зависимости се лекуват у нас?

 

-В България се подлагат на лечение основно хероинозависимите. Все още няма разкрити центрове за интегрирано лечение на зависимост към другите наркотици като марихуана, амфетамини и др. Да не говорим, че в по-развитите страни като например САЩ, се лекуват всевъзможен брой пристрастености като такива от хазарта, храната и дори от секса. В България, например, не се лекува зависимостта към секс, защото не се търси и разпознава. При нас влияе обществената култура, защото хората не я разпознават все още като проблем, който трябва да се лекува. Да не говорим, че липсват и подготвени специалисти. Друго важно нещо е, че зависимости към стимуланти и канабис се лекуват основно психотерапевтично с когнитивно-поведенческа терапия. Няма медикаменти, които да се използват, за да се лекуват пациентите, както е с метадона при хероинозависимите.

По статистика най-голям брой хора употребяват марихуана, поне 20 % от европейците са опитвали (сред тях поне 10 % ежедневно), на второ място „екстази“, а на трето - стимуланти: кокаин и амфетамини.

 

Какви са вариантите за лечение на хероинозависимите и кой дава най-добър резултат?

 

-В зависимост от самия човек се избира и най-подходящото за него лечение. Метадоновата терапия е по-удачна за тежко зависими, които са опитвали друг вид лечение, но то не е дало резултат. Друг критерий, за да се включат в метадонова програма, е да имат поне 3 години давност на употреба на хероин, обичайно включващо и венозна. Доказано е, че метадоновото лечение намалява честотата на инфекциозните заболявания, както и смъртността и подобрява социалното фукциониране и качеството на живот, т.е една голяма част от лекуващите се работят. Сред хората има погрешни представи, че метадона просто замества хероина, но това не е така, тъй като ползите са не само лични за индивида, но и обществени-вписването в обществото и връщане към нормалния живот. Метадоновата програма започва с по-високи дози, след което постепенно се намалява дозата, но това става, само когато пациентът е готов- физически, психично и социално. Тук е ролята на психотерапията, която подготвя болния за този преход.

 

За други вариант са терапевтичните общности в България или т.нар. комуни. Има няколко такива в страната и са основно извънградски. Изключително важно за лечението на зависимости е промяната на средата. На този принцип са създадени комуните, които те откъсват от вредните навици и среда. Средата е свързана със стимули, които въздействат и активират старите, заучени навици. Освен това те могат да се подложат и на детокс в болница, както и на рехабилитация след това, въпреки че малко пациенти са толкова мотивирани, че да правят всичко необходимо, за да оздравеят. Има и друг вариант- да се предприеме амбулаторно лечение с различни заместителни средства.

 

Съществуват много фактори, които влияят върху оценката на дадено лечение- възраст, семейно и социопрофесионално положение, среда, продължителност на употреба и др. Освен това има голямо текучество на пациенти, които сменят по няколко метадонови програми. Затова няма еднозначна статистика кой вид лечение е по-добър от другия. Грубо може да се каже какъв е успехът на лечението след личен контакт с болните. Приблизително може би поне около 5-10% от всички успешно преминават етапите на лечение в една програма, без прекъсване, и стигат до т.нар. „нулева доза“ в рамките обикновено на няколко години, след което спират да употребяват опиоиди, но ние не може да кажем точно колко време ще продължи това. Разбира се, всеки от нас, психиатрите, работещи или работили в такива програми, познава пациенти, които и години след приключване на заместителното и поддържащо метадоново лечение, са (както те казват): „чисти“ (от адиктивни субстанции) и с добра социална адаптация и функциониране.

 

 

Коментари