Д-р Николай Лалев, директор на Център „Фонд за асистирана репродукция” към МЗ, в интервю за Хелт медия.

Д-р Лалев, само докато разговаряме, подписахте на 6 жени заповеди за платени от фонда ин витро процедури. Всъщност административният термин обозначава  документа, олицетворение на надеждата за бездетните двойки. Затова първо питам - колко жени го получиха за година от създаването на фонда? 
Постъпилите молби са около 8000. Въпросните заповеди вече имат около 5400 жени, от тях 4000 са започнали процедурата, като някои от тях са и забременели. Разглеждането на молбите става вече в рамките на месец. В началото на дейността на фонда това не беше възможно, защото със стартирането му изведнъж се натрупаха няколко хиляди молби.

Според обратната информация от клиниките, която получихме в края на годината, 26% от процедурите са завършили с бременност.
Тъй като имаме проблеми със статистиката за родените бебета, в договорите с клиниките сме ги задължили да ни предоставят тази информация, защото става дума за техни пациентки, независимо къде са родили. И тогава ще имаме точен отчет за успеваемостта – не само за постигнатите бременности, но и за родените деца. Към края на годината и този регистър ще бъде попълнен.

Държавата финансира с до 5000 лв. три опита ин витро. Ако първият е неуспешен, повтаря ли се процедурата с документите? 
Де факто първото одобрение важи за трите опита. С изключение на случаите, в които има промени, като например смяна на партньора. Но документите отново се подават – защото за всеки следващ опит жената очаква реда си отново. Валидността на документа е 6 месеца – т.е. в този срок жената трябва да започне процедурата. Допустимо е удължаване с три месеца, ако има някакви медицински показания - това става с епикриза от клиниката  и молба.

С предимство се разглеждат молбите и се придвижват заповедите на навършилите 42 години, тъй като нормативната уредба у нас разрешава ин витро процедури до 43-годишна възраст.

Какъв е последователно пътят, който двойката с репродуктивен проблем трябва да измине?
Първо двойката трябва да си избере клиника. Има 17 клиники, които правят ин витро и имат договор с фонда. Във Варна са две и всеки момент ще сключим договор с още една, в Плевен има една клиника, в Пловдив – две. Всички останали са в София. 

Клиниката трябва да установи проблема, да направи изследванията, изисквани по закон, да подготви документите от А до Я. След това те постъпват във фонда. Тези медицински документи се разглеждат от обществения съвет на фонда, който се произнася по медицинската  част. Съветът включва петима авторитетни специалисти и двама представители на обществени организации. Ако липсва някакъв медицински документ, молбата не бива отхвърляна и изпращана за ново кандидатстване, а повторно се разглежда при набавянето на документа. След юридическото одобрение в друго звено на министерството (проверяват се личните документи, българското гражданство и т.н.) се получава заповедта.

Тя всъщност е своеобразен чек, доказващ, че финансирането се поема от държавния фонд. С нея жената отива в клиниката и започва стимулацията. Пациентката подписва протокол и фактура, удостоверяващи какво точно е извършено – какви лекарства и колко са й дадени, какви манипулации са й направени. И според тези документи, подписани от жената и от клиниката, фондът превежда 40% от максималната сума, което е 2000 лева.

Втората част от сумата се получава, когато процедурата приключи и жената отново подпише какво е включвала тя.
Без значение какъв е изходът от процедурата, след като жената се подпише, се фактурира останалата част според манипулациите, които са направени.

Възможно ли е документите да са подготвени от една клиника, а жената да поиска да отиде за самата процедура в друга? Това означава ли, че в заповедта трябва да се впише новата клиника?
Ако жената не иска да работи повече с клиниката, подготвила документите, трябва да подаде молба за смяна. Ако обаче вече има заповед, насочена към дадена клиника, но жената пожелае да я смени – тогава проверяваме дали няма вече извършено плащане и сменяме клиниката. Защото за съжаление имаме и такива случаи – когато се е извършило плащане към клиника за започната процедура, тя е била неуспешна, но пациентката укрива това и иска смяна на клиниката.

Често ли се случва жените да сменят клиниките?
Бих отговорил, че има невероятно Брауново движение. Не мога да кажа, че е от някои клиники към други. Понякога причината е чисто финансова. Ако например двойката е от Бургас или от Казанлък и е започнала опитите в София, след като разбере, че ин витро се прави и в Пловдив, тя отива в Пловдив. Друг път е свързано с отношения с лекарите. Понякога остава необяснимо защо жената вчера е избрала една клиника, а днес иска да я смени. Практиката обикновено подсказва някои решения. В началото след съответната молба сменяхме клиниката, сега го правим само при условие, че приемната клиника е дала съгласие.

Защо е необходимо това?
Защото по правило клиниките, които са подготвили документите, не ги дават. Нито една клиника не го прави. И ако жената с нашата заповед отиде в друга клиника, там лекарите са силно затруднени. И започват нови 2-3 месеца изследвания и срокът от 6 месеца през това време може и да изтече. Затова ние искаме да знаем, че втората избрана клиника е уведомена, че познава случая и че е готова да го поеме.

Как контролирате използването на парите от клиниките, за да се гарантира, че не се отклоняват средства?
Преди да се преведат окончателните плащания към клиниките, всички фактури се преглеждат от обществения съвет. Но не е толкова просто решението, въпросът е деликатен, защото лекарят има право да реши как да подходи във всеки конкретен случай. Освен това в рамките на контрола съвместно с Агенцията по трансплантации  правим проверки на клиниките дали описаните процедури съответстват на реално направените.
Но всъщност най-ефикасния  контрол са в състояние да осъществяват самите пациентки.

Да гледат внимателно какво подписват – дали вписаната манипулация е направена и дали вписаното лекарство наистина им е дадено. Защото подписът на жената приключва финансовите отношения с клиниката.

Случва се клиники да не приемат жени с обяснението, че фондът няма пари и ще спре. Категорично казвам, че има политическа воля, премиерът, министърът на здравеопазването са поели ангажимент и фондът няма никакви проблеми с плащанията.