Проф. Мариана Мурджева е ръководител на катедра „Микробиология и имунология” и заместник-ректор по “Международно сътрудничество и проектна дейност” на Медицински университет-Пловдив. През 2014 г. е  номинирана за изобретател на годината в категория “Химия и биотехнологии”. Научните интереси на проф. Мурджева са в областта на антимикробната терапия, имунологичната толерантност и автоимунитета.

Проф. Мурджева, на 16 ноември, в Медицински университет-Пловдив, ще се отбележи Европейския ден за осведоменост на антибиотиците. Кои са акцентите в програмата на мероприятието?
 

-18 ноември е Европейският ден за осведомеността на хората за отговорно прилагане на антибиотиците. Всяка година той се организира от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). И тази година МУ-Пловдив отбелязва кампанията, като на 16 ноември инициира мероприятие, насочено към студенти, докторанти, академичния състав на МУ-Пловдив и университетските болници, както и към пловдивската общественост.

Целта е да запознаем аудиторията със значението на антибиотичната политика, с проблемите, свързани с антибиотичната резистентност и необходимостта от разумната употреба на антибиотиците. Освен това бихме искали да информираме за съвременните възможности в МУ-Пловдив и УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив за бърза микробиологична диагностика на инфекциите, която е предпоставка за своевременна и адекватна антибиотична терапия, ограничаваща риска от развитие на резистентност. Интересен момент от отбелязване на събитието ще бъде привличането на студенти и докторанти за участие в националния конкурс Арт агар – рисунки с бактерии върху микробиологични агарови среди. Предвижда се виртуално арт-шоу на рисунки на участници в предишни конкурси, което се организира с любезното съдействие на фирма „Ридаком“ – наши партньори в организацията и провеждането на събитието.

Кои са съвременните възможности за бърза микробиологична диагностика на инфекциите?

-През последните години клиничната микробиология претърпя истинска революция в усъвършенстване на технологиите за бърза микробиологична диагностика на инфекциите. Въвеждането на съвременни апарати в лабораториите, базирани на модерни генетични и имунометрични методи, позволява едновременно изследване на над 10-15 микробни причинители от малко количество проба при пациенти с инфекции на централната нервна система (менингити и енцефалити), или на чревния тракт, или на дихателната система, и то за по-малко от 2 часа! Вече е възможно за по-малко от 4 часа да се съобщи резултат от микробиологично изследване на урина, ако не се откриват бактерии в нея. В допълнение на това, съществува възможност за бърза идентификация на изолираните в лабораториите бактерии, която обикновено изисква 1-2 дни, а с нови апарати това може да стане само за няколко минути. Тези подходи улесняват назначаването на своевременна и адекватна антибиотична терапия и са предпоставка за по-бързо и благоприятно повлияване на състоянието на пациента.

Важи ли още правилото за пълния седем дневен курс на антибиотично лечение?

-Лечението с антибиотици се основава на определени правила и неговата продължителност варира в зависимост от тежестта на инфекциозния или възпалителния процес, възможните придружаващи заболявания и риска от развитие на нежелани реакции и дори от възрастта на пациента. Някои заболявания наистина изискват лечението с антибиотици да бъде провеждано за не по-малко от 7-10 дни, а при други се прилагат по-краткотрайни или дълготрайни (дори седмици и месеци) терапевтични схеми с антимикробни средства. Преждевременното и необосновано прекъсване на антибиотичната терапия може да доведе до сериозни последствия за пациента.

Кои са най-честите инфекциозни заболявания, които изискват прием на антибиотици?

-Те са изключително разнообразни и едва ли могат да се изброят накратко. Антибиотици се назначават както в доболничната, така и в болничната помощ при определени показания. Тежки инфекции на дихателната система като бактериални пневмонии, абсцеси, гангрена на белия дроб; инфекции на централната нервна система, напр. менингити; инфекции в хирургията; на кръвта (т.нар. сепсиси); на уринарния тракт (цистити и пиелонефрити); на половата система (сифилис, гонорея, хламидиази и др.), на стомашно-чревния тракт, са само някои примери за състояния, изискващи антибиотично лечение. Наред с тях съществуват и инфекциозни болести със специфичен бактериален причинител, където назначаването на антибиотично лечение е наложително – туберкулоза, туларемия, легионелоза, бруцелоза, антракс, холера, чума, коремен тиф…

През последните години темата за антибиотичната резистентност стана много актуална. Бихте ли разяснили повече за нея?

-Антибиотичната резистентност е биологичен феномен, при който бактериите продължават съществуването си в присъствието на антибиотика, независимо от факта, че той се прилага в достатъчно голяма доза. Всъщност резистентността води до оцеляване на най-приспособимите бактерии. Антибиотичният натиск унищожава най-често нормалната чревна микрофлора и селектира резистентни бактерии. Това може да доведе до антибиотико-свързана диария, но може резистентните бактерии от червата да попаднат в други органи и тъкани, и там да предизвикат инфекция. Антибиотичната резистентност намалява ефективността на антибиотиците и води до проблемно лечение, т.е. пациентите с инфекции от резистентни на антибиотици бактерии се лекуват по-трудно. Не на последно място антибиотичната резистентност генерира икономическа тежест върху системата на здравеопазването и семейството на пациента поради загуба на работоспособност, удължен болничен престой, високи разходи за  диагностика и лечение, по-висока смъртност.

Има ли давност резистентността или тя остава доживот?

-Резистентността на бактериите към антибиотици е вродена или придобита. Вродената означава, че бактериите „по рождение“ са резистентни на дадения антибиотик. Добре известни са редица бактерии с тяхната вродена резистентност и тези познания ни помагат селективно да прилагаме само онези антибиотици, на които те биха били чувствителни. Тази чувствителност се изпитва в лабораторни условия към набор от антибиотици и изследването представлява т. нар. антибиограма. Придобитата резистентност се предизвиква от свръхупотреба, недостатъчна или неправилна употреба на антибиотици. Тя е проблемна, не само защото в хода на лечението бактерият може да стане резистентен на прилагания антибиотик, но защото може да предаде тази резистентност и на други бактерии чрез т.нар. генетичен пренос. За съжаление в страната ни се отбелязва обезпокоителна тенденция за увеличаване на резистентността на някои бактериални видове (напр. псевдомонас, ацинетобактер, клебсиела) при хоспитализирани пациенти към стратегически и широко-спектърни антибиотици като цефалоспорини и карбапенеми.

Механизмите на придобитата резистентност на бактериите към определени антибиотици са разнообразни и се проучват задълбочено във водещите университетски микробиологични лаборатории и най-вече в референтните лаборатории на Националния център за заразни и паразитни болести в София. Нещо повече, в България има система за надзор на антибиотичната резистентност и всяка година на нашите национални конгреси по клинична микробиология се съобщават данни за мониторирането й. Необходим е обаче по-сериозен и засилен държавен контрол за употребата на антибиотици в болничната помощ, проучване и ограничаване на причините за разрастващата се антибиотична резистентност с появата на вътреболнични инфекции от резистентни бактерии и това е част от националната стратегия за антибиотична политика, която трябва да бъде утвърдена и да се прилага на практика.

Какво означава разумна употреба на антибиотици и какъв съвет бихте дали на медицинските специалисти и на пациентите?

-Разумната употреба на антибиотици означава антибиотично лечение да се предписва при определени показания, в определена доза и продължителност, съобразени с конкретното заболяване, тежестта на инфекцията, индивидуалните особености на пациента и не на последно място – с микробиологичното изследване, което дава информация за причинителя и неговата чувствителност към набор от антибиотици. Българската асоциация по клинична микробиология с председател проф. д-р Тодор Кантарджиев през последните години проведе много конгреси, семинари и други образователни мероприятия с колеги от различни медицински специалности за разясняване на необходимостта от разумно прилагане на антибиотичната терапия и профилактика.

Лекарите следва да имат високи компетенции за предписване на различни групи антибиотици; в болничните заведения да има приети консенсуси за правилна антибиотична профилактика при хирургични интервенции; Справочник за емпирична антибиотична терапия при различни инфекции и конкретни правила за използване на комбинации от антибиотици. Много важно е и мониторирането (проследяването) на антибиотичната употреба в нашите болници и вземане на бързи и адекватни мерки при данни за увеличаваща се резистентност.

А пациентът трябва да знае, че не бива да провежда самолечение с антибиотика - той винаги да се назначава в необходимата доза и продължителност от лекар, който ще се съобрази с индивидуалните особености на организма, конкретната инфекция и микробиологичния резултат.

Заглавна снимка: https://sciencing.com