Публикация

Причинителите на инфекции могат да се открият само за няколко часа благодарение на съвременните апарати

Причинителите на инфекции могат да се открият само за няколко часа благодарение на съвременните апарати

Проф. Мариана Мурджева е ръководител на катедра „Микробиология и имунология” и заместник-ректор по “Международно сътрудничество и проектна дейност” на Медицински университет-Пловдив. През 2014 г. е  номинирана за изобретател на годината в категория “Химия и биотехнологии”. Научните интереси на проф. Мурджева са в областта на антимикробната терапия, имунологичната толерантност и автоимунитета.

 

Проф. Мурджева, на 16 ноември, в Медицински университет-Пловдив, ще се отбележи Европейския ден за осведоменост на антибиотиците. Кои са акцентите в програмата на мероприятието?
 

-18 ноември е Европейският ден за осведомеността на хората за отговорно прилагане на антибиотиците. Всяка година той се организира от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). И тази година МУ-Пловдив отбелязва кампанията, като на 16 ноември инициира мероприятие, насочено към студенти, докторанти, академичния състав на МУ-Пловдив и университетските болници, както и към пловдивската общественост.

 

Целта е да запознаем аудиторията със значението на антибиотичната политика, с проблемите, свързани с антибиотичната резистентност и необходимостта от разумната употреба на антибиотиците. Освен това бихме искали да информираме за съвременните възможности в МУ-Пловдив и УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив за бърза микробиологична диагностика на инфекциите, която е предпоставка за своевременна и адекватна антибиотична терапия, ограничаваща риска от развитие на резистентност. Интересен момент от отбелязване на събитието ще бъде привличането на студенти и докторанти за участие в националния конкурс Арт агар – рисунки с бактерии върху микробиологични агарови среди. Предвижда се виртуално арт-шоу на рисунки на участници в предишни конкурси, което се организира с любезното съдействие на фирма „Ридаком“ – наши партньори в организацията и провеждането на събитието.

 

Кои са съвременните възможности за бърза микробиологична диагностика на инфекциите?

 

-През последните години клиничната микробиология претърпя истинска революция в усъвършенстване на технологиите за бърза микробиологична диагностика на инфекциите. Въвеждането на съвременни апарати в лабораториите, базирани на модерни генетични и имунометрични методи, позволява едновременно изследване на над 10-15 микробни причинители от малко количество проба при пациенти с инфекции на централната нервна система (менингити и енцефалити), или на чревния тракт, или на дихателната система, и то за по-малко от 2 часа! Вече е възможно за по-малко от 4 часа да се съобщи резултат от микробиологично изследване на урина, ако не се откриват бактерии в нея. В допълнение на това, съществува възможност за бърза идентификация на изолираните в лабораториите бактерии, която обикновено изисква 1-2 дни, а с нови апарати това може да стане само за няколко минути. Тези подходи улесняват назначаването на своевременна и адекватна антибиотична терапия и са предпоставка за по-бързо и благоприятно повлияване на състоянието на пациента.

 

Важи ли още правилото за пълния седем дневен курс на антибиотично лечение?


-Лечението с антибиотици се основава на определени правила и неговата продължителност варира в зависимост от тежестта на инфекциозния или възпалителния процес, възможните придружаващи заболявания и риска от развитие на нежелани реакции и дори от възрастта на пациента. Някои заболявания наистина изискват лечението с антибиотици да бъде провеждано за не по-малко от 7-10 дни, а при други се прилагат по-краткотрайни или дълготрайни (дори седмици и месеци) терапевтични схеми с антимикробни средства. Преждевременното и необосновано прекъсване на антибиотичната терапия може да доведе до сериозни последствия за пациента.

 

Източник: https://www.secretchina.com

 

Кои са най-честите инфекциозни заболявания, които изискват прием на антибиотици?

 

-Те са изключително разнообразни и едва ли могат да се изброят накратко. Антибиотици се назначават както в доболничната, така и в болничната помощ при определени показания. Тежки инфекции на дихателната система като бактериални пневмонии, абсцеси, гангрена на белия дроб; инфекции на централната нервна система, напр. менингити; инфекции в хирургията; на кръвта (т.нар. сепсиси); на уринарния тракт (цистити и пиелонефрити); на половата система (сифилис, гонорея, хламидиази и др.), на стомашно-чревния тракт, са само някои примери за състояния, изискващи антибиотично лечение. Наред с тях съществуват и инфекциозни болести със специфичен бактериален причинител, където назначаването на антибиотично лечение е наложително – туберкулоза, туларемия, легионелоза, бруцелоза, антракс, холера, чума, коремен тиф…

 

През последните години темата за антибиотичната резистентност стана много актуална. Бихте ли разяснили повече за нея?

 

-Антибиотичната резистентност е биологичен феномен, при който бактериите продължават съществуването си в присъствието на антибиотика, независимо от факта, че той се прилага в достатъчно голяма доза. Всъщност резистентността води до оцеляване на най-приспособимите бактерии. Антибиотичният натиск унищожава най-често нормалната чревна микрофлора и селектира резистентни бактерии. Това може да доведе до антибиотико-свързана диария, но може резистентните бактерии от червата да попаднат в други органи и тъкани, и там да предизвикат инфекция. Антибиотичната резистентност намалява ефективността на антибиотиците и води до проблемно лечение, т.е. пациентите с инфекции от резистентни на антибиотици бактерии се лекуват по-трудно. Не на последно място антибиотичната резистентност генерира икономическа тежест върху системата на здравеопазването и семейството на пациента поради загуба на работоспособност, удължен болничен престой, високи разходи за  диагностика и лечение, по-висока смъртност.

 

Има ли давност резистентността или тя остава доживот?


-Резистентността на бактериите към антибиотици е вродена или придобита. Вродената означава, че бактериите „по рождение“ са резистентни на дадения антибиотик. Добре известни са редица бактерии с тяхната вродена резистентност и тези познания ни помагат селективно да прилагаме само онези антибиотици, на които те биха били чувствителни. Тази чувствителност се изпитва в лабораторни условия към набор от антибиотици и изследването представлява т. нар. антибиограма. Придобитата резистентност се предизвиква от свръхупотреба, недостатъчна или неправилна употреба на антибиотици. Тя е проблемна, не само защото в хода на лечението бактерият може да стане резистентен на прилагания антибиотик, но защото може да предаде тази резистентност и на други бактерии чрез т.нар. генетичен пренос. За съжаление в страната ни се отбелязва обезпокоителна тенденция за увеличаване на резистентността на някои бактериални видове (напр. псевдомонас, ацинетобактер, клебсиела) при хоспитализирани пациенти към стратегически и широко-спектърни антибиотици като цефалоспорини и карбапенеми.

 

Източник: http://www.pharmamicroresources.com

 

Механизмите на придобитата резистентност на бактериите към определени антибиотици са разнообразни и се проучват задълбочено във водещите университетски микробиологични лаборатории и най-вече в референтните лаборатории на Националния център за заразни и паразитни болести в София. Нещо повече, в България има система за надзор на антибиотичната резистентност и всяка година на нашите национални конгреси по клинична микробиология се съобщават данни за мониторирането й. Необходим е обаче по-сериозен и засилен държавен контрол за употребата на антибиотици в болничната помощ, проучване и ограничаване на причините за разрастващата се антибиотична резистентност с появата на вътреболнични инфекции от резистентни бактерии и това е част от националната стратегия за антибиотична политика, която трябва да бъде утвърдена и да се прилага на практика.

 

Какво означава разумна употреба на антибиотици и какъв съвет бихте дали на медицинските специалисти и на пациентите?


-Разумната употреба на антибиотици означава антибиотично лечение да се предписва при определени показания, в определена доза и продължителност, съобразени с конкретното заболяване, тежестта на инфекцията, индивидуалните особености на пациента и не на последно място – с микробиологичното изследване, което дава информация за причинителя и неговата чувствителност към набор от антибиотици. Българската асоциация по клинична микробиология с председател проф. д-р Тодор Кантарджиев през последните години проведе много конгреси, семинари и други образователни мероприятия с колеги от различни медицински специалности за разясняване на необходимостта от разумно прилагане на антибиотичната терапия и профилактика.

 

Лекарите следва да имат високи компетенции за предписване на различни групи антибиотици; в болничните заведения да има приети консенсуси за правилна антибиотична профилактика при хирургични интервенции; Справочник за емпирична антибиотична терапия при различни инфекции и конкретни правила за използване на комбинации от антибиотици. Много важно е и мониторирането (проследяването) на антибиотичната употреба в нашите болници и вземане на бързи и адекватни мерки при данни за увеличаваща се резистентност.

 

А пациентът трябва да знае, че не бива да провежда самолечение с антибиотика - той винаги да се назначава в необходимата доза и продължителност от лекар, който ще се съобрази с индивидуалните особености на организма, конкретната инфекция и микробиологичния резултат.

 

Заглавна снимка: https://sciencing.com

Коментари