"Всички промени, които правим, са насочени към една единствена цел - какво получава пациентът срещу промените, които подготвяме. Много е трудно да намерим правилния баланс - от една страна удовлетвореност на медицинския екип от достойния труд, от друга страна, пациентите да са по-доволни от това, което получават като услуга. Това заяви зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева по време на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор".

Тя напомни, че крайният срок за дебат по темата е декември, но дебатите били изключително комплексни и продължавали. 

Начева каза, че актуалният въпрос в момента са предстоящите 

промени в редица нормативни уредби чрез Закона за бюджета на касата. Ръстът от средствата, който е близо 500 млн. лв., разпределен балансирано в отделните направления на здравноосигурителните плащания, трябвало да се изразходва доста по-ефективно и справедливо за пациентите.

Освен баланса на здравноосигурителните плащания МЗ предвиждало и

въвеждане на критерии и механизми за оценка на качеството на лечение

В тази връзка били предложенията, свързани с иновативни технологии, с нови медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, фармакотерапевтични ръководства.

„В частта за лекарствата ще дадем възможност за проследяване на ефекта от лечение, за което

ще търсим добър диалог с иновативните и с генеричните компании", изтъкна още зам.-министърът

По думите й целта на касата и на министерството не е да решават вместо лекарите как трябва да се лекува един пациент. Решението за лечение на пациентите е в ръцете на лекарите, на професионалистите, на специалистите по здравни грижи.  От друга страна обаче се  търсел диалог с компаниите, така че да не се създава стрес във финансирането на системата чрез изпреварващо нарастване на разходите за лекарства.

В този контекст Начева отговори и на въпроса на проф. Иво Петров дали иновациите, за които е доказано че са не са експериментални, а златен терапевтичен стандарт и които имат категоричен разходопокривен ефект ще се реимбурсират от касата. Начева заяви, че това може да стане след ясен анализ за ползите, които те биха довели при нашата демографска ситуация, застаряващо население и с около 5 г. по-ниска средна продължителност на живот спрямо средноевропейската. България първо трябвало да подобри на тези показатели и след това в рамките на възможностите на касата за финансиране да се въведат иновации на мястото на други дейности. Друг вариант била възможност изсветлените средства да се насочват към именно такъв тип методи на лечение.

В рамките на конференцията в. Капитал и американският фармацевтичен концерн Abbvie наградиха добри примери за иновация в здравния сектор. 

Наградата на „Капитал“ беше връчена на сдружение „Образование и здраве“ в Пловдив,

което заедно с екипа на детската клиника към УМБАЛ „Св. Георги“ е създало среда за децата в болницата, позволяваща те да учат, творят, играят и се забавляват. През клиниката са преминали 6000 деца, които са прекарвали времето си със своите учители като част от лечебния процес.

Наградата на Abbvie получи фондация Българско рационално общество за борба срещу псевдонауката,

която директно застрашава живота на пациентите. Тя беше дадена на д-р Нурфет Алиоски от УМБАЛ „Св. Анна“ и екипа – доц. Росен Калпачки, доц. Божидар Финков, доц. Васил Велчев, д-р Лъчезар Иванов, д-р Цветанка Праматарова, д-р Веселин Георгиев, д-р Димитър Николаков, д-р Мария Георгиева, рентгенов лаборант Йоана Шутелова и сестра Весела Нинова за прилагане на механична тромбектомия при лечение на исхемичен инсулт. Резултатът е от 44 пациента с тежък инсулт 50% са изписани на собствен ход, а 27% с помощни средства.

Награден беше и „Аджъбадем Сити клиник- Онкологичен център“ за методиката за облъчване в условията на контролирано дишане в дълбок инспириум при пациентки с рак на лява млечна жлеза, която вече е въведена рутинно и изпълнена при 200 пациентки.  

Проф. Иво Петров от Аджибадем Сити клиник – Кардиологичен център получи награда за ендоваскуларното лечение на аортна дисекация,

което позволява лечение без обща анестезия, без хирургичен съдов достъп и без престой в отделение по реанимация. Възстановителният период при този метод на лечение е няколко часа след процедурата. Пациентът се раздвижва в пълен обем след 2 часа. Може да бъде дехоспитализиран на следващия ден, което при хирургичното лечение е невъзможно.

По думите на д-р Григор Димитров, зам.-председател на Българската стопанска камара и член на Надзорния съвет на НЗОК българските работодатели повече от всички биха желали техните служители да са здрави и подкрепят инициативата на министър на здравеопазването Кирил Ананиев за сериозни реформи в сектора.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че е наложително да се възстанови доверието между лекар и пациент. Председателят на БФС проф. Илко Гетов и директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев подчертаха, че ще направят всичко възможно иновативните технологии в лекарствата да стигнат до хората. 

Лиляна ФИЛИПОВА