Достъпът до качествени абсорбиращи продукти е от изключителна важност за хората, страдащи от уринарна инконтиненция у нас.
Около това мнение се обединиха участниците в кръглата маса по проблемите на инконтиненцията, която се проведе снощи в София.

По данни на Асоциацията за хора с проблеми на пикочния мехур, организатор на инициативата, около 42 на сто от българките (или над 900 хил. жени) страдат от някаква форма на инконтиненция. Най-засегнати са тези между 40- и 60-годишна възраст. Около 30 хил. жени страдат от тотална инконтиненция.

За всички засегнати от проблема той означава силно влошаване на качеството на живот – намаляване на физическата, социалната и сексуалната активност, на трудоспособността, необходимост от домашни грижи, отрицателно влияние върху психиката.

„В същото време далеч не на всички пациенти може да се помогне с хирургическа намеса”, каза Людмила Стоянова, председател на асоциацията.

При една от най-разпространените форми на заболяването сред жените – стрес инконтиненцията (изпускане при кихане, кашляне и физически усилия), често пъти хирургическата намеса е нежелателна по финансови причини или поради допълнителни усложнения с възрастта.

Според д-р Валентин Иванов от Първа АГ болница, при пластиките, които се правят, за да се реши този проблем, се наблюдават много рецидиви, както и странични ефекти като ретенция на урината например. По-успешни в това отношение са т.нар. слингови операции (поставяне на лентички под уретрата). „Те обаче са твърде скъпи за повечето нуждаещи се жени”, посочи д-р Иванов.

По думите на проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, тежката форма на уринарна инконтиненция е най-честата причина за институционализация, която сама по себе си винаги представлява по-голям разход за бюджета, отколкото осигуряването на условия за такива пациенти да останат в домовете си.

Ето защо, според проф. Маркова, целта на обществото би следвало да бъде да осигури на хората в подобно положение такава подкрепа, която да им позволи да останат в домовете си, а достъпността на абсорбиращи продукти в този случай е решаващ фактор.

Проф. Маркова даде за пример редица държави от ЕС, включително от района на Централна и Източна Европа, в които абсорбиращите продукти са част от позитивния списък на съответната страна. Чрез него в тези държави се реимбурсира разнообразна гама от продукти според вида на инконтиненцията и тежестта на проблема.

Председателят на БАПЗГ отправи препоръка здравната каса да финансира по три памперса дневно поне за хората с най-тежка форма на инконтиненция, които в България са около 80 хиляди.

На кръглата маса бяха обсъдени и начините за превенция на този социален проблем. Проф. Митко Цветков, председател на Българското урологично дружество, посочи като рискови фактори бременността и раждането в напреднала възраст, менопаузата, наднорменото тегло, захарния диабет, хормоналния дисбаланс, старостта и деменцията.

Според него добрата информираност по проблема може да предотврати и намали тежестта му за много хора. Препоръчително е намаляване на наднорменото тегло, както и здравословен начин на хранене, при който се избягва червеното месо, хлябът, газираните напитки и се увеличава консумацията на плодове, зеленчуци, картофи. Не на последно място инконтиненцията трябва да престане да бъде тема табу, за да се подпомогне решаването на този проблеми, който по своята честота вече надминава социално значими заболявания като диабета и астмата.

Освен уролози, гинеколози и невролози, в дискусията по проблемите на инконтиненцията се включиха представители на неправителствени пациентски организации, депутати от Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика, експерти от Министерството на здравеопазването, от Министерството на труда и социалната политика, от Агенцията за социално подпомагане и др.