Антибиотичната резистентност е отговорна за смъртта на близо 700 000 души годишно. Това обяви по време на пресконференция представителят на Световната здравна организация за България д-р Скендер Сила. По думите му, ако не се вземат мерки, се очаква този проблем да се задълбочи. Очакванията на СЗО са през 2050 г. смъртността заради антибиотична резистентност да е по-честа, отколкото от онкологичните заболявания.

Д-р Сила каза, че Световната здравна асамблея е призовала всички държави

да разработят и въведат до 2017 г. национални планове за действие

Такъв в България е създаден преди три години, но все още не е приет от правителството. Ето защо СЗО насърчава страната ни да го одобри и да осигури подходяща финансова подкрепа.

Според д-р Сила намаляването на антибиотичната резистентност е въпрос на здравна сигурност. За справянето с проблема са необходими координирани действия на всички страни. Особено важно е да се регламентира и насърчава оптималната употреба на антибиотици, включително при животните.

Проф. Христо Даскалов обясни, че от поне 50 години в животновъдството на България се използват антибиотици, и то не само в случай на заболяване, но и за профилактика на заболяванията и за увеличаване на животинската продукция. Ветеринарните власти вече препоръчват антибиотици да се използват единствено при лечение на заболяване.

„Проблемът е, когато резистентни на антибиотици микроби попаднат в храната на човека и заселят храносмилателния му тракт. По този начин антибиотиците няма да действат и на човека в случай на инфекция”, заяви проф. Даскалов.

По думите му, поради това, че не е официално приет Националния план за борба с антибиотичната резистентност, няма инструменти, чрез които да се контролира употребата на антибиотици в животновъдството.

Микробиологът доц. Иван Иванов от Националната лаборатория по антибиотиците към НЦЗПБ потвърди, че и в хуманната медицина все още се предписват прекалено много антибиотици в доболничната и в болничната помощ.

„Ако употребата на трето поколение антибиотици не се ограничи, инфекциите поради антибиотична резистентност ще се изравнят на броя на инфекциите от грип, ХИВ и туберкулоза, взети заедно”, заяви доц. Иванов.

„Всички институции и експерти трябва да работим заедно за рационална лекарствена употреба в страната”, заяви директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) маг.фарм. Богдан Кирилов.

Той увери, че е затегнат контролът в аптеките за неправомерно отпускане на лекарства, за които е необходима рецепта. По този повод през 2017 са направени над 300 проверки, при които са открити 42 нарушения и за тях са наложени наказателни постановления. Глобите за аптеките са по 1000 лева. През настоящата 2018 г. проверките са нараснали и съответно наложените наказателни постановления са повече – 50. 

Антибиотичната резистентност се проявява, когато микроорганизми започват да се променят, след излагането им на антимикробни средства. В резултат на това лекарствата стават неефективни, а инфекциите продължават да съществуват в тялото, което увеличава риска от заразяването на други хора.

Един от основните проблеми е резистентността при туберкулоза

СЗО изчислява, че през 2014 г. е имало около 480 000 нови случаи на мултирезистентна туберкулоза. Само половината от тези пациенти са били излекувани успешно.

Към 2016 г. резистентност към първа линия на лечение на малария е потвърдена в 5 страни в региона на река Меконг – Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд и Виетнам.

Неуспехът в лечението на гонорея

чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в 10 държави – Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания.

Широко разпространена е резистентността на бактерията Ешерихия коли към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища. Има много страни по света, където тази терапия вече е неефективна при повече от половината пациенти.