В днешния Световния ден за борба с диабета от сдружение „Диабет и предиабет”, сдружение „За инсулиновите помпи”, асоциация „Диабет тип 2” и пациентски организации „Заедно с теб“ отново акцентират върху необходимостта от създаване на цялостна политика по отношение на заболяването.

В становище от организациите отбелязват, че официалните статистически данни на Диабетния регистър сочат, че

броят на заболелите от диабет в България надвишава 460 хиляди души

По данни на Световния диабетен атлас обаче реалният брой на диабетноболните в България е 520 хиляди души. Съществува огромен брой недиагностицирани пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си.

Пациентите и пациентските организации настояват за подобряване на достъпа до скрининг и диагностика на диабета

Те изтъкват, че към момента в България не съществува цялостна програма, която да решава проблемите, свързани с:

• липсата на ежегодни скринингови програми, обхващащи всички рискови групи;
• липса на специалисти в малките населени места и труднодостъпни региони;
• липса на достатъчно ресурси за профилактика.

Това е причина за ненавременното лечение и настъпване на диабетни усложнения. Това допринася за допълнителна бюджетна тежест и необходимост от прилагане на скъпоструващи терапии за лечение на диабета и усложненията от него, посочват пациентските организации.

Те настояват за

подобряване на достъпа до лечение на диабета и диабетните усложнения

Според тях в момента той е затруднен в някои райони в страната, липсват и програми за обучение на всички диагностицирани пациенти, които да подобрят придържането към терапията и контрола на кръвната захар.

Организациите посочват, че е необходимо

да се подобри и контролът на диабета

Сега само 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или напълно липсва. Освен това България е една от малкото държави в ЕС, която не реимбурсира напълно сензорите и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният способ за контрол на диабета, както при деца, бременни и тежко увредени възрастни пациенти, така и при всички останали, твърдят от пациентските организации.

В становището си те посочват, че е необходимо

подобряване на работата на лекарите с пациентите

Ние настояваме лечението на всички диабетици да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не направления за това. Ако е необходимо, всички диабетици да се диспансеризират при ендокринолозите. В момента само диабетиците с тежки усложнения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се наблюдават от личните лекари. Смятаме за много по-успешен модел наблюдението да е от ендокринолози, това ще е от полза както от пациентите, така и ще намали разходите за лечение, смятат сдруженията.

Според тях е нужно и

подобряване скрининга, диагностиката и лечението на диабетното стъпало

В общото си становище 4 сдружения посочва още:

„У нас профилактика за диабетно стъпало се провежда рядко и по изключение.

Лечението на болните с диабетна полиневропатия често е закъсняло

когато раните се появят в 3-5 стадий на болестта

Има поне 15 000 български диабетици, диагностицирани с това диабетно усложнение. Счита се обаче, че броят на болните, които получават рани вследствие на диабетно стъпало, са около 5 на сто от всички диабетици, това означава, че около 26 000 души получават язви, рани.

Около 140 души годишно претърпяват ампутация поради диабетно стъпало

За пациентите в първи и втори стадий на диабетна полиневропатия е показано приемането на медикаменти, но много от диабетиците не ги купуват, защото не могат да си го позволят. В 3-5 стадий диабетиците получават рани и язви, които се лекуват трудно и скъпо, причиняват огромна болка, затруднение в придвижването, проблем в работоспособността, ампутации. Поради загубата на сетивност при пациентите с диабетна полиневропатия нараняванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка инфекция и ампутация в по-късен етап.

За своевременна диагностицирани и патогенетично лечение на диабетната полиневропатия, включително формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност са необходими

повече скрининги и повече апарати за диагностика

в клиниките“.

С пълния текст на становището можете да се запознаете в прикачения файл.