Темата за респираторните заболявания и алергиите беше във фокуса на Националния конгрес по алергология, който се проведе в столицата между 16 и 18 ноември.

Най-новите тенденции в алергологията

коментираха светила в медицината и най-добрите български специалисти.

Основен акцент в тазгодишното издание на форума бяха редките форми на наследствен ангиоедем

За да фокусират вниманието върху пациентите с това рядко заболяване, участниците в конгреса се събраха пред НДК, който беше осветен в лилаво – цветът, с който се свързва заболяването.

В рамките на VII-ия конгрес по алергология проф. Марко Чикарди представи пред българските специалисти всички новости в областта на трудните за разпознаване и лечение на редки форми на ангиоедем. Проф. Чикарди има специален интерес към болестта и над 190 научни статии по генетична, патофизиологична и клинична картина на ангиоедем.

Необходимо е изготвяне на дългосрочна стратегия при лечение на наследствения ангиоедем, което също трябва да се съобрази, предвид конкретното състояние на пациента. Някои пациенти имат редки пристъпи на ангиоедем, но за съжаление при други ходът на болестта може да бъде значително по-тежък. Важно е да се проследява активно тяхното състояние от добре подготвени специалисти, които притежават както знание, така и „сърце” да се грижат дългосрочно за тези пациенти, категоричен беше той по време на лекцията си.

Председателят на Българското дружество по алергология акад. Богдан Петрунов откри конгреса и благодари на участниците. „Вярваме, че в бъдеще ще продължим отношенията в полза на пациентите. Благодаря ви още веднъж за присъствието и представянето ви тук“, обърна се той специално и към гостите от чужбина.

Проф. Хелена Пите, представител на Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), представи едно от своите впечатляващи проучвания, свързани със съвременни биометоди за диагностика и лечение

„Горда съм, че приех поканата и че днес съм тук. Тези срещи са от основна важност, защото

алергичните заболявания са в топ 5 на заболяванията

във всички възрасти“, отбеляза проф. Пите.

Проучването, което тя представи, засяга основно заболеваемостта от астма при децата и подрастващите.

Един от водещите алерголози в света проф. Улрих Ван (двукратно президент на EAACI) представи проучване, в което се коментира, че

при голям процент от подрастващите с алергичен ринит той прераства в астма в последствие

Обсъди се нуждата от навременна намеса с алергенна имунотерапия, която единствена е способна да промени естествения ход на болестта. Проф. Васил Димитров пък коментира за силата на съюза и необходимостта от продължаващо обучение и редовна актуализация на медицинското познание в развиващия се свят на алергологията, която е изключително динамична специалност.

Акад. Богдан Петрунов говори по темата за

съвременното значение на имунологичните механизми в алергичните заболявания

а д-р Анна Валериева от УМБАЛ „Александровска” представи биологичното лечение на тежката астма и прецизирането на терапията. В изключително любопитната си лекция Sanja Popovic-Grle обясни в детайли различните фенотипове на астма и опциите за тяхната терапия.

Dr. Osmar S Usmani, сътрудник в Imperial College London, сподели наблюденията си върху

патологията на астмата и съвременните терапевтични тенденции

а Karl-Christian Bergmann от Allergie Centrum Charite разказа за ефективна мрежа от центрове в Германия за лечение на тежки случаи на астма. Проф. Марко Чикарди говори за новите начини за лечение на наследствен ангиоедем, чието лечение е нелека задача и понякога се бърка с обривите при утрикария. Болестта се развива бързо и трябва да се лекува веднага, защото в противен случай има опасност от фатален край.

Доц. Мария Стаевска съобщи, че

от ринити и хроничен риносинуит страда около 10 до 25% от населението

и е много важно да се намери своевременно подходящото лечение на това заболяване.

Екип от специалисти, начело с д-р Елена Петкова, изнесе лекция на тема:

„Психоемоционален стрес и тревожност като предиктори за тежестта на заболяването при пациенти с уртикария“. Хроничната уртикария и ангиоедем водят до значителен стрес, а психологичният стрес може да бъде фактор за поява за по-тежко заболяване. Д-р Златко Димитров обясни в детайли ситуацията около алергиите към мляко при малките пациенти.

Хранителните алергии са доста разпространени през последните години

както в развитите, така и в развиващите се страни. Те зависят и от специфични географски фактори. Алергиите са най-отявлени при малките пациенти около 1 година, като част от тях успяват да ги преодолеят в процеса на израстването си. 

Д-р Силвия Новакова от Вътрешно консултативно отделение в УМБАЛ „Свети Георги” - Пловдив даде ценни съвети за контрола върху астмата в реалния живот, а д-р Кремена Найденова говори за корелациите между алергичния ринит и респираторните заболявания.

Как

имунотерапията води до дългосрочно облекчаване на алергичните състояния

обясни доц. д-р Георги Николов от Националния център по заразни и паразитни болести.

„Лекарствените средства, водещи до имунна модулация с цел облекчаване и предотвратяване на алергичните симптоми са естествени алергенни екстракти”, беше категоричен доц. Николов.

Психосоматичните аспекти на бронхиалната астма

представи д-р Теодора Вълчева.
Бяха коментирани и интересни теми във връзка с влиянието на генно-модифицираните храни, както и възможностите да подобрим „алианца пациент-лекар” като основен проблем в случаите, когато психосоматика, астма и алергии вървят ръка за ръка.
Точно в 19:30 часа в съботния ден сградата на НДК светна в лилаво в присъствието на лекари, пациенти и медии. С това всички те изразиха желанието си хората да бъдат по-добре информирани за симптомите и терапията на пациентите с алергии и редки форми на ангиоедем.

VII-ият национален конгрес по алерголия постави важни теми, привлече общественото внимание и даде навременни отговори, базирани на най-съвременните терапевтични методи в цял свят, изтъкват организаторите.