Публикация

Човешкото невежество пречи да се ограничи кучешката тения


Кучешката тения (ехинококоза) е заболяване, срещано в целия свят – но големите разлики в заболеваемостта по страни и региони са тясно свързани с битовата култура и грамотността за начина, по който човекът трябва да съжителства с кучетата. Тази свързаност обяснява и челното място на България в непрестижната статистика на заболелите, като всеки пети от тях е дете.
 
Макар да е добре проучена от медицинска гледна точка, кучешката тения се причислява към най-опасните и коварни паразитни болести и нерядко завършва със смърт. Причината е, че заболяването може да протича без симптоми в продължение на десетки години, докато кистите в различни органи не нараснат, понякога до 10-20 см.

От него умират доста деца, казва доц. Каменна Вутова от Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицинския университет в София.

При удар в областта на черния дроб по време на игра, падане от колело, сбиване внезапно се получава алергичен шок. Кистата се пука и отделя силноалергогенна течност. Смъртност има и след многократни операции.

Някои хора са оперирани по 5-10-12 пъти. След като е опериран веднъж черният дроб или се е спукала кистата спонтанно, тя може да се разпространи по кръвен път в коремната кухина, в белия дроб, в мозъка, сърцето, във всички органи, посочва доц. Вутова.

Мнозина смятат, че заразяването може да се избегне, ако се мият редовно ръцете. Всъщност заразата може да попадне в организма, докато си хапваш пица в заведение на открито например. Защото яйцата на тенията, съдържащи се в кучешките изпражнения, заедно с праха попадат навсякъде. Тенията живее около година и отделя непрекъснато милиони яйца - така само едно-единствено куче може да зарази голяма територия.

По същия път заразата попада върху зеленчуци, плодове, особено растящите ниско до земята като ягодите, и те задължително трябва да се измиват много внимателно. 
Затова в Европа хората прибират изпражненията на кучетата, те не остават с месеци по тротоарите, а се събират и трябва да бъдат изгаряни. Така се пресича най-честият път за заразяване на градския човек. Напълно неприемливо е да се извеждат кучетата, за да си свършат физиологичните нужди в градинката. Домашните любимци трябва да се обезпаразитяват на всеки 2-3 месеца.

„Не е редно изобщо да има безстопанствени кучета - твърди доц. Вутова. - Мисля, че държавата вече го е разбрала. Според мен защитниците на животните трябва правилно да схванат проблема. Кучетата разпространяват и много други болести и те също страдат. Затова хората трябва да приемат – не бива в България да има безстопанствени кучета.”

Но тъй като явно справянето с проблема се оказва непосилно в българския културен и манталитетен контекст, особено актуални стават профилактичните ехографски прегледи на малките деца.

Те се правят дори в Китай, но не и у нас. Най-често ехинококовите кисти отиват в черния дроб и затова прегледите трябва да се правят на 5-6-годишна възраст.
Според доц. Вутова ехографският скрининг на коремните органи трябва да е задължителен както кръвната картина например. Защото дори бебе може да се зарази, а най-малкото оперирано дете е само на година и няколко месеца.

При лечението във всеки конкретен случай се подхожда индивидуално. То е оперативно, но в много случаи медикаментите са добра алтернатива, посочва доц. Вутова. Има и още два метода - пункция и лапароскопско навлизане в кистите.

Не кучетата, а невежеството на хората пречи да се ограничи заболяването. Има статистика, според която 78% от овчарските кучета носят заразата. Но виновен е човекът. Защото хората, които гледат и колят животни и традиционно хвърлят суровите вътрешности за храна на кучето, всъщност са в началото на порочната верига.

После изпражненията на кучето, попадайки върху тревата, заразяват нови овце и агънца, отделно се заразяват хората от яйцата на тенията по козината. И тези, които имат навика да галят и целуват кучетата по муцуните, поемат голям риск да се заразят с ехинококоза, предупреждава доц. Каменна Вутова.
" }-->

Коментари