Публикация

Д-р Караманова: Да си лекар е призвание, професията ми даде всичко

Д-р Караманова: Да си лекар е призвание, професията ми даде всичко

Д-р Ирина Караманова е пневмофтизиатър от Хасково. Високоуважаван специалист с близо половинвековен стаж. За всеотдайната си дейност тя беше отличена с приза „Лекар на годината за 2018 г.“ от Районната колегия на БЛС в Хасково.

Д-р Караманова, бяхте избрана за „Лекар на годината“. Какво означава тази награда за Вас?

Това е едно признание на дългогодишния ми труд като лекар, специалист, управител на болница по белодробни болести в продължение на 30 години. Приемам го съвсем нормално и с радост.

Вие сте специалист с дългогодишен стаж – 47 години. Разкажете малко повече за себе си?

Родена съм през 1945 г. Завърших ВМИ-Пловдив през 1970 г. През 1971 г. започнах работа. Като лекар работя до ден днешен, все в сферата на пулмологията. През 1978 г. придобих специалност „Пневмология и фтизиатрия“ във ВМИ-София. Последваха следдипломни квалификации. През 2002 г. придобих квалификация по специалността „Мениджмънт в здравеопазването“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Участвала съм в национални конференции и симпозиуми.

 

Работила съм в противотуберкулозната болница в Харманли, в Работническа болница – Димитровград. От 1982 до 2012 г. съм главен лекар и управител на Областния диспансер за пневмофтизиатрични заболявания в Хасково. От май 2012 г. досега работя като специалист на индивидуална практика по договор с НЗОК в специализиран кабинет.

 

Носител съм на две награди, които много ценя. С указ на Държавния съвет на Народна република в България през 1986 г. бях отличена с Орден на труда - златен. През 2008 г. бях удостоена със званието „Почетен гражданин на Хасково“ за дългогодишната ми трудова дейност, за заслугите, които имам за възстановяването на стационарната база на тубдиспансера.

 

Семейна съм, имам две деца, баба съм на трима внуци.

Някой от тях пое ли по Вашия път?

За съжаление, не. Децата ми – и синът ми, и дъщеря ми, са икономисти. Единият ми внук учи право в София. Дай боже, внучката, която е шести клас, да тръгне по пътя на баба си.

 

Д-р Ирина Караманова, Лекар на годината
снимка: БНР

 

Какво Ви даде и какво Ви отне през годините лекарската професия?

Моята детска мечта беше да завърша медицина. Постигнах я с много труд, с много любов и желание. Ако сега се върна назад, отново бих кандидатствала медицина – това е моето призвание.

 

Какво ми е дала професията? Удовлетвореност във всички аспекти, самочувствие, че помагам на хората, които са в беда, които са болни, че съм свършила нещо добро за населението на Хасково.

 

Професията нищо не ми е отнела. Може би само част от свободното време, което да използвам лично за себе си, но аз просто не съм го забелязала.

 

Благодарността на пациентите, която изпитвам до днес, ми носи огромно удоволствие. Само човек, който обича професията си, може да го почувства, да го разбере.

Какви предизвикателства, трудности срещате във всекидневната си работа?

Работила съм в две системи на здравеопазването. Сравнявайки ги, не мога да кажа коя е по-съвършена.
Мисля, че в лекарската професия, каквато и да е организацията на работа, каквито и да са предизвикателствата, може да се постигне удовлетворение, ако човек е дисциплиниран, ако обича работата си.

 

В днешно време голямо предизвикателство е работата със здравноосигурените лица под контрола на НЗОК. Ако се премахне монополът на осигурителния фонд, смятам, че лекарят ще се чувства малко по-разкрепостен, по-свободен, ще има по-голямо поле на работа, на действие. Не мога да кажа, че сега всичко е идеално – писмената работа е доста обременяваща, отнема голяма част от времето на медика, малко време остава за прекия контакт с болния. В сравнение с лекари от други европейски страни ние, специалистите, обаче сме много лесно достъпни, пациентите бързо откриват специализирана помощ. Това е плюс за българския пациент.

Споменахте, че повече от 30 години сте ръководили областния тубдиспансер в Хасково. Според Вас спечели ли човечеството битката с туберкулозата?

Да, през последните десетилетия в България, както и в Европа, и в цял свят разпространението на туберкулозата се ограничи. От 75 на 100 000 население заболеваемост, тя вече е под 20 на 100 000. Това е голям успех. Той стана възможен благодарение на широката противотуберкулозна мрежа, която беше изградена в страната и която работеше много активно, както и на Международната програма за борба срещу СПИН, малария и туберкулоза. България участваше активно в нея, респективно и ние тук в Хасковска област бяхме подпомогнати както методически, организационно, така и финансово в битката с туберкулозата.

 

Туберкулоза - симптоми, лечение, превенция

 

Тази битка, водена десетки години, нямаше добри резултати. През последните едно-две десетилетия постигнахме успех. Работата обаче продължава до степен, до която туберкулозата като инфекциозна болест да бъде откривана, регистрирана и лекувана като едно обикновено инфекциозно заболяване.

Нека да се спрем накратко на самото заболяване – какво представлява, как най-често става заразяването, възможна ли е превенция?

Туберкулозата е едно най-старите заразни болести, известна от векове. Източник на заразата е болният от активна форма на белодробна туберкулоза пациент. Той може да бъде трудно открит, тъй като в началото симптомите са обикновени, като при простудни заболявания, пневмония. Докато бъде поставена диагнозата, болният от туберкулоза вече е заразил околната среда. Заразяването в голям процент от случаите става по въздушно-капков път. Инфектиране е възможно и чрез приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна.

 

Заболяването е многолико, пъстро, има много форми. Когато са налице симптоми като обща отпадналост, кашлица, която не минава 15 дни въпреки антибактериалното лечение, постоянно повишена температура, липса на трудоспособност, отслабване, човек трябва да потърси незабавно лекарска помощ, за да бъде поставена диагнозата и да се пристъпи към лечение.

 

Предпазването става по два начина. Подрастващото население е защитено чрез т.нар. БЦЖ ваксина, която се поставя още в първите дни след раждането на детето. Прави се реимунизация на 7-, 14- и 18-годишна възраст. Това е заложено в Националния имунизационен календар на България, който е задължителен. Дали се осъществява през последните години, не мога да кажа. Когато бях ръководител на тубдиспансера в Хасково, почти нямаше дете, което да не бъде реваксинирано.

 

Това е по отношение на превенцията от страна на здравната система. Иначе всеки трябва да се опитва да се предпази и сам – да живее здравословен начин на живот, да не използва вредни вещества и храни, да не пуши, да не приема наркотици. Да вземе комплекс от мерки, за да запази общия и локалния си имунитет.

Туберкулоза - как да се предпазим

 

А какво е лечението?

Туберкулозата е лечимо заболяване. Преди години са липсвали медикаменти и смъртността е била доста висока. Сега лекарствата са налични, те са безплатни, осигуряват се от специализираните лечебни заведения.
За тези хора, които са резистентни към туберкулозните лекарства, има обособена болница в страната. Там те се лекуват със специални медикаменти, които са много скъпи.

 

Лечението е продължително, скъпо, но се осъществява.

 

Автор на интервюто: Татяна Вълкова 

Коментари

22 ное 2018 12:55

Поздравления за високото отличие, д-р Караманова!