Дисхидрозиформената екзема е едно от най-често срещаните кожни заболявания, като засяга oколо 10 % от общата популация, а в определени специализирани групи /професионални кожни заболявания/ достига до 50%. Дисхидрозиформената екзема представлява специфичен вид екзема на кожата, характеризираща се с появата на сърбящи мехурчета, разположени симетрично, предимно по страничните части на пръстите на ръцете и краката, както и кожата в областта на дланите и стъпалата. Дисхидрозиформената екзема  нерядко нарушава качеството на живот на пациентите и води до временна или трайна нетрудоспособност.

   Дисхидрозиформената екзема се нарича още „помфоликс“ и се счита за реакция, дължаща се на различни ендогенни състояния и екзогенни фактори. Започва най-често внезапно и се характеризира в началото с наличието на мехурчета по кожата в областта на ръцете и краката, като впоследствие се появяват десквамация, фисури и лихенификация.

Екземата засяга хора в различна възраст, най-често между 20–50 г. Счита се, че генетични фактори могат да бъдат причина за развитието на ДЕ, но в повечето случаи може да се дължи на алергични реакции към различни вещества от външната среда. Подобно на класическата екзема, може да има различен ход на протичане – от остро настъпващ с бързо обратно развитие до хронично рецидивиращ. Хроничната екзема на ръцете нерядко нарушава качеството на живот на пациентите и води до временна или трайна нетрудоспособност.

   Счита се, че генетични фактори могат да бъдат причина за развитието на дисхидрозиформената екзема, но в повечето случаи може да се дължи на алергични реакции към различни вещества от външната среда. Никелът, кобалтът, перувианският балсам и много други сенсибилизиращи субстанции водят до алергични реакции, които в повечето случаи са причина за развитието на дисхидрозиформена екзема.

При пациентите с дисхидрозиформената екзема кожното тестуване е основен диагностичен метод.

Потенциалните алергени трябва рутинно да бъдат търсени. По последни данни се отчита връзка на дисхидрозиформената екзема с различни контактни алергени, като около 80% от пациентите имат поне една положителна реакция към един алерген.

 В исторически план се е считало, че заболяването е резултат от нарушена функция на потните жлези и тяхното запушване при повишаване на температурата на околната среда. Проучване от 2009г. доказва ясно, че потните жлези не играят обаче основната патологична роля при възникването на това заболяване. Обект на много проучвания и публикации е прекомерното изпотяване (наречено хиперхидроза) на длани и ходила, гъбичнитеинфекции, стресовите състояния, температурните разлики в професионалната среда. Съвременните схващания разглеждат контактно-алергичните реакции към редица сенсибилизиращи субстанции (никел, кобалт, перувиански балсам и др.). като ключова част от причините за развитие на дисхидрозиформена екзема.

По научни данни, около 50 % от пациентите с дисхидроза имат лична или фамилна анамнеза за атопия /екзема, астма, алергичен ринит/.

Метали

Екзогенни фактори, като напр. алергични реакции към никел и кобалт  могат да отключат рецидиви на екземата. Алергията към никел например, може да бъде фактор от основно значение при дисхидрозата. Контактната алергия към никел е доказана при 30 % от пациентите с това заболяване

Контакт с алергени

Рецидивите при дисхидротичната екзема се асоциират понякога с излагане на алергизиращи субстанции като контакт с хром, парфюмни алергени, консерванти, парафенилендиамин,  формалдехид, парабени, тиурам микс, растения и други. Най-честите причини за възникване и/или провокация на ДЕ са свързани с контакт със субстанции, водещи до интолерантност, намиращи се в козметични, хигиенни, почистващи продукти (46.7%), алергия към метали (25%) и други (28.3%)1 .

Емоционален стрес

Емоционалният стрес е рисков фактор при дисхидрозата, като при много пациенти се наблюдават рецидиви на екземата през стресови периоди.

Климатични промени

Факторите на околната среда /напр. сезонните промени, предимно високите температури/ доказано водят до рецидиви. Има литературни данни и за т.нар фотоиндуцирана дисхидрозиформена екзема.

Често, нелекувана гъбична инфекция на стъпалата може да бъде причина за отключване на екземата на ръцете. Свръхчувствителността към акарите на домашния прах също има отношение към заболяването.

Роля на Витамин Д

В последните години се  натрупват литературни данни за връзка между намалените серумни нива на витамин Д и различни заболявания, свързани с  метаболизма на калций, както и някои други метаболитни, неопластични и алергични болести.

Диагноза и диференциална диагноза

За изграждане на диагнозата, освен водещата клиничната картина, намират приложение и лабораторни методи като: микробиологични и микологични изследвания, измерване на серумните нива на имуноглобулин E, хистологично изследване и др. Кръвните тестове не носят информативна стойност за поставяне на диагнозата, като нивата на Ig E обикновено са завишени над референтите стойности. При пациентите с дисхидроза епикутанното тестуване все повече се налага като стандартен метод в прецизиране на  точната диагноза. Потенциалните тригери трябва рутинно да бъдат търсени. По последни данни се отчита връзка на ДЕ с различни контактни алергени, като около 80% от пациентите имат поне една положителна реакция към един алерген. Според наши проучвания, най-висока честота на контактна алергия при пациенти с дисхидидрозиформена екзема се отчита към металите: никел и кобалт, консерванти в козметични средства – като катон, парабени и парфюмни миксове. Около 39% от пациентите имат повече от една положителна реацкия към повече от един алерген. Напоследък все по-висок брой положителни реакции от епикутанно тестуване,  се отчитат към акарите на домашния прах.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска, д.м.

+359887989082

www.drgergovska.com