Херпесните инфекции са много разпространени и често срещани. Смята се, че повече от 80% от хората са заразени с херпесния вирус. Много по-малък процент от тях обаче имат изява на заболяването, тъй като човек може да бъде инфектиран и никога да не се появи и едно мехурче. Директният контакт е най-лесният начин за заразяване, но понякога това става и по индиректен път – чрез ръце или предмети, върху които вирусът може да преживее за ограничено време.

    „Вирусът остава да съществува през целия ни живот в определени нервни клетки, като обикновено е в състояние на покой, без да се размножава и причинява обриви. Под действието на различни провокиращи фактори може да настъпи активиране и да се образуват познатите ни мехурчета. Сред тях основно място заема слънчевото излагане, също така - стрес, заболявания, водещи до понижаване на имунитета, настинка, преди менструация, травма в областта на лицето, устните, очите, устата и др. Често не се открива причина за активирането му.

    Предполага се, че една от основните причини появата на херпеси да зачестява именно през летния сезон е фактът, че прекомерното излагане на слънчевото въздействие често намалява естествените защитни механизми на организма”.

Лесно ли става заразяването?

   Между 50 и 80% от европейците се заразяват с вируса на херпеса, а при азиатците поражението е върху 100% от населението. Все още не е намерена панацея за това заболяване, но с малко повече усилия можем да се предпазим от него. 

Заразяването с херпес се случва почти анонимно - от хора без явни признаци. Проводникът на инфекцията най-често е слюнката - така се заразяват децата до 4-годишна възраст с херпес от I тип - мехурчета на устните, брадичката, бузите. Слюнката може да бъде върху повърхността на играчката, в целувката на роднините. Ако е у самото дете, в такава нежна възраст напълно вероятно е и автозаразяване. Така херпесът от тип I може да премине в тип II - генитален. 

Не самият вирус, а неспособността на имунната система да се бори с него се предава по наследство. Оттук идва масовостта на заболяването. 

Вирусът „минава“ през лигавицата или през микроскопични травми по кожата като порязвания, убождания, драскотини. След това се разнася чрез кръвта и лимфната течност по всички органи и системи. Засяда по разклоненията на нервните клетки и се премества към централната нервна система. А там вече се настанява завинаги. Наличието на един тип на херпесния вирус в организма не изключва възможността от заразяване с друг тип.

Как се появява херпесът и как да се борим с него?

    Херпесният вирус попада в организма още в ранно детство. Обривите на устните възникват от вируса на т.нар. прост херпес, който се намира в организма на 95% от хората. Вирусът попада в организма още докато детето е на 3-4 годинки, когато го целуват носители на инфекцията – родители, братя, сестри и други роднини. Попаднал веднъж в организма, вирусът спи там до момента на повторна активация. След като се пробуди, поема към кожата, използвайки нервите като превозно средство. Обривите най-често са върху устните, но може да се появят и по носа, бузите, в областта на ушите, по челото, венците или по кожата на всяка една част тялото.

Колко опасен е гениталният херпес? 

    Гениталният херпес е много разпространена инфекция. Смята се, че над 20% от хората в развитите общества са боледували от тази инфекция. Честотата на заразяване е пряко свързана със сексуалната активност. Най-често заразяването става при сексуален или близък интимен контакт с партньор с активна инфекция - пресен обрив с еритем или мехурчета. Особено заразна е течността от мехурите, а наличието на рани или драскотини и малки травми улеснява пренасянето на инфекцията. Доказано е обаче, че заразяване може да се получи и при контакт с асимптомен носител на вируса.

Кои са първите му симптоми?

    Заразяването с генитален херпес се случва най-често на възраст около 20 години, в началото на половия живот.

Първите симптоми са сърбеж и парене, нарушаване на чувствителността на кожата на половите органи, мехурчета и дори открити язвички. 

Херпесът от втори тип може да доведе до изхвърляне на плода. Ако жената не е инфектирана, първичната инфекция е особено опасна - концентрацията на вируса в организма на бременната е много висока и опасността от неговото предаване на зародиша чрез плацентата нараства до 50%. 

Рецидивите може да се предотвратят с въздействие върху клетъчния имунитет. Да се избягват стрес, напрежение, преумора, чести боледувания. Колкото до ваксината, тя стимулира имунитета против херпеса, но се прилага върху вече инфектирани хора, за да се облекчат страданията им при рецидивите.

Какво е лечението? 

     Използват се различни лекарства с антивирусно действие – локално и системно, както и при чести рецидиви, се препоръчва на прием на имуностимулиращи средства. Гениталният херпес е особено неприятно за пациентите заболяване, и при чести рецидиви се препоръчва по-дълга профилактика с лекарства и имуностимулатори.

Важно е да се знае, че на практика пълно излекуване от херпесната инфекция не е възможно. Не съществува и сигурен начин за предпазване от заразяване поради голямото разпространение и особеностите на протичане на инфекцията. Хората могат да разпространяват вируса и без да имат обрив или някакви симптоми в момента на контакт.

Все пак има няколко препоръки за мерки, които могат да бъдат взети.

► Да се използват отделни кърпи за всеки член от семейството.

► Да не се разменят помежду си, или между деца прибори, принадлежности, които са били в контакт с областта около устата.

► Често да се измиват ръцете.

► Ако вече сте заразени с вируса, за превенция е хубаво да избягвате прекалената топлина и слънчево излагане.

► Предпазването може да стане и чрез използване на слънцезащитни кремове за лице и тяло с висок фактор и балсам за устни с фотопротекция.

► Може да слагате хладки компреси за кратко време.

► Може да си вземете аспирин или друг аналгетик, ако чувствате болка.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска, д.м.

+359887989082

www.drgergovska.com