Публикация

Цитомегаловирус и бременност

Цитомегаловирус и бременност

Цитомегаловирусът (CMV) е член на семейството на херпесните вируси. В това семейство влизат около 200 вируса, но осем от тях причиняват заболявания у човека – херпес симплекс типове 1 и 2 – HSV-1, HSV-2, херпес зостер вирус – VZV, Епщайн-Бар вирус – EBV, както и неотдавна изолираните човешки херпесни вируси – типове 6,7 и 8 – HHV-6, HHV-7 и HHV-8. Инфекциите с тези вируси се характеризират със следните отличителни черти:

 

  • Масовост и  най-често субклинично протичане, особено когато засягат детската възраст;
  • Инфекцията с тях остава доживотна, обикновено латентна при нормално функционираща имунна система, като отделните представители на семейството се различават по начина и мястото на установяване на латентност;
  • Показват постоянна тенденция за увеличаване честотата и тежестта на клиничната манифестация при реактивация;
  • Реактивират се при имуносупресивни състояния, като н тези случаи се превръщат в сериозен и трудeн за  лечение клиничен проблем.

 

С цитомегаловирус (CMV) са заразени около 85% от възрастните хора у нас. Те носят IgG антитела.Вирусът се предава особено добре чрез слюнката, поради което бременните жени и близките им трябва да бъдат съветвани да не целуват новородените по устата, както и да бъдат с повишено внимание към личната си хигиена. Прясно заразяване на бременната с вируса води до пренасянето му и заразяване на развиващото се бебе, а по време на  раждане заразяването става чрез урина, цервикални и вагинални екскреции. Глобалните  данни показват, че 0.2% -  2%  от новородените в световен мащаб се раждат заразени с CMV. Инфекцията е по-честа в развиващите се страни и при лоши условия на живот. Вродената CMV инфекция е най-важната инфекциозна причина за вродена глухота, малформации, микроцефалия, забавено умствено развитие и способности за учене и запаметяване у децата. В по-късна възраст децата с вродена CMV инфекция имат проблеми с функционирането на имунната система, изразяващи се в повишена заболяемост.

 

Статистически, в глобален мащаб, 1 от 100 бебета /1%/ се раждат с вродена CMV инфекция. Само едно от 10 бебета /10%/ от тези с вродена инфекция показват различно изразена  клинична симптоматика  - най-често недоносеност, придружена с 1-2 от следните симптоми – хепатит или протрахиран иктер, сепсис, вродени аномалии, гастроезофагеална рефлуксна болест, обрив, хидроцефалия, хемолитична анемия, тромбоцитопения, гърчове с неизвестна етиология, стомашно-чревно кървене, пневмония. Друго дете от тези 10 бебета / пак 10%/ демонстрират тежко умствено изоставане, най-често придружено с глухота. Останалите 8 от 10 заразени с CMV бебета са безсимптомни.

 

СЛЕДОВАТЕЛНО, НЕ ВСЯКО ДЕТЕ РОДЕНО С CMV, ПОКАЗВА УМСТВЕНО ИЗОСТАВАНЕ И/ИЛИ  ГЛУХОТА И ДР. СИМПТОМИ.

 

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ РИСКА ОТ ПРЕДАВАНЕ НА ВИРУСА ОТ МАЙКАТА КЪМ ПЛОДА?

 

По-долу ще разгледаме видовете инфекция с CMV и определянето на риска за трансмисия на вируса от майката към плода.

 

Различаваме първична /прясна, остра/, латентна и реактивирана инфекция с CMV.

 

Първичната /остра/ инфекция се демонстрира с отделни симптоми /често определяни в литературата като CMVсиндром/ – треска с повишена температура, уморяемост, левкопения със или без тромбоцитопения, наличие на CMV вирусен товар, определен чрез верижна полимеразна реакция (PCR), наличие на CMV_IgM антитела при отсъствие на CMV_IgG антитела. Но CMV инфекцията може да се демонстрира и като инвазивно заболяване на фона на различно изразен имунен дефицит – пневмонит, хепатит /в този случай са налице и повишени чернодробни ензими/, гастроинтестинални симптоми – колит, ентерит и др. Когато протича като инвазивно заболяване, CMV инфекцията се демонстрира сравнително трудно чрез PCR в плазмата. В такива случаи, например, при съмнение за пневмонит добре е материалът за изследване да е белодробен лаваж, въобще да произхожда от органа, в който се съмняваме , че се развива инфекцията /колоноскопия, гастроскопия, чернодробна биопсия и др.п./.  Съответно, след завършване на лечението с подобен подход е добре да се докаже и отсъствието на вируса чрез PCR.

 

Латентната инфекция е пожизнена инфекция, при която на фона на серопозитивност – реактивност за CMV_IgG антитела  , липсва  реактивност за CMV_IgM антитела, както и не се открива активна репликация на вируса  - PCR – отрицателен. Това обикновено е здрав имунокомпетентен човек с положителен тест за CMV-IgG антитела.

 

Реактивираната CMV инфекция се характеризира с активна репликация на вируса – PCR позитивен резултат на фона на CMV_IgM и CMV_IgG позитивни резултати, като CMV_IgM антителата обикновено се демонстрират по-късно от PCR резултата.

 

Поради изброените по-горе причини мониторирането на инфекцията с CMV е важно. Преди всичко важно е при бременните жени да се определи давността на тази инфекция, тъй като първичната /прясна/ ,  реактивираната и латентната инфекция са свързани с различен риск от трансмисия на вируса към плода.

 

Най-висок е рискът за трасмисия на CMV към плода при бременни, които са неимунни към момента на забременяване /т.е. до този момент не са се срещали с вируса/ - това състояние се изразява като отрицателни резултати в тестовете за CMV_IgM и CMV_IgG. Рискът от първична инфекция при тези жени е реален – те трябва да бъдат посъветвани да избягват контакти с деца, вкл. целуване на деца по устата, както и контакти с персонал от детски заведения, да спазват стриктно правилата на личната хигиена, да не използват общи прибори, особено за пиене с други хора и деца. И най-малкото неразположение, възникнало по време на бременност у такива жени, би трябвало да е обект на тестиране за CMV_IgM антитела. Добре е, дори да нямат оплаквания, на 36-37 гестационна седмица да се направи още един тест за CMV_IgG антитела. Ако той е отново отрицателен, тогава практически няма риск за плода от заразяване с вируса. Ако обаче този резултат е положителен на фона на предишен отрицателен резултат в началото на бременността, трябва да се мисли за прекарана първична инфекция с вируса и всички описани последствия от нея. 

 

Статистиката за България, макар и непълна, показва, че 13,2% от бременните у нас са неимунни към CMV. Тази цифра е по-висока от съответната в други страни на ЕС и не показва тенденция към снижение, поне през последните 8-10 години, откакто се проследява.

 

Диагностично поведение при бременност по отношение на цитомегаловирус

 

Още в началото на бременността се препоръчва изследване  за антитела от типовете  IgM и IgG срещу цитомегаловирус. Тестовете  ни дават представа за минала среща с  вируса (IgG антитела - израз на стара персистираща инфекция, която може да се активира), както и за нова или  вторична активирана инфекция (IgM). В случай на активация (IgM - антитела), изследването трябва да се повтаря веднъж месечно до 20-21 гестационна седмица. Тогава се провежда задължително изследване за доказване дали инфекцията е прясна (авидност на IgG антителата до 40%) или активирана стара (авидност на IgG антителата над 60%) и при откриване на данни за прясна инфекция, последната се доказва чрез PCR (най-добре в амниотична течност). При ниска авидност на антителата – под 40% , положителен резултат в PCR и след ехографския преглед на 22-та гестационна седмица се обсъжда продължаване или прекратяване на бременността. За съжаление, относно предлаганото лечение – най-често хиперимунен гама-глобулин – все още не е постигнат консенсус по отношение на приложението му.

Материалът за изследване – плазма, серум или околоплодна течност след предприета амниоцентеза – се взима  в добре затваряща се прозрачна пластмасова епруветка, на която ясно и четливо са написани имената на бременната. Материалът задължително се придружава и от документ, съдържащ трите имена на бременната, ЕГН, срок на бременността, дата на взимане на материала, изпращащ лекар или здравно заведение (име, телефон за връзка), данни за IgM и IgG антителата срещу CMV.

 

Познаването на CMV инфекцията при бременност , определянето на риска при различните видове инфекции биха имали сериозен принос за ранното диагностициране и избягване на раждането на деца с тежки вродени и трудно лечими аномалии.

 

Пунликувано в брой 8 -  октомври 2018 г. на MEDINFO

Коментари

Всичко като идея е много хубаво само че трябва да се   р еши как да стане на практика и кой ще плаща изследването? До колкото разбирам това трябва да бъде рутинно изследване на всички бременни,т.е по здеавна каса. Следователно консултантът по инф болести и вирусология трябва да обсъди с представителите  на здр каса как да стане !!