Промените в климата може да се превърнат в основното здравно предизвикателство пред човечеството през XXI век. Природни катаклизми и заразни болести, непознати досега за умерените ширини, ще станат чест спътник на европейците. За това предупреждава Научният консултативен съветът към Европейската комисия, обединяващ учени от 27-те страни членки на ЕС.

Според експертите бедствия като горещи вълни, наводнения и суши, наред с множество инфекциозни болести, ще мъчат европейците в резултат на затоплянето на планетата.
Основната опасност ще идва от разпространението и възпроизвеждането на бактерии и вируси, характерни до момента за екваториалните зони.

Учените смятат, че заболявания като енцефалит, нилска треска, чикунгуня (вирусна инфекция, пренасяна от тропическите комари), хеморагична треска, както и болести, пренасяни от гризачи, все по-често ще съпътстват живота в Европа. Еколозите са категорични, че Южна Европа ще бъде силно засегната от засушаване, докато северните райони ще пострадат от наводнения. Във всеки случай повишаването на температурите ще увеличи популацията на гризачи, комари и други насекоми, които са основните преносители на инфекции.

Занапред няма да е разумно да се смята, че Европа е предпазена от някои инфекциозни болести – вече всичко е възможно, предупреждават учените.

Рекордните жеги в Русия и Румъния миналото лято се смятат за най-вероятната причина за епидемичното разпространение на нилската треска там. Хора, коне, овце и птици бяха засегнати от заболяването и в Северна Италия, Унгария и Австрия, предизвиквайки слабо изразени менингити сред хората през 2008 г.

Силно влияещата се от атмосферните условия популация на полската мишка също представлява опасност за разпространението на хантавирусите, чийто единствен преносител са гризачите. Установява се и все по-категорична връзка между затоплянето и активността на кърлежите, които са преносители на марсилската треска и лаймската болест. За последните 7 години в Европа са регистрирани 157 000 случая на марсилска треска, като се забелязва, че кърлежите успяват да оцелеят на все по-високи надморски височини.

Поради климатичните изменения учените препоръчват засилване на наблюдението върху преносителите на най-разпространените вируси, анализирането на случаи в нови за определени заболявания територии, събирането на повече данни от епидемиологичен характер, както и по-засилен контрол върху дивите животни, включително тези в крайградските зони като лисици, прилепи и глигани.

Повишената опасност от различни инфекциозни заболявания заради високите температури може да бъде балансирана от по-стриктна лична и обществена хигиена. Освен това ранното търсене на медицинска помощ при съмнителни признаци, прилагането на ваксини и укрепването на имунитета са сериозни предпазващи фактори.