Интервю със специалиста по инфекциозни болести от 29 ДКЦ д-р Любена Андонова

Какво представлява варицелата и как се разпространява?

Варицелата е силно заразна вирусна инфекция. При контакт на болния човек с десет здрави е много вероятно осем или девет от тях да заболеят. Причинява се от херпес вирус първи тип или т.нар. варицела зостер вирус. Зазряването става по въздушно-капков път. Вирусът се отделя в секретите на горните дихателни пътища и се разпространява при кихане и кашляне. В много малка част от случаите заразяването може да настъпи при директен контакт с разкъсани обривни елементи.

Какви са симптомите?

Инкубационният период на заболяването е между 11 и 21 дни. По това време заразяването е невъзможно. Вирусът започва да се разпространява и при други хора след появата на първите симтомите, които обикновено са леки:

• Неразположение;
• Слабо повишаване на телесната температура до около 37,5 - 38 градуса;
• Обриви по главата и горната част на гръдния кош, които започват да се разпространяват и по крайниците. Той може да обхване цялото тяло, включително лигавиците на устната кухина и половите органи.

Обривът е много характерен. Най-напред се появяват малки червени петънца, които бързо нарастват и се превръщат в мехурчета, изпълнени с бистро съдържание. В рамките на няколко дни те помътняват, като това се дължи на натрупването на левкоцити в тях. В центъра на мехурчето се образува коричка, която постепенно го покрива изцяло. Болните са заразни до покриването на всички обриви с тази коричка. Това обикновено става в порядъка на седем до девет дни, поради което карантината при варицела е девет дни.

Колко време продължава лечението и какво е то?

Най-често   варицелата се преболедува в детска възраст. Лечението е индивидуално и само симптоматично. За температурата се дават температуро-понижаващи средства, като

строго забранено е даването на аспирин.

Причината е, че това може да доведе до тежко усложнение, т.нар. синдром на Рей, при който настъпва засягане на черния дроб и увреждания на нервната система.

Необходимо е поддържането на изключително добра хигиена

на кожата и лигавиците, което означава, че болните трябва да се къпят. Пациентът обаче, трябва да внимава да не търка и да не разкъсва мехурчетата, защото това може да доведе до бактериална инфекция. Добре е децата да бъдат потопени във вана с шампоан, който след това да бъде премахнат с обливане. Подсушаването трябва да е внимателно и да няма търкане.

При варицелата сърбежът е доста силен. За облекчаване могат да се използват пудри или различни препарати.

Болните трябва да ядат течно-кашава храна, защото обривите в устата кухина причиняват болка и изключително неприятно усещане. Ако трябва да се спазва диета, не бива да се приема кисело, солено и люто, за да не се дразни лигавицата.

Защо децата изкарват варицела по-леко, а възрастните тежко?

Варицелата е инфекциозно заболяване, а всяко инфекциозно заболяване може да протече в най-разнообразни клинични форми.

При 70-80% от болните обикновено заболяването протича като средна-тежка форма

Факт е, че децата под 15 години боледуват сравнително по-леко от възрастните. Няма никаква гаранция обаче, че при едно дете няма да се развият усложнения или тежка форма на варицела.

Какви са усложненията от варицела?

Съществуват два вида усложнения – т.нар. първични или дължащи се на самия варицелен вирус и вторични от прибавена бактериална инфекция.

Изключително тежка е

първичната варицелна пневмония,

която много бързо засяга белия дроб. Болните започват да кашлят, дишането става затруднено и много бързо се развива дихателна недостатъчност, която мое да има фатален край.

Съществуват усложнения от страна на централната нервна система. Обикновено се развиват в края на обривния период. Най-често се засяга малкият мозък, което води до нарушение в координацията, походката и изисква продължително лечение.

Вторичните бактериални инфекции могат да бъдат изключително разнообразни – от нагнояване на отделните обриви, до възпаление на кожата и подкожната тъкан с развитие на целулит на гръдната стена или други участъци на тялото.

Най-тежкото бактериално усложнение, това е токсичният шоков синдром или стрептококов сепсис.

Има ли връзка между варицелата и херпесите в по-късна възраст?

Има връзка с херпес зостер, тъй като вирусът е един и същ. Няма връзка с останалите херпеси.

След преболедуване от варицела се създава траен имунитет, но въпреки това определени вируси мигат да останат в спящо състояние. При намаляване на имунитета те могат да се реактивират  и тогава се появява херпес зостер. Обикновено обривът е по хода на даден нерв, който се намира в определен кожен участък. Това може да се случи след 20, 30 и повече години. Обикновено това са пациенти с онкологични, хематологични заболявания, диабет, пациенти на продължителна кортикостероидна терапия, болни от СПИН и др. От херпес зостер може да се боледува няколко пъти.

Заболяването предизвиква ли срив на имунната система?

Не бих казала, че е срив. Варицелата е заболяване, при която взема участие клетъчният и хормоналният имунитет. Винаги след преболедуване има известно намаление на имунитета. Това означава, че след варицела болните могат да изкарат през следващите няколко месеца и други вирусни инфекции.

Необходимо ли е децата да бъдат имунизирани срещу варицела?

Моето лично мнение, е че е необходимо. Варицелната ваксина съществува от повече от 20 години и тя е в рутинните имунизационни календари на много страни. Започната е най-напред в Япония, от много години е в САЩ. Прилага се в много европейски страни.

Настоящото становище на съответните авторитети в Министерството на здравеопазването е, че в близките години варицелната ваксина ще бъде лицензирана в България и ще бъде предложена като препоръчителна.

Достатъчно ефикасна ли е ваксината?

Идеалната ваксина е 100% ефективна и 100% безвредна. Такова нещо в света няма. Варицелната ваксина е ефективна над 95%. Прави се с две дози, като интервалът е различен в различните имунизационни календари. Тя

създава имунитет и ваксинираните не боледуват

Ако това се случи то заболяването протича много леко, само с няколко пъпки.

Какво мислите за практиката родителите нарочно да водят децата си при заразени, за да изкарат варицелата докато са малки?

След като Ви казах какви могат да бъдат усложненията и след като през професионалния си път съм видяла много такива случаи, категорично не мога да се съглася с тази практика Смятам, че това е некоректно както към здравето, така и към болното дете. Никога не знаеш в каква посока може да тръгне заболяването и какви усложнения могат да се развият. Не бих препоръчала на родителите да водят децата си при болни от варицела. Случаен контакт винаги е възможен, но нарочно не трябва да се прави.