Тъй като за физиологичната и здравната вреда от вредните навици много е казано, много е писано и както казаното, така и писаното са добре познати на всеки от нас, ще разгледам една недостатъчно дискутирана страна на вредните навици – ползата от тях.

А  вредата ще обсъдя не в нейния здравен, а предимно в социален и психологически аспект.

Под вредни навици най-често се имат предвид пиенето на алкохол и пушенето на цигари. Към тях ще прибавя и дрогирането с наркотици, и злоупотребата с кафе, а защо не и пристрастяването към работата. Темата за вредните навици е тясно свързана с темата за дълголетието и здравословния начин на живот. Поради това много от нещата, написани досега, важат с пълна сила и тук. Специфичните моменти в тази насока са следните:

Първо – да систематизираме ползата от вредните навици:

1.     За пристрастения контактът със съответния навик смъква стреса. Този момент е чисто психически, тъй като физиологичният ефект на някои от цитираните вредни навици е стимулиращ, а не релаксиращ. Въпреки това контактът с любимата цигара или любимата напитка за пристрастения е като контакта с любимия човек

– чакан и вълнуващ.

2.    Чрез своя навик пристрастеният бяга от действителността и  проблемите на ежедневието, изолира се от тях макар за няколко минути. И по този начин намира успокоение в „самотата сред мно-гото хора“. Това също смъква стреса.

3.    Контактът с вредните навици е начин за почивка на пристрастения, начин да се отдели от потока на забързаното ежедневие и   да се спре за няколко минути – за едно кафе или една цигара време. Не конкретизирам дали това е добър или лош начин на по-чивка, отбелязвам само факта.

4.    Начин за личностна изява. Това важи в най-голяма степен за хората с понижено самочувствие. Също така за хората, лишени от перспективата да се реалиризат в живота, да постигнат нещо повече, да спечелят от труда си и в крайна сметка да живеят по-добре. В случая контактът със съответния вреден навик е своеоб-разен „отдушник“ на натрупаното неудовлетворение и напрежение дори тогава, когато човек не съзнава, че го таи в себе си. Всеки изпитва нуждата да бъде забелязан, оценен и по възможност – от-личен. Това е едно от най-важните условия да бъде в психическо равновесие и да се чувства пълноценен, т.е. да има добро само-чувствие. От друга страна, съществена особеност на психиката е склонността да се запълни със заместител всяка стойностна праз-нина. Когато липсват истинското самочувствие и възможността за градивни цели, личността запълва празнината със сурогати – в слу-чая с вредни навици.

5.    За пристрастения контактът със съответния навик е свързан с ритуалност, което засилва чувството му за съпричастност към ритуалния обект, от една страна, и от друга – също отклонява вниманието от ежедневните проблеми и носи „глътка въздух“ за угнетения, т.е. частично успокоение и намаляване на стреса.

6.    И не на последно място, контактът с вредните навици винаги доставя удоволствие за консуматора. И тъй като удоволстви-ята поначало са малко поради изнурителното и трудно еждневие за по-голяма част от хората от всяка нация, контактът с вредните навици остава най-бързият, най-лесният и най-евтиният начин да си доставят някакво удоволствие.

Навярно пристрастените биха добавили още доводи за полза-а от своя вреден навик, аз ще се огранича само върху изброените дотук и ще продължа към втората част:

За вредата от вредните навици:

1.     В повечето случаи хората с вредни навици са роби на страстта си. Това ги прави в голяма степен егоисти и неизменно се отразява негативно на отношенията им с останалите, т.е. освен че съответният вреден навик влияе зле на здравето, влияе зле и на другите, на социалните контакти. И от това произтичат огро-

мен брой проблеми за пристрастените и техните близки, които ще изброя в следващите точки.

2.     Поставя тежки социални, семейни, битови и финансови проблеми.

3.     Поставя индивида в изолация от обществото, т.е. страда социалната му адаптация, а оттам – и социалната му реализация.

4.     В крайна сметка прекомерният контакт с вредните навици влияе отрицателно върху стандарта на живота.

5.     В много случаи пристрастеността към даден вреден навик не дава възможност на пристрастения да почувства, да се зарадва и да се наслади на истинските ценности в живота – красиви отношения, изкуство, физически развлечения и др.

6.     Докато от „ползата от вредните навици“ се ползват само пристрастените, то от тяхната вреда страдат много хора – всички, с които е свързан пристрастеният.

Искам да отбележа и една друга много съществена,

чисто медицинска страна на проблема за вредните навици

Хората с вредни навици преждевременно изразходват и изчерпват резервите на своите ор-гани. Много е трудно, понякога е и невъзможно, тези хора да бъдат лекувани пълноценно, когато се наложи, защото увредените органи са по-чувствителни към страничните ефекти на лекарствата. Много медикаменти се разграждат, неутрализират и изхвърлят из-вън организма, благодарение на правилното функциониране на че-рен дроб, бял дроб, бъбреци, храносмилателна система и т.н. При наличието на увредени и непълноценни органи лекарствата и техните разградни продукти се задържат дълго време в организма. По този начин нараства опасността от токсично увреждане на другите органи и на организма като цяло. Всеки препарат е синтезиран и дозиран съобразно функционалната активност на здрави органи, които могат да го разградят, неутрализират и излъчат в определена степен за определено време. Често „ръцете на лекаря са вързани“ от увредените и неправилно функциониращи органи вследствие на прекомерната употреба на цигари, алкохол и наркотици. Така например много е трудно понякога да се лекуват алкохолици с ув-реден черен дроб, тъй като почти всички лекарства се разграждат и   неутрализират в черния дроб. От друга страна, в повечето подобни случаи се натрупват едновременно няколко болести или болестни състояния – тези на увредените от вредните навици органи и от придобитата впоследствие болест.

По този начин значително се намаляват шансовете на болния да бъде бързо и трайно излекуван.

Въпреки че възрастта е генетично предопределена за всеки човек,

пристрастените към определени вредни навици са със значително по-малки шансове да изпълнят лимита, даден им от природата, да стигнат предопределената си генетична възраст, т.е. в много случаи сами скъсяват живота си поради изброените причини. Това не се чувства особено, докато хората са млади, усеща се осезателно, когато възрастта напредне и се появят болестите и неизменните страдания и болки, засилени от напразно увредените органи от тютюна, алкохола и наркотиците.

В  заключение бих казал, че право на всеки е да избере дали да се трови и да уврежда органите си с различни вредни вещества и по този начин косвено да си скъси живота, или да се лиши от съмнителното удоволствие от контакта с различни токсични вещества, за да живее нормално дълго. Моята теза е, че човек трябва да използва максимално рационално възможностите на тялото си, да не се страхува, ако понякога се преумори или се докосне инцидентно до някой от вредните навици, стига да не позволи навиците да го обсебят и да го превърнат в техен роб. Трябва да пази органите си здрави, ако иска да бъде пълноценно и правилно лекуван, когато се наложи, и по този начин да се възползва от всички години живот, които природата му е отредила.

Текстът е  "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg