Д-р Гюнер Бехчет Осман е директор на МБАЛ-Ардино, има специалност педиатрия. От 1991 г. е на работа в детското отделение на общинската болница. Директор е от края на 2014 г.

Д-р Осман, кои са основните задачи на една малка общинска болница като вашата?

Нека първо представя нашето лечебно заведение. В болницата на Ардино в момента са останали три функциониращи отделения - детско, вътрешно и хирургично. Най-честите заболявания, с които постъпват хората, са пневмония, пиелонефрит и внезапно възникнали състояния в детската възраст. Във Вътрешното отделение има и кардиологично легло, но засега нямаме клинична пътека за него. Хирургичното отделение работи най-вече случаи в условия на спешност - операции със среден или по-голям обем на сложност на храносмилателната система: като хернии, апандисити, хемороиди и животозастрашаващи инфекции на кожата, които изискват хирургична интервенция.

Нашите задачи са като на всеки стационар. Целта е да осигурим качествена и достъпна медицинска помощ за населението в общината, което е около 12 000 души.

Особеното е, че сме разположени в специфичен географски район. Той е трудно достъпен и силно пресечен. Хората трудно биха стигнали до друга голяма болница при нужда. Пътната инфраструктура е усложнена. Достъпът до областния център с транспорт би отнел над 60 минути, което ни превръща в отдалечен и рисков район. За това нашата задача като лечебно заведение е и да осигури географско равенство в достъпа до болнична помощ.

Демографските показатели също не са особено благоприятни. В общината живеят предимно възрастни хора. Младите емигрират в чужбина.

Кои са основните проблеми пред болницата?

Проблемите на нашето лечебно заведение са комплексни. Основният е недостигът на специалисти. Става дума за лекари със специалност, но и за медицински сестри. Забелязва се негативна тенденция за намаляване на сестринския персонал. При нас няма никакви нови попълнения, което скоро ще се усети по-остро.

Ниското заплащане ли е причина за отлива от тази професия?

Работата е тежка и много отговорна, а заплащането на труда не отговаря на високите изисквания. Възможностите на лечебното заведение не са големи, макар да се стараем да правим каквото можем. Брутната заплата на медицинска сестра през 2018 г. започва от 610 лв. Сега ще има допълнителни трудови споразумения, тъй като минималната заплата се увеличи. Трябва да компенсираме и техните заплати, за да останат удовлетворени. Длъжен съм да го направя и от морална гледна точка, и за да задържа сестрите.

Успявате ли да осигурите адекватни възнаграждения на лекарите?

Лекарските заплати са различни, има индивидуални трудови договори. Например тези без специалност започват стартово с 800 лв. брутна заплата, а при специалност може да се предоговори друга атрактивна сума и условия за допълнителна доходност в извънболнична помощ.

Такова заплащане не е атрактивно нито за млади, нито за опитни лекари. Компенсираме и като осигуряваме безплатна квартира тип апартамент с много добри битови условия. Тези жилища са ремонтирани от общината. Заплащат се само битовите сметки. Въпреки това засега няма проявен интерес.

Най-много търсим АГ лекари. Нямаме нито един такъв специалист и затова преди една година се принудихме да затворим родилното отделение. В другите отделения сме покрили минималните стандарти, но имаме нужда от лекари със специалности вътрешни болести и кардиология. Такива специалисти най-много ни трябват, като се има предвид демографската характеристика на района.

Успява ли общината да помогне на болницата?

Всяка година тя финансира лечебното заведение с бюджет от 100 000 лв., което никак не е малко за община като нашата. Има още нещо положително. По проект за трансгранично сътрудничество Интеррег Смайл вече получаваме апаратура за 300 000 евро. Изцяло се подменя апаратурата в операционния блок, хирургията. Слагат се нови операционни легла, анестезиологични апарати, операционни лампи и други.

Получихме нов ехограф последно поколение и съвременен биомикроскоп. Всеки момент ще бъде подменен и рентгеновият апарат, който е по новите стандарти за рентгеново отделение първо ниво.

В миналото имаше моменти, когато заради финансови проблеми се говореше за затваряне на болницата. Отминаха ли тежките времена?

Имаше такъв критичен момент преди 4-5 години. Имахме задължения към персонала, бяхме назад с 4-5 заплати. Постоянно пишехме писма с искане за разсрочване на плащането към доставчици на лекарства и консумативи. Сега сме добре в това отношение - нямаме много просрочени задължения към доставчици. Имаме задължение в размер на една заплата към персонала, но хората проявяват разбиране. Оптимист съм, че до края на годината това задължение ще се изчисти.

Клиничните пътеки покриват ли разходите?

Финансирането по някои пътеки за масови заболявания за съжаление не бе актуализирано от 10 г.  Например при пневмонията изискванията се увеличиха, а стойността на пътеката си остана същата. А за тези 10 г. има инфлация, заплатите се увеличиха. През 2018 година от месец април се актуализира стойността на клиничната пътека, но тя не бе адекватна. Друг проблем е, че НЗОК дава все по-малък бюджет за малките многопрофилни болници. Това води до много негативни последици. И като лекар, и като управител съм против финансирането по клинични пътеки. Не отговаря на реалните нужди и не осигурява качествена медицинска помощ. Има някои объркани неща, но ние не можем да въздействаме.

Всяка година пращаме становища до МЗ, но ефект няма. Безкрайно ще се разочароваме, ако за 2019 г. са махнали субсидията за болници в отдалечени и труднодостъпни райони. Написали сме писмо до Сдружението на общините и още очакваме отговор. Не са много пари, но все пак е някаква помощ.

Автор Илияна Ангелова