Иван Паличев,

магистър по психология,

докторант във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"

Днес конфликтите са почти навсякъде около нас. В много от случаите това са процеси, които продължават по-дълго във времето. Техни конкретни прояви, действащи в по-кратък времеви отрязък, са споровете.

Участници са група от хора, двама или повече, всеки със своите личностни характреристики, със своето разбиране за предмета на спора и за желания изход (резултат).

В тази статия ще бъде представен типологичният модел на К. Юнг за личността като отправна точка за по-доброто разбиране на участниците в спора, както и оценка на възможностите за постигане на решение на спора, достатъчно удовлетворително и за всички.

За да съществува един конфликт, винаги има конкретна причина, както и конкретна заплаха - реална или въображаема.

Конфликтите са естествено явление, което трудно може да се определи като добро или лошо. Последиците (изходът) от конфликта могат да бъдат добри или лоши. Ето защо конфликтите не бива да се неглижират или избягват, а да се управляват и, по възможност, решават. Отлагане на тяхното решение или оставянето им в латентна форма почти винаги води до по-драматични, разрушителни за хората или дадената система последици. Конфликтът е процес в развитие, минава през различни фази във времето, като в него участват две или повече страни. Той възниква поради различни гледни точки, цели, потребности, ценности или интереси. Обикновено едната страна винаги се чувства застрашена. Страните, това всъщност са отделни личности или групи от хора, всеки със своите индивидуални различия, специфично отношение към социалната среда и очаквания относно резултатите от взаимодействието с нея. В опита за разбиране на специфичните характеристики на дадения човек ни помага теорията на К. Юнг и неговия психоаналитичен типологичен модел на личността.

Интересът към психологическите типове се основава и на два съществени фактора -

комплексността на теорията и широката приложимост на метода, който измерва психологическите типове. Структурата, взаимодействието между вътрешната и външната (определена от индивидуалното развитие) динамика на психологическите типове определя висока комплексност на теоретичната рамка. Тези характеристики са основен фактор за интереса към разглежданата теория при изследване на индивидуалните разлики.

Юнг формулира 4 психологически функции:

• усещане;
• интуиция;
• мислене;
• чувстване.

Усещането (sensation) като функция се отнася до възприемане на наблюдаемото чрез сетивата. Поради това, че чрез тях се осъзнава само настоящият момент, хората, които са с подчертано предпочитание към тази функция, са ориентирани към моментното преживяване, ценят реализма и точността на наблюдението. Това обикновено са хора с добра памет за детайлите и заложен практицизъм. Характеристиките на този тип хора (да ги наречем “усетливи”) предпоставят спецификата на правените от тях оценки. Би могло да се допусне, че при първичната оценка вниманието ще бъде ориентирано повече към проблеми от текущата ситуация. Затрудненията, които се преживяват, вероятно в по-голяма степен са свързани с изпълнението на конкретни задачи в момента и тяхното детайлизиране. Що се отнася до вторичната оценка, то “усетливите” са ориентирани към търсене на ресурси за справяне сред наличния в момента психологически, физически, социален или материален актив, т. е. справянето се ограничава в рамките на настоящето, а не се търсят евентуални възможности в бъдеще.

Функцията интуиция (intuition) е точно противоположната на “усещане”. Тя включва възприемането на възможности, на значения, на взаимовръзки. Юнг характеризира интуицията като възприемане по пътя на несъзнателното. Нейното осъзнаване може да стане внезапно като “инсайт”, като схема, която свързва повърхностно погледнато необвързани неща, като откритие. Интуицията позволява на възприятието да прескочи очевидното, да се насочи към възможното бъдеще. Личности, които са с подчертано изявена “интуиция” се интересуват от възможностите, обичат да теоретизират и са подчертано креативни. Описаната функция “интуиция” се отнася както функцията “усещане”, но с противоположен знак. Формулират се различни хипотези и съответно ресурсите за справяне са много повече търсени в перспектива чрез нестандартни изходи от затруднените ситуации.

Следващата взаимно противоположна двойка функции, които определят психологическия тип на личността са “мислене” и “чувстване”.

Mисленето (thinking) е функция, която свързва идеите чрез логически отношения. Тя се гради на основата на причини и следствия и се характеризира с висока степен на обективност. Хората, ориентирани към функцията “мислене”, се характеризират с аналитичност, обективност, интересуват се от проблемите на справедливостта и са склонни към критичност. Мисленето като функция е предпоставка за ориентация на вниманието към оценяване структурата на обективната ситуация и степента на справедливост при разпределение на работата, наградите и порицанията.

Чувстването (feeling, някъде се използва преживяване) е противоположна функция на “мисленето”. Процесът на решение при хора от този тип се изгражда на основата на личностните и груповите ценности. Функцията подчертава субективния фактор при преценката и сравнението на нещата. Хората, които предпочитат да чувстват проблемите, като проектират собствените си емоции и тези на другите, притежават особената сила да разбират човека срещу тях. Те се интересуват много повече от хуманния, отколкото от чисто обективния, технически аспект на проблемите. Този тип личности носят много топлина, хармония и са особено ориентирани към ценностите от миналото. Описаните по този начин хора, определят спецификата на проблемите в сферата на субективната гледна точка и дълбоко личния аспект на всяка различна ситуация. Вероятно и търсенето на средства за справяне е насочено към мобилизация на силата на човешките отношения, към извличане на емоционална хармония като метод за преодоляване на затрудненията.

Освен описаните четири функции, Юнг формулира и два атитюда - екстраверсия и интроверсия.

Екстраверсията (еxtroversion) ориентира вниманието към обектите и хората от външната среда. Екстравертите преживяват желание да действат и да се доказват. Те развиват всички характеристики, които са типични за хората с такъв атитюд - използване на средата за стимулация, ориентация към действието, лесна комуникативност, социална мобилност. Очертаните особености определят и значението за този психологически тип на външната среда и страха от продължително усамотение. Предполагаме, че при вторичната оценка, възможностите за справяне се търсят чрез помощта на другите и активното включване в групови инициативи.

Противоположен на описания атитюд е интроверсията (introversion). Основният интерес при човек, който притежава такъв тип нагласа, е насочен към вътрешния свят на понятията и идеите. Вниманието на интровертите е ориентирано към продължително разработване на идеи, а не към бързо преходните външни събития. Тези хора се характеризират със затваряне в процеса на проучване, отдавайки се на уединение. Първичната оценка тук е свързана с проблеми, породени от принудителния сблъсък на изискванията на външната среда с потребността от съхранение на спокойствието на вътрешния свят. Вероятно вторичната оценка на ресурсите за справяне с настъпилата дисхармония е свързана с търсене на собствените силни страни, с достигане на вътрешно равновесие по пътя на известна изолация.

В теорията, разработена от Юнг за психологичните типове, е заложена идеята за т.нар. “съждение” и “възприятие” като втора двойка противоположни по съдържание атитюди.

По-късно методът на Майерс и Бригс, който операционализира психологичните типове, експлицира и този вид нагласи. По своята същност двата атитюда очертават предпочитанията и поведението спрямо външния свят.

Атитюдът възприятие (perception) настройва към приемане на входящата информация. Хората, които съчетават функцията “усещане” с атитюда “възприятие”, развиват особена чувствителност към актуалната реалност, докато тези, които обединяват функцията “интуиция” със същия атитюд, приемат информация, свързана с нови възможности. И двата типа личности са отворени, любопитни, силно заинтересовани от външния свят, спонтанни, адаптивни и готови за включване в нови събития и промени. Отсъствието на съответната информираност създава у този тип хората, имащи силна потребност от нея, преживяване на психическо напрежение и стрес. Справянето с възникналия проблем може да се осъществи чрез набавяне на необходимата информация.

Хората с атитюд съждение (judgment) се интересуват от процеса на взимане на решение, от планирането на операции или организацията на различни дейности. За личност, която съчетава функцията “мислене” с атитюда “съждение”, е много по-вероятно процесът на решение да бъде основан на логически анализи, докато за човек, притежаващ функцията “усещане” с разглеждания атитюд, решенията от планирането на дейностите се базират много повече на човешкия фактор. Двата личностни типа търсят информация, която да е достатъчна за вземането на съответното решение. Това ги отличава от типовете с атитюд “възприятие”, при които информацията, която притежават, никога не е напълно достатъчна. Ориентираните към съждение проявяват в поведението си определена решителност, организираност и целеустременост.

Организацията, активното включване в процеса на решение, поставянето на ясни цели са ресурси, чрез които хората от този тип могат да се справят с възникнали проблемни ситуации.

Характеристиките на личността съгласно модела на К. Юнг помагат за формиране на очакванията относно изхода от даден спор (конфликт). Разбира се, само по себе си това не е достатъчно, за да има положителен резултат.

Ако сме участници в конфликтна ситуация, винаги трябва да се прави възможното за избягване на агресия.

Един от полезните подходи би бил последователното прилагане на четири основни акцента при воденето на спора:

• Какво наблюдаваме, без да осъждаме и оценяваме;
• Какво чувстваме;
• От какво имаме нужда, за да преодолеем проблема;
• Какво бих направил (бихме направили), за да се опитаме да постигнем съгласие.

Наличието на конфликти е едно естествено явление, което не може да бъде определено като положително или отрациталено, по-скоро резулататите от неговото решаване (или игнориране) могат да бъдат такива. Анализирането и оценката на личностите характеристики на участниците, ползвайки типологичния модел на К.Юнг, би допринесло за формираране на очакване относно възможностите за приемливо за страните решение. Разбира се, в този процес огромно влияние имат и множество други мотивационни елементи, например ценностите на личността, нагласите, потребностите и очакванията за удовлетвореност от евентуален краен резултат (изход) на конфликта. Добронамереният подход и прилагането на усилия за избягване на агресия води до вероятност за запазване на отношенията между хората или тяхното възобновяване в бъдеще, ако евентуално са били прекъснати. Това всъщност е една от големите цели, която е желателно да бъде постигната.

Използвана литература:

1. Русинова-Христова, А., Г.Карастоянов, Психологичните типове по Карл Юнг и стресът, Пропелер, София, 2000;

2. Херинг Джонатан, Как да спорим категорично убедително позитивно;

3. Розенберг Маршал, Общуване без агресия - Наръчник по ненасилствена комуникация