Да се вземе политическо решение по предлагания модел за здравна реформа, да се осигури финансова устойчивост на здравноосигурителната система в следващото десетилетие, като се отчетат рисковете – икономически, политически, социално-психологически, при предстоящата реформа в сектора.

За това настоява Икономическият и социален съвет в становището си „Здравна реформа”, като отбелязва, че до момента не е осигурен необходимият диалог за консолидиране на обществото за провеждане на реформа в здравеопазването.

Според ИСС липсва обща концепция, която да обединява усилията на държавата, работодателите и населението за постигане на ново отношение към здравето на нацията, осигурителната система с нейните основни принципи на солидарност и равнопоставеност.

Проблемите

Сред основните съветът посочва факта, че въпреки инвестираните значителни финансови ресурси в здравната система, не са се получили очакваните изменения в качеството и количеството на здравните услуги.
 
Ниска е ефективността на системата – при повишени разходи здравните показатели непрекъснато се влошават. Здравната система силно се е бюрократизирала, задълбочила се е неравнопоставеността между различните слоеве на населението при ползването на здравни услуги поради силни диспропорции в качеството на работа и възможностите на лечебните заведения.

Като един от основните пречки пред финансовата устойчивост на здравната система през тази година Икономическият и социален съвет посочва Закона за бюджета на НЗОК. При законово определена здравна вноска от 8% на практика пак според закона за бюджета на касата през 2010 г. ще се ползват около 5% от постъпилите здравни вноски на работници и служители. При това те са и най-коректният платец в системата за разлика от държавата, която трябва да осигури около 4,1 млн. души, но не върху 8%, а върху половината.

Така дължимите от страна на държавата суми за 2010 г. към системата за здравното осигуряване трябва да бъдат 941 120 000 лв., а реално ще се трансферират само 111 347 000 лв., като остатъкът се депозира в БНБ за запазване на баланса по консолидирания държавен бюджет.

ИСС счита, че след като не е ясен ефектът от събираните 8% за здравно осигуряване, при несправяне на държавата с проблема за 1 млн. неплащащи, т.е. здравно неосигурени лица, при огромния резерв на касата, стоящ в БНБ при изключително ниска лихва от 2,6%, да се говори за доплащане и увеличаване на вноската е неморално и незаконно, както и несъобразено с никаква финансова логика.

Според съвета основен проблем за финансовата устойчивост на системата е принципът на управление на Националната здравноосигурителна каса. След последните промени в Закона за здравното осигуряване налице е явно одържавяване на касата и обществените ресурси, с които тя оперира, заявява ИСС.

Здравният модел

Според Икономическия и социален съвет изборът и политическото потвърждаване на адекватния за България модел за здравеопазване и здравно осигуряване се отлага много дълго във времето, което е предпоставка за нарастващи проблеми и обществено напрежение. Дори и с по-голям финансов ресурс здравната система едва ли ще функционира достатъчно ефективно, ако своевременно не се извършат структурни реформи, смята съветът.

Той изтъква, че само създаването на конкурентна среда, както между НЗОК и доброволните здравни фондове, така и между заведенията, които предоставят грижи и услуги, ще доведе до прелом в ситуацията и ще ускори значително модернизирането на грижите.

ИСС обаче посочва, че в настоящия момент, в условия на тежка икономическа криза, създаването на истински конкурентни отношения между здравните фондове е доста рисковано както за осигуряващите се, така и за отделните фондове.

Икономическият и социален съвет застъпва позицията, че бюджетът на касата трябва да се отдели от консолидирания бюджет на държавата, както и да се преустанови практиката вноските от държавата да се внасят директно във фискалния резерв.

Визия за здравната система

ИСС се обявява за широка обществена дискусия по проблемите и перспективите за развитие на здравната система. Целта е чрез нея обществото да получи отговор на едни от най-спорните в момента въпроси. Например - как се използват средствата, включително и резервът, с които разполага НЗОК; какви реални средства са необходими за постигане на качествени здравни услуги в периода на реформиране на системата; как ще се преодолее недоволството от прекалено скъпите лекарствени продукти и ниските реимбурсни проценти, които НЗОК може да си позволи.

Според съвета трябва да се разработи национална здравна карта, базирана на средноевропейските потребности по региони, която да представлява рамката за определяне на размера на публичните финанси за здравеопазване.

Съветът иска ясно да се регламентират правата на пациентите, като се приведат в съответствие с европейските изисквания и всекидневните им социални нужди.

ИСС подчертава и необходимостта от дългосрочна визия в областта на здравната реформа.