Публикация

Специални пробиотици помагат на деца с аутизъм

Специални пробиотици помагат на деца с аутизъм

Полезните бактерии в червата са важни не само при инфекции, пряко свързани с корема, но и при редица други състояния. За ползата от приема на пробиотици все по-често се говори и във връзка с деца, които страдат от аутизъм или хиперактивност.

 

Тези и други въпроси коментира в интервюто д-р Мариана Костадинова, педиатър в Медицински център „Вела“ – Пловдив.

Д-р Мариана Костадонова
Д-р Мариана Костадонова

 Д-р Костадинова, напоследък много се говори за пробиотиците? Защо, каква е тяхната роля?

 Темата за пробиотиците се разглежда чисто научно повече от 40 години. Най-обобщено, главната им роля е регулиране/възстановяване на чревната микробиота, от чийто баланс зависи:

  • физиологията ни на храносмилане за нормален жизнен метаболизъм;
  • локалният лигавичен (дихателен, чревен, урогенитален) и кожен имунитет като бариера за много инфекции;
  • невро-хуморално-хормоналната/ендокринна регулация на всички процеси и функции в организма.

Важно ли е да се поддържа добър баланс между добрите и лошите бактерии в организма?

Чревният бактериален антагонизъм, както и на останалите лигавици и кожа, е част от нашето състояние на здраве, който се балансира чрез точно определено съотношение между добри и лоши бактерии в организма.

Как се поддържа този баланс?

Това може да стане освен чрез правилно хранене, с качествени хранителни продукти, така и с помощта на произведените по специфична технология пробиотични препарати – от растителен и човешки произход.

 

Трудността в поддържането на баланса идва от:

  • нарушение на правилния режим на хранене с нискокачествени продукти, които създават неблагоприятна чревна среда за осигуряване на жизнеността на полезните бактерии (този факт налага прилагането на т.нар. пребиотици като инулин и олигозахариди, стимулиращи метаболизма на полезните бактерии); Пробиотици и детско здраве
  • нерационален режим работа/почивка, който по невро-ендокринен път отключва гнилостни ферментативни процеси в червата с нарастване на анаеробните патогени;
  • почти всички заболявания на коремните органи и не само, които директно или индиректно нарушават полезното съотношение добри/лоши бактерии;
  • недостатъчната все още устойчивост на полезните бактерии в пробиотичните препарати трайно да населяват гастроинтестиналния тракт (т.е. голяма част от приетото микробно число се изнася навън чрез фекалиите).

Необходимо ли е сега - на фона на повишената заболеваемост от грип, да се приемат пробиотици?

Тъй като грипът е инфекция, драстично атакуваща както локалния дихателен, така и общия имунитет, то съчетанието на имуномодулатор с пробиотик би било уместна намеса.

Трябва ли, когато децата са болни, да приемат пробиотици? Има ли състояния, които задължително изискват това?

Показанията за прием на пробиотици при деца са следните (по честота на нозологичните болестни единици):

  • диария (АБ-индуцирана, инфекциозна, радиационна, при химиотерапия, Cl. Difficile ентероколит); Пробиотици - кога да се приемат
  • чревни колики (в края на периода на новороденото до 3-4-месечна възраст; при невропатични деца);
  • атопичен дерматит;
  • хранителни алергии и бронхиална астма (все още липсват убедителни данни за по-строго измерим положителен ефект в профилактиката им);
  • дихателни инфекции;
  • урогенитални инфекции;
  • психоемоционални колебания при деца с ADD, ADHD (хиперактивност, синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието), аутизъм.

Бихте ли пояснили каква е връзката на чревната микрофлора и заболяванията от аутистичния спектър?

Установено е, че децата с аутизъм имат обичайно по-ограничен хранителен режим и са изложени на по-ранен прием на антибиотици поради чести инфекции (например среден отит). Тези два фактора водят до абнормна бактериална колонизация на чревния им тракт.

 

Заслужава да се отбележи, че инфекциите при деца с аутизъм, за разлика от нормално развиващите се деца, протичат почти безсимптомно – единствените оплаквания са най-често дискомфорт в съответната част от тялото, който значително понижава тонуса и настроението на детето (т.е. то изглежда доста потиснато).

 

Пробиотиците помагат при деца с аутизъм

 

Най-важните промени в микробиотата на децата с аутизъм са:

  • увеличаване броя на неспорообразуващите анаероби (Firmicutes и Clostridium sp) в дебелото черво и на микро-аерофилни бактерии в гастрален и дуоденален аспират;
  • намаляване броя на Bifidobacteria, Bacteroidetes, Actinobacteria, Proteobacteria, Prevotella, Coprococcus, Veillonellaceae.

Този дисбаланс води до интестинално възпаление, с прекомерна продукция на късоверижни мастни киселини (пропионат и бутират) – най-важните аниони в човешкия фецес (изпражнения). Те се всмукват през чревната лигавица и достигат с кръвообращението до лимбичната система, оказвайки невромедиаторен дисбаланс, отговорен за дисоциативното и нарушено социално интегриране на децата с аутизъм.

 

Най-добре проученият до момента пробиотик за повлияване симптомите на аутизъм е Lactobacillus reuteri, който понижава липополизахарид LPS – индуцираното интестинално възпаление. Вторият потенциален пробиотик в групата е Bifidobacterium bifidum, намаляващ пропускливостта на чревната бариера.

А защо педиатрите, изписвайки антибиотик, препоръчват и пробиотик?

Повечето антибиотици имат доста широк спектър на действие, като унищожават както болестотворните, така и полезни бактерии в гастроинтестиналния тракт. Резултатът от това варира от чревен дискомфорт до изразена диария. Установено е, че приемът на пробиотици с правилните бактериални щамове и микробно число, подобрява тези нежелани лекарствени реакции. Един от тях е Лакто 4 кидс.

 

Това е пробиотична хранителна добавка, съдържаща над 2 милиарда живи бактерии от 4-те най-важни за човешкото здраве пробиотични щама от двата рода Lactobacillus и Streptococcus - Lactobacillus rhamnosus, Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus acidophilus и Streptococcus thermophilus.

 

Пробиотици и антибиотици

 

Подходящ е за деца и възрастни. Влияе като:

  • възстановява нормалната стомашно-чревна флора;
  • подобрява усвояването на полезните съставки от храната;
  • не позволява развитие на патогенни бактерии;
  • влияе благотворно при запек (констипация) и намалява нуждата от употреба на лаксативи;
  • засилва имунитета.

Лакто 4 кидс отговаря на критериите за качество и безопасност на продукта:

  • да съдържа в достатъчно количество бактерии от човешки произход;
  • да са резистентни към секретите в горните отдели на гастроинтестиналния тракт;
  • да са непатогенни и безопасни за организма.

Препоръчвана доза за дневен прием:

  • Деца под 1 година: по 1/2 капсула на ден с храна;
  • Деца от 1 до 6 години: по 1 капсула на ден с храна;
  • Деца от 6 до 12 години: по 1 - 2 капсули на ден с храна.

Как трябва да се приема пробиотикът – преди или след антибиотика? За да се възстанови нормалната флора, колко дълъг трябва да е приемът?

В моята клинична практика препоръчвам обикновено пробиотикът да се взема 3 часа преди или след антибиотика. Минималният срок на прием е 14 дни от началото на антибиотичната терапия, а оптималният – един месец.

Могат ли пробиотиците да предпазят детето от боледуване?

Като профилактична мярка пробиотиците може да се комбинират с подходящи имуностимулатори/ имуномодулатори, правилен хранително-двигателен режим, закаляващи процедури (въздушни бани – до едномесечна възраст, водни бани – от 1 месец до 1 годинка, слънчеви бани – от 1- до 3-годишна възраст).

Как да се избере подходящият пробиотик

Как да се избере подходящият пробиотик?

Изборът на подходящ пробиотик зависи от:

  • възрастта на детето – в периода на новороденото и до захранването - лактобацили, след това се добавят и бифидобактерии;
  • причина за изписване – например при диария от инфекциозен произход се изписват лактобацили + бифидобактерии + захаромицети; при атопичен дерматит – лактобацили + бифидобактерии;
  • отчитането на състояния с противопоказания и/или повишен риск от нежелани лекарствени реакции като:

- компрометиран имунитет – понижен (имунни дефицити – вродени или придобити), потиснат (при всички инфекции, неправилно хранене и двигателен режим, повишен психоемоционален стрес и дистрес), неадекватен (при автоимунните и ракови заболявания);

 

- алергия към пробиотика и/или съставките на капсулираните формули;

 

- диабет (поради наличието на захари, аспартам в някои пробиотици);

 

- бременност и кърмене;

 

- предстоящи хирургични намеси;

 

- други.

Коментари