Ползи от въздействието на физическата активност 

Научните изследвания потвърждават ефективността от двигателна рехабилитация и физическата активност  за лечение на пациенти с неврологични заболявания и състояния, получени след мозъчна травма. Анализите на резултатите от много проучвания, включващи пациенти с множествена склероза показват положителните ефекти от упражненията с Neuroforma, като намаляване на умората , подобряване на баланса  и походката , повишаване на  мускулната сила и подвижност , подобряват качеството на живот .

Също така, анализите от проучвания, включващи пациенти след инсулт, показват благоприятното въздействие на упражненията върху  ходенето  и функция на

долните крайници , повишаване на мускулната сила , справяне с ежедневните дейности  и като цяло подобряване на  издръжливостта  и качеството на живот .

Ефективност от виртуалната реалност върху двигателната тренировка

Научните доклади подкрепят идеята за използване на виртуалната реалност в двигателната активност на възрастните хора,  при пациенти с неврологични нарушения и мозъчни увреждания. Рехабилитацията може  успешно да включва програми, базирани на виртуална реалност, които подобряват функцията на горния крайник при пациенти след мозъчен инсулт , подобряват баланса и ходенето  , контрола на стойката  . Успешно се прилагат  за подобряване на походката и при пациенти с множествена склероза и болестта на Хънтингтън . Одобрение за този вид терапия във „виртуална реалност“ има както от терапевтите , така и от самите пациенти.

Благоприятно въздействие от когнитивните упражнения

Както ясно показват проучванията, както младите, така и по-възрастните пациенти могат да се възползват от когнитивни упражнения.

Когнитивните функции, които могат да бъдат ефективно подобрени дори в напреднала възраст, са: памет , внимание , скорост на обработка на информацията  и механизма на изпълнителни функции.

Ефективност от компютърните когнитивни упражнения

Различни научни публикации потвърждават ефективността на компютърните системи за трениране на когнитивни функции. Положителни резултати от прилагането на тези програми се наблюдават при пациенти от различни клинични групи, включително пациенти с множествена склероза , след мозъчен инсулт  и  травми на мозъка . Такива програми, като Neuroforma за трениране на когнитивните умения, събуждат желанието на пациентите и ги мотивират в изпълнението на лечебния процес.

Ползи от комбинираните когнитивно- двигателни упражнения

Пациентите, които използват Neuroforma имат възможност да изпълняват задачи, чрез които  подобрявайки познавателната си способност,  същевременно повишават и  физическата си годност. Благодарение на използването на когнитивни задачи с тази модерната технология , упражненията с Neuroforma съчетават ползите от двата вида обучение за пациента (когнитивно и двигателно). Има нови проучвания, които показват, че комбинираните когнитивно- двигателни упражнения носят резултати дори по-добри от двигателните упражнения (физическата активност)  самостоятелно  .                                                

                                                                                                                         Превел: Весела Енева,

Literature

1. Andreasen, A. K., Stenager, E., Dalgas, U. (2011). The effect of exercise therapy on fatigue in multiple sclerosis. Multiple Sclerosis Journal, 17(9), 1041-1054.

2. Paltamaa, J., Sjögren, T., Peurala, S. H., Heinonen, A. (2012). Effects of physiotherapy interventions on balance in multiple sclerosis: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Journal of rehabilitation medicine, 44(10), 811-823.

3. Gallien, P., Nicolas, B., Robineau, S., Pétrilli, S., Houedakor, J., Durufle, A. (2007, July). Physical training and multiple sclerosis. In Annales de réadaptation et de médecine physique (Vol. 50, No. 6, pp. 373-376). Elsevier Masson.

4. Rietberg, M. B., Brooks, D., Uitdehaag, B. M., Kwakkel, G. (2004). Exercise therapy for multiple sclerosis. The Cochrane Library.

5. Motl, R. W., Pilutti, L. A. (2012). The benefits of exercise training in multiple sclerosis. Nature Reviews Neurology, 8(9), 487-497.

6. van de Port, I. G., Wood-Dauphinee, S., Lindeman, E., Kwakkel, G. (2007). Effects of exercise training programs on walking competency after stroke: a systematic review. American Journal of Physical Medicine & Rehabilitation,86(11), 935-951.

7. French, B., Thomas, L., Leathley, M., Sutton, C., McAdam, J., Forster, A., ... Watkins, C. (2010). Does repetitive task training improve functional activity after stroke? A Cochrane systematic review and meta-analysis. Journal of rehabilitation medicine, 42(1), 9-15.

8. Ada, L., Dorsch, S., Canning, C. G. (2006). Strengthening interventions increase strength and improve activity after stroke: a systematic review.Australian Journal of Physiotherapy, 52(4), 241-248.

9. Kwakkel, G., van Peppen, R., Wagenaar, R. C., Dauphinee, S. W., Richards, C., Ashburn, A., ... Langhorne, P. (2004). Effects of augmented exercise therapy time after stroke a meta-analysis. Stroke, 35(11), 2529-2539.

10. Pang, M. Y., Eng, J. J., Dawson, A. S., Gylfadóttir, S. (2006). The use of aerobic exercise training in improving aerobic capacity in individuals with stroke: a meta-analysis. Clinical Rehabilitation, 20(2), 97-111.

11. Chen, M. D., Rimmer, J. H. (2011). Effects of Exercise on Quality of Life in Stroke Survivors A Meta-Analysis. Stroke, 42(3), 832-837.

12. Yavuzer, G., Senel, A., Atay, M. B., Stam, H. J. (2008). ''Playstation eyetoy games''improve upper extremity-related motor functioning in subacute stroke: a randomized controlled clinical trial. European journal of physical and rehabilitation medicine, 44(3), 237-244.

13. Mouawad, M. R., Doust, C. G., Max, M. D., McNulty, P. A. (2011). Wii-based movement therapy to promote improved upper extremity function post-stroke: a pilot study. Journal of Rehabilitation Medicine, 43(6), 527-533.

14. Fulk, G. D. (2005). Locomotor Training and Virtual Reality‐based Balance Training for an Individual with Multiple Sclerosis: A Case Report. Journal of Neurologic Physical Therapy, 29(1), 34-42.

15. Kramer, A., Dettmers, C., Gruber, M. (2014). Exergaming with additional postural demands improves balance and gait in patients with multiple sclerosis as much as conventional balance

training and leads to high adherence to home-based balance training. Archives of physical medicine and rehabilitation,95(10), 1803-1809.

16. The effects of exergaming on balance, gait, technology acceptance and flow experience in people with multiple sclerosis: a randomized controlled trial. Robinson J, Dixon J, Macsween A, Schaik van P, Martin D. BMC Sports Science, Medicine and Rehabilitation. 2015; 7:8.

17. Gutiérrez, R. O., Galán, D. R. F., Cano, D. L. C. R., Alguacil, D. I., Gonzàlez, R. A., Page, J. C. (2012). A telerehabilitation program by virtual reality-video games improves balance and postural control in multiple sclerosis patients. NeuroRehabilitation, 33(4), 545-554.

18. Ortiz-Gutiérrez, R., Cano-de-la-Cuerda, R., Galán-del-Río, F., Alguacil-Diego, I. M., Palacios-Ceña, D., Miangolarra-Page, J. C. (2013). A telerehabilitation program improves postural control in multiple sclerosis patients: a Spanish preliminary study. International journal of environmental research and public health, 10(11), 5697-5710.

19. Kloos, A. D., Fritz, N. E., Kostyk, S. K., Young, G. S., & Kegelmeyer, D. A. (2013). Video game play (Dance Dance Revolution) as a potential exercise therapy in Huntington’s disease: a controlled clinical trial. Clinical rehabilitation,27(11), 972-982.

20. Plow, M., Finlayson, M. (2014). A qualitative study exploring the usability of Nintendo Wii Fit among persons with multiple sclerosis. Occupational therapy international, 21(1), 21-32.

21. Fung, V., So, K., Park, E., Ho, A., Shaffer, J., Chan, E., Gomez, M. (2010). The utility of a video game system in rehabilitation of burn and nonburn patients: a survey among occupational therapy and physiotherapy practitioners. Journal of Burn Care & Research, 31(5), 768-775.

22. Smith, G. E., Housen, P., Yaffe, K., Ruff, R., Kennison, R. F., Mahncke, H. W., Zelinski, E. M. (2009). A cognitive training program based on principles of brain plasticity: Results from the Improvement in Memory with Plasticity‐based Adaptive Cognitive Training (IMPACT) Study. Journal of the American Geriatrics Society, 57(4), 594-603.

23. Brehmer, Y., Westerberg, H., Bäckman, L. (2012). Working-memory training in younger and older adults: training gains, transfer, and maintenance. Frontiers in human neuroscience, 6.

24. Edwards, J. D., Ruva, C. L., O’Brien, J. L., Haley, C. B., Lister, J. J. (2013). An examination of mediators of the transfer of cognitive speed of processing training to everyday functional performance. Psychology and aging, 28(2), 314.

25. Nouchi, R., Taki, Y., Takeuchi, H., Hashizume, H., Akitsuki, Y., Shigemune, Y., ... Kawashima, R. (2012). Brain training game improves executive functions and processing speed in the elderly: a randomized controlled trial. PLoS ONE 7(1): e29676.

26. Flavia, M., Stampatori, C., Zanotti, D., Parrinello, G., Capra, R. (2010). Efficacy and specificity of intensive cognitive rehabilitation of attention and executive functions in multiple sclerosis. Journal of the neurological sciences,288(1), 101-105.

27. Bonavita, S., Sacco, R., Della Corte, M., Esposito, S., Sparaco, M., d’Ambrosio, A., ... Tedeschi, G. (2015). Computer-aided cognitive rehabilitation improves cognitive performances and induces brain functional connectivity changes in relapsing remitting multiple sclerosis patients: an exploratory study. Journal of neurology, 262(1), 91-100.

28. Westerberg, H., Jacobaeus, H., Hirvikoski, T., Clevberger, P., Östensson, M. L., Bartfai, A., Klingberg, T. (2007). Computerized working memory training after stroke-A pilot study. Brain Injury, 21(1), 21-29.

29. Cha, Y. J., Kim, H. (2012). Effect of computer-based cognitive rehabilitation (CBCR) for people with stroke: a systematic review and meta-analysis. NeuroRehabilitation, 32(2), 359-368.

30. Fink, R. B., Brecher, A., Schwartz, M. F., Robey, R. R. (2002). A computer-implemented protocol for treatment of naming disorders: Evaluation of clinician-guided and partially self-guided instruction. Aphasiology, 16(10-11), 1061-1086.

31. Tam, S. F., Man, W. K. (2004). Evaluating computer-assisted memory retraining programmes for people with post-head injury amnesia. Brain Injury,18(5), 461-470.

32. Cruz, V. T., Pais, J., Bento, V., Mateus, C., Colunas, M., Alves, I., ... Rocha, N. P. (2013). A rehabilitation tool designed for intensive web-based cognitive training: Description and usability study. JMIR research protocols,2(2).

33. Silsupadol, P. (2008). Effects of single-vs. dual-task training on balance performance under dual-task conditions in older adults with balance impairment: A randomized, controlled trial (Doctoral dissertation, University of Oregon).

34. Silsupadol, P., Shumway-Cook, A., Lugade, V., van Donkelaar, P., Chou, L. S., Mayr, U., Woollacott, M. H. (2009). Effects of single-task versus dual-task training on balance performance in older adults: a double-blind, randomized controlled trial. Archives of physical medicine and rehabilitation,90(3), 381-387.

35. Fritz, N. E., Basso, D. M. (2013). Dual-task training for balance and mobility in a person with severe traumatic brain injury: a case study. Journal of Neurologic Physical Therapy, 37(1), 37-43