Интервю с д-р Грациела Илиева, общопрактикуващ лекар в Медицински център „Младост“ - Варна

Д-р Илиева, каква е ситуацията с грипа във вашата практика?

Това, което мога да отбележа е, че от началото на годината заболеваемостта рязко нараства и докато преди 10 дни можеше да се предполага, че става въпрос за други вируси, в момента имам увеличаващ се брой пациенти със симптоми на типичен грип. А именно: внезапно начало, висока температура, главоболие, болки по цялото тяло и ставите, тежко общо състояние.

Прави впечатление, че се разболяват предимно млади хора и деца, най-вероятно поради факта, че нямат достатъчен контакт с грипни вируси от предходни години, въпреки че те се изменят всяка година. Също така пациенти с хронични заболявания, наднормено тегло и отслабен имунитет поради някаква друга причина.

Какъв тип грипен вирус циркулира в нашата страна и по-опасен ли е от преди?

Според данни на институциите тази година има паралелна циркулация основно на два щама грипни вируси тип А – Н1N1 и H3N2. Прави ми впечатление, че през есента на 2018 г. се имунизираха по-малък брой пациенти спрямо предходни години и вероятно това е една от причините за по-високата заболеваемост и по-тежкото протичане на болестта.

Какви мерки препоръчвате на вашите пациенти?

Мерките са всеобщо известни – пациентът да бъде на постелен режим, да е изолиран, доколкото е възможно, в първите 48 часа да се започне прием на антивирусен препарат, температуропонижаващи средства, витамини, имуностимулатори, достатъчно течности.

В България има налични две подобни лекарства, като механизмите им на действие са различни, но ефектите спрямо грипа са еднакви. Моят избор е римантадин хидрохлорид. Tой е подходящ за деца над 7-годишна възраст, като може да се приема и профилактично по 1 таблетка дневно при обявяване на грипна епидемия в населеното място.

Изолирането на болния, както и избягването на обществени места е ключово за ограничаване на заразяването с грип. Доказано е, че при дишане грипният вирус се разпространява до 1 метър, при кашляне без маска - до 3 метра, а при кихане - до 9 метра. Така че, ако в едно затворено помещение има болен човек и кашля, ще зарази всички останали. Естествено, че тук има значение и имунният статус на хората, към които е пренесена заразата.

Според вас какви грешки се правят най-често при лечението?

Най-голямата грешка според мен е подценяването и самолечението. През есенно-зимния период циркулират много вируси и пациентът не може да се ориентира дали това е грип. Най-често се отива в аптека и се купуват средства против кашлица, обезболяващи, температуропонижаващи лекарства или други, рекламирани като противогрипни препарати, които не лекуват грипа.

Друга грешка е, че четейки информация в медиите, пациентите или започват да приемат антибиотици прекалено рано, или отказват такива при вече настъпило усложнение.

А усложненията при грип могат да бъдат много тежки – синуит, отит, пневмония, менингит, енцефалит, миокардит и други. Пневмонията в много случаи е от вирусен произход, което означава, че не се чува на слушалка при преглед и може да се докаже само с рентгенова снимка. Обикновено при пациент с температура 38-40 градуса в продължение на 3-4 дни най-вероятно има насложена бактериална инфекция и антибиотикът става задължителен. В такъв случай препоръчвам на пациента и пробиотик, тъй като при прием на всеки антибиотик се получава дисбактериоза, която допълнително усложнява състоянието.

Какво бихте добавили в заключение, какво е важно още да се знае?

Има много средства, хранителни добавки, които подпомагат и засилват имунитета. Такива биха могли да се приемат още от есенно-зимния период. Всеки човек би следвало да се замисли отрано съобразно своя здравен статус, наличие на хронично заболяване, килограми, обществена среда, ниво на стрес, начин на хранене и живот какви мерки би следвало да предприеме, за да не се разболее, или ако това се случи, да прекара заболяването по-леко.

Редактор: Татяна Вълкова