Доц. д-р Бойко Коруков, изпълнителен директор на Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ”, пред Хелт медия:

Проверката, която протече от Агенцията за медицински одит, от гледна точка на болницата беше обективна. Ние не намерихме някакви проблеми, работихме съвсем колегиално със служителите на агенцията. Доволни сме и че е такава оценката за нас, особено за спешното отделение, където ни сочат сред добрите примери. Естествено и при нас има вътрешни неща за доизглаждане. За съжаление голяма част от тях са свързани с финансово обезпечение.

В областта на спешната помощ за съжаление няма стандарти в страната. Проблемът за спешността е доста чувствителен през последните години. Ние все още сме в период на дискусия. Знаете, че във връзка с предстоящата реформа на спешността се отделя най-голямо внимание, тъй като тя е възлов проблем в здравеопазването. Неколкократно вече се проведоха срещи в Министерството на здравеопазването. Сегашният екип все още не е започнал работа, но поне е ориентиран в обстановката. От справянето с този проблем до голяма степен зависи и как ще се реши цялостният проблем в здравната реформа.

Аз самият от първия си работен ден в болница работя в спешното.
Първоначално в институт „Пирогов”, където беше базирана катедрата по спешна хирургия, и от 1985 г. работя тук, в ИСУЛ. Ето защо съм силно заинтересуван да се въведе едно виждане спрямо тази проблематика в страната. Първо, да бъде избистрена концепцията за спешността и да бъде приета с някакъв консенсус. Второто нещо, което ме притеснява, е въпросът за кадрите, тъй като аз съм представител на университетска структура. Клиничният център по спешна медицина е структурата в Медицинския университет в София, която се занимава с обучението по спешна медицина и е базирана в ИСУЛ. Така че бихме желали да имаме повече яснота по въпроса. В същото време и ректорът прояви интерес, има разбиране и от страна на декана на МУ-София. Защото, ако ние успеем да изградим една концепция за спешността в страната, успеем да намерим и финансов ресурс за материално-техническата база – това ще е добре.

Но кадрите не се създават за един, два или три дни.

За обучението им, особено в спешността, където организацията трябва да бъде на изключително високо ниво, са необходими години. Единици са тези, които имат специалност „Спешна медицина” в България.
За да се реши проблемът, трябва да се промени виждането. Свидетели сме, че финансово звената в спешните центрове се подпомагат, но недостатъчно. През последните години се обнови паркът за линейките, част от апаратурата - също. Но тя като цяло трябва да е на ниво. Заплащането на колегите, които работят в спешните центрове, обаче е изключително ниско и е нормално да има текучество на кадри. Що се отнася до болничната спешна помощ, аз самият бях привърженик на идеята след промените през 1989 година да изградим някакъв европейски модел, ще го приемем и ще работим по европейски. Оказа се, че нашата здравна система механично не може да се адаптира към такъв модел. Затова решихме да усъвършенстваме системата, която използвахме. Става въпрос за нашата болница и за болниците в София. Ние работим по руската система, по която работят и колегите в „Пирогов” и във ВМА. Единственото, което допълнихме през последните години, това е Канадската триажна система. Тя работи за селекция на болните, които постъпват за лечение в спешно отделение. Това е едно от най-ефективните звена, което съществува в столицата. Тъй като екипите по всички възможни клинични специалности са 24 часа в денонощието на разположение 365 дни в годината. Това обаче е изключително скъпа медицинска помощ. На Запад такива звена няма.

Като си говорим за спешността, трябва да се знае, че тя е недофинансирана.

Нашата университетска болница не би могла да издържа такова звено, ако нещата продължават така. Нещо повече, ние имаме възможност дори да го разширим. 50% от болните, които постъпват в ИСУЛ, са по линия на спешността. Бихме желали да има някаква помощ от Столичната община. Тъй като 70-80% и повече от хората, които се обслужват, са от столицата. Но там проблемът е, че ние сме търговско дружество със 100% държавно участие, а те си имат болници с общински бюджет. Проблемът е представян пред общинския кмет, неколкократно в Министерството на здравеопазването, разговаряли сме и с премиера, че засега няма финансови средства. На практика за всеки болен, който мине по линия на спешността, министерството заплаща 20 лева, което е изключително ниска цена. То само прегледът не може да се покрие. А различните изследвания, които се правят: лабораторни, апаратни – те са много скъпи. Поддържането на екипите, независимо че при нас все още този труд е слабо платен, пак изисква средства. Но да не говорим в къщата на обесения за въже, тъй като вчера ни викаха в НЗОК и ни съкращават поне с 20%. Ние от спешността не можем да се откажем, но ще търсим други начини за справяне с проблема. Така или иначе ние сме доволни от спешния пункт, който разкрихме преди една година. Той работи добре и се надяваме чрез него да обучаваме по-голям брой колеги, които се насочват в тази дейност.

Идеална система няма и затова е създадена Агенцията за одит,

за да има контрол, а чрез него да се направят необходимите корекции. Стига тези грешки да са поправими, защото в медицината всяка грешка се заплаща много скъпо. Трябва да има контрол, за да можем ние да си коригираме дейността. Не са ни „хванали”, както се казва, добре сме работили. Стандартите не могат да обхванат всичко, но все пак основната дейност трябва да бъде наблюдавана задължително. Спешността означава главно организация. Блестящият хирург Пирогов, който е участвал в Руско-турската война във военномедицинската служба, има една такава мисъл: „Военномедицинската служба може да има стотици отлични специалисти, но ако няма един добър организатор – нищо не става”.
Това е много валидно и за спешността. Повярвайте ми, там оборотите са други, начинът на мислене, на действие. Понякога трябва да се подходи нестандартно, затова и отговорността е много голяма.