Над 200 невролози, неврохирурзи и специалисти по образна диагностика  от цяла България, както и чуждестранни лектори участваха в третата Национална среща за профилактиката, диагностиката и лечението на исхемичните мозъчни инсулти. Конференцията беше организирана от Българското дружество по неврология с подкрепата на фармацевтична компания Boehringer Ingelheim.

Основните изводи от научно-практическите презентации и аргументираните дискусии могат да бъдат обобщени така:

• Единственото етиологично лечение на исхемичния мозъчен инсулт е тромболизата с Alteplase. Венозната тромболиза свежда до минимум риска от трайна инвалидизация, когато се приложи в първите 4.5 ч. от началото на симптомите на инсулта. Всички други лечебни мерки са палиативни и рехабилитационни;
• Съгласно препоръките на Европейската организация за инсулти (ESO), в България са необходими 40 болници, в които да се прилага тромболитичната терапия, като те трябва да бъдат разположени така, че на всеки пациент с инсулт да са му нужни не повече от 45 мин., за да достигне до най-близкото болнично звено. То може да намали смъртността и инвалидизациите. 
• Венозната тромболиза е възприета и се прилага като стандарт в Европа и САЩ, както и в други високоразвити държави на базата на многобройни научни проучвания и следвайки принципа „Медицина на доказателствата“;
• При неуспех на венозната тромболиза или при установяване на оклузия на голяма артерия, се препоръчва артериална тромболиза или механична тромбектомия;
• Решаващо значение за прилагането на тромболизата при исхемичен мозъчен инсулт има времето от настъпване на инцидента. Най-добрите резултати се постигат при лечение в рамките на 3.5 ч. В определени случаи времевият прозорец е по-дълъг, но общият стремеж трябва да бъде към максимално бърза диагностично-лечебна реакция.
• Ключови за постигане на добър резултат са:

1. Ранното установяване на симптомите (обучение на обществото да разпознава инсулта);
2. Своевременното търсене на спешна помощ или при възможност транспортиране на пациента до най-близкото лечебно заведение с възможност за диагностика и лечение на мозъчносъдови инциденти;
3. Обучение на екипите на спешната помощ за важността на фактора „Време“ при съмнение за мозъчносъдов инцидент и поддържане на оперативна връзка „Спешен екип (линейка) – Спешно приемно отделение“;
4. Отлична организация на работата в болницата:

- Изследване на кръвна захар и INR в спешното приемно отделение (без да се ангажира клиничната лаборатория);

- 24 часа възможност за КТ на главния мозък и специалист по образна диагностика;

- Обучен неврологичен екип 24/7;

- Добре оборудвано неврологично отделение с интензивен сектор и възможност за мониториране на основните жизнени функции;

- Поддържане на постоянна наличност на тромболитика Alteplase;

По време на форума стана ясно, че в България, макар и бавно, прилагането на тромболиза се увеличава.

Пред CredoWeb акад. Иван Миланов заяви, че  през 2018 г. са направени 787 тромболизи, което е увеличение с над 80 на сто спрямо 2017 г. Според акад. Миланов

осем български области все още не са покрити по отношение на лечението на инсулта.

Но все пак страната ни е близо до покриване на критериите на ESO за оптимален брой работещи отделения за лечение на инсулт. През 2018 г. се наблюдава увеличаване на  броя на болниците, в които се приемат и лекуват болни с исхемичен мозъчен инсулт – от 18 през 2017 г. на 37 през 2018 г.

Ръководителят на неврологичната клиника в болницата, която прилага най-много тромболизи в България - УМБАЛ „Св. Анна“, София, доц. Росен Калпачки беше категоричен, че са нужни постоянни усилия за обучение или мотивиране на ангажираните с лечението на мозъчните инсулти на всички нива: ОПЛ, доболнични невролози, мениджърите и работещите в спешната медицинска помощ, мениджърите на болниците и ръководителите на спешните приемни отделения, специалистите по образна диагностика, клиничните лаборатории. Той представи данни, че за последните три години през болницата, в която работи са преминали 4425 пациенти с инсулт, като тромболиза са направили на 461 от тях. „Винаги има притеснения в колегите, когато започнат да лекуват с тромболиза, но след като видят резултатите – изписани болни на крака, предотвратена инвалидизация, са много по-уверени и спокойни“, каза пред CredoWeb доц. Калпачки.