Автор: Д-р Ева Диманова

По данни на СЗО и НРР за 2018г, заболеваемостта от карцином на колона и ректума в България е 28,5/100000 население. Липсата на адекватна първична и вторична профилактика водят до откриване на заболяването в напреднал стадий и лоши резултати на преживяемост. Според последните данни от НРР, не повече от 40% от пациентите се откриват в ранен стадий (I и II).

Повечето колоректални карциноми (КРК) произлизат от аденоми,които с времето претърпяват злокачествена трансформация под въздействието на унаследени или придобити генетични дефекти.

Прогресията от аденом до карцином е продължителен процес, който вероятно отнема средно 10 години. Този голям „времеви прозорец“ позволява ранно откриване на предраковите състояния и карцинома, при своевременно приложени скринингови и диагностични тестове.

Необходимо е познаване на рисковите фактори за развитие на КРК, с цел превенция на предотвратимите (първична профилактика) и провеждане на скрининг при непредотвратимите (вторична профилактика).

Рискови фактори

Рискът от заболяване от КРК в рамките на един човешки живот е около 5%, като в случаи с необременена фамилна анамнеза е около 2%. Факторите, влияещи за увеличаване на този риск, са свързани с начина на живот (зависещи от индивида), с възрастта, наследствеността и придружаващите заболявания (независещи от индивида фактори)

Предотвратими рискови фактори

- Наднормено тегло или затлъстяване:

- Намалена физическа активност:

- Лош начин на хранене – това включва диета, богата на червени меса (свинско, телешко, агнешко, черен дроб), както и на преработени меса (колбаси) и същевременно бедна на фибри (пресни плодове и зеленчуци) води до увеличаване на риска от КРК. Обработката на месото при високи температури (пържене, гриловане, опушване), поради образуване на мутагенни пиролизни продукти. Недостатъчен прием с храната на селен, витамин D  и калций.

- Тютюнопушене

- Прием на алкохол:

Непредотвратими рискови фактори

- Възраст: Честотата на КРК нараства значително след 50г възраст.

- Полипи или вече установен в миналото КРК

- Хронични възпалителни чревни заболявания : Болест на Крон, Улцерозен колит.

- Фамилна обремененост. 1 от 3 случая с КРК има родственик със същото заболяване. При обременена фамилна анамнеза, рискът нараства на 6% при един родственик от първа линия, ако той е над 45г и на 10% ако е под 45г. При двама засегнати родственици по първа линия рискът от заболяване е 17%.

- При наследствените синдроми рискът варира от 30% (Пойтс-Йегерс, Ювенилна полипоза), до 70% за Синдрома на Линч и 90% за Фамилната аденоматозна полипоза. Честотата на наследствените синдроми е 4-6%.

- Расова и етническа принадлежност.

- Диабет 2 тип (неинсулинозависим захарен диабет). КРК и НИЗЗД имат някои общи рискови фактори, като намалена физическа активност и затлъстяване. Освен повишен риск от КРК, пациентите със НИЗЗД имат и по-лоша прогноза на протичане на онкологичното заболяване.

- Фактори с неясни ефекти върху риска от КРК: Проведено в миналото лечение по повод на друг карцином; Акромегалия; Състояние след бъбречна трансплантация; Състояние след холецистектомия

Скрининг при хора със среден риск

Въпреки че не съществува единен модел за провеждане на широк популационен скрининг за КРК, препоръките са да се използват един или комбинация от методи при хора на възраст над 50 години.

Една от последните актуализирани препоръки е на American Cancer Society (ACS) от 2018г. Актуализацията се състои в понижаване на препоръчителната за скрининг възраст, от 50 на 45г, поради видимата от анализите увеличена честота на КРК в по-млада възраст. За момента над 80% от младите пациенти, се диагностицират в напреднал стадий на заболяването, поради неглижиране на симптомите и отдаването им на различни доброкачествени причини.

Препоръките включват шест варианта на скринингови методи, сред които да се подбере  подходящия за конкретния случай:

1. Тотална колоноскопия на всеки 10г

2. КАТ -колонография на всеки 5г.

3. Сигмоидоскопия на всеки 5г.

4. Виско-сензитивен гваяков ФТОК ежегодно

5. ФИТ ежегодно

6. Фекален ДНК тест на всеки 3г.

Всички позитивни резултати от скрининговите тестове следва да бъдат потвърдени с колоноскопия. При установяване на преканцерозни изменения (полипи, възпаление), пациентите следва да бъдат проследявани ежегодно.

С включването на повече тестове в препоръките си, вместо промотиране на тестове с по-висока ефективност за доказване и на полипите и карцинома, ACS отбелязва, че провеждане на скрининг с приемлив за пациента тест, е за предпочитане пред отказа от скрининг.