Видни медици, студенти, актьори, дейци на културата и изкуството, пациенти и хора, които искат да научат повече за подаграта напълниха столичния  "Дом на киното", за да видят премиерата на филма  „Болестта на царете“. Документалната лента е един сериозен научен труд, който по достъпен, интересен и интригуващ начин запознава аудиторията с царицата сред болестите, наричана неслучайно "болест на царете".

Създателите на филма, с висок професионализъм, дълбоко познаване и разбиране на проблема, използват модерни похвати, за да достигнат посланията до максимално широка публика. 

"Болестта на царете" преплита исторически факти за подаграта, интервюта с пациенти и водещи специалисти в областта, ефектна 3D анимация. Внушенията се осъществяват както на медико-експертно, така и на художествено-емоционално ниво.
Данните за подаграта, нейният генезис, същност, симптоматика и лечение са поднесени по провокативно-информативен начин, който предизвиква към размисъл и реални действия. 

Филмът няма за цел да бъде безчувствано изображение на коварното заболяване,

той говори на разбираем език, обяснява човешки и изнася експертни факти по достъпен начин - белег за висок професионализъм.

"Надявам се филмът да постигне основната си цел - бъде полезен на хората"

сподели след премиерата проф. Златимир Коларов - сценарист и идеен вдъхновител.

Режисьор на филма е  Валентина Фиданова-Коларова, а зад камерата - Здравко Ружев.

Във филма, освен проф. Коларов,  можем да известни имена в българската ревматология като проф. Румен Стоилов и проф. Рашо Рашков, както и младата, но изключително обещаваща д-р Рада Ганчева. Те детайлно разясняват етиологията на заболяването, както и последиците от него върху други органи и системи.

Когато печелиш, не знаеш какво губиш и когато губиш, не знаеш какво печелиш - тази препратка между народната мъдрост и съдбата да си подагрик беше направена от проф. Коларов, който подчерта, че казаното във филма за положителните и отрицателните ефекти на хиперурикемията е израз на дуалистичната природа на света и живота като цяло.

Важно е как болните ще формулират в съзнанието си мисълта за тяхното състояние. Ако мислят, че болестта е нелечима, ще се чувстват болни цял живот, и обратното.

Проектът е осъществен е с финансовата помощ на Българското дружество по остеопороза и остеоартроза, на което проф. Коларов е председател вече повече от десетилетие.

Това е една научнопопулярна творба, която е ярко доказателство, че науката и художественото творчество заедно работят успешно в полза на човека и човечеството.

Малко исторически данни за подаграта

Сведения за подаграта датират още от дълбока древност. В мумии от Нубия, Горен Египет и Аризона са запазени тофи и бъбречни уратни камъни. Първото описание на болестта е направено от Хипократ и то изглежда така:

Един млад мъж не заболява от подагра, преди да е познал жената, а една жена – преди менопаузата. Евнухът не е нито плешив, нито подагрик.

През 150 г. от н.е.  Соранус от остров Ефес за пръв път описва подробно болестта,  византийски лекари добавят към описанието му нови характеристики на подаграта. Александър от остров Тралес открива антиподагрозното действие на синия минзухар, на базата на който хиляда и шестстотин го-ини по-късно е създаден препаратът колхицин. Проучванията на подаграта продължават интензивно и през следващите столетия. Гален пръв описва подагрозните тофи. Предполага, че това е токсично вещество, което се стича „капка по капка“ от тялото към палеца на болния и предизвиква типичните ставни кризи. През 18-и век се доказва, че той е прав – установява се, че тофите са изпълнени с   кристали от пикочна киселина, които предизвикват възпаление на тъканите около тях. Същите процеси се развиват и в ставите на болните и са причина за кризите.

Велики личности, страдали от подагра

Един доста внушителен списък: цар Приам, Ахил, цар Едип, Хирон Сиракузки, Александър Маке-донски, Юлий Цезар, Константин VІІІ Багренородни, Алексей І Комнин и Михаил VІІІ Палеолог, Иван Грозни,  Борис Годунов, Карл Велики, Луи ХІ, Луи ХІV, Фридрих ІІ, Фридрих ІІІ, Хенри VІІ, Хенри VІІІ, Карл ХІІ, Петър І, Елизабет І, адмирал Нелсън,  Джовани Медичи, Еразъм Ротердамски, Лоренцо Великолепни, Катерина Медичи, Анри ІV Бурбон, Оливер Кромуел,  Суворов, Бисмарк, Бенджамин Франклин, Мартин Лутер, Жан Калвин, Чарлс Дарвин, Данте Алигиери, Бетховен, Гьоте, Нютон, Рубенс, Галилео Галилей, Микеланджело, Лайбниц, Томас Мор, Стендал, Ги дьо Мопасан, Волтер, Тургенев....

Снимки от премиерата на филма може да видите в галерията: