Преди дни лекари, фармацевти и пациенти изразиха недоволството си от подготвяните реформи в здравния сектор пред Министерския съвет. Намалените средства за здраве, въвеждането на делегирани бюджети в болниците, както и невъзможността да се извършва качествена и адекватна здравна услуга подтикнаха съсловието и пациентските организации към протест.

„Проблемът трябва да се търси не при работещите, а в държавата, която не осигурява добри условия за качествена медицинска дейност.
Не може да се карат мениджърите на болници да приемат, диагностицират и лекуват пациенти в здравните заведения, а в същото време да получават 80% от изработеното”.
Това заяви д-р Венцислав Грозев, председател на Районната лекарска колегия в Плевен.
Според него, ако на болниците не се възстановят изработените средства, има реален риск здравната система да се срине.
„Болниците постоянно са в дългове, а те акумулират и лихви, носещи още загуби”, посочи д-р Грозев.
Плевенската болница „Д-р Георги Странски” е една от тези, в които благодарение на усилията на мениджърския екип проблеми засега няма. Работещите са по-доволни от преди, но това е постигнато с цената на огромни усилия. 
„Ние не сме за това да няма контрол и санкции. Настояваме обаче това, което е признато и отчетено от касата, да се плаща на болниците”, поясни представителят на плевенската колегия.
Национална здравна карта
Според д-р Грозев националната здравна карта не бива да бъде задължителна.
„Никъде по света здравна карта не е със задължителен характер. Тя е препоръчителна, защото е добре да се знае легловата база, заболеваемостта, какви специалисти има от какви има нужда”, обясни д-р Грозев.
Той е на мнение, че условията на конкуренция трябва да определят кои клиники, медицински центрове или болници да останат.
„Не може без ясни критерии и изисквания да се казва „Тук остават 50 болници и 200 специалисти”. Години наред сме се нагледали на това до какво води администрирането.
Искаме да се види Законът за лечебните заведения и какви ще са изискванията в него. Има реален риск здравната карта, изработена по места, реално да не отговаря на текстове от закона, който ще бъде приет. 
БЛС няма нищо против изработването на здравна карта, ще участва в дейността по изготвянето й, но искаме да има ясни критерии и законова база”, каза д-р Грозев
Национален рамков договор 2011
„Очакванията ни са, че ще поговори гласът на разума. Аз лично не съм убеден, че преговорите за НРД 2011 и контрагентите ще са настроени позитивно.
Задължили сме управителния съвет на БЛС да преговаря в общата част на рамковия договор. Без ясна финансова рамка няма смисъл да се говори. Правителството много добре знае, че са необходими 2,5 млрд. лв., за да има качествено здравеопазване”, каза представителят на Районната лекарска колегия в Плевен.
Той призова управляващите да признаят, че няма пари, да се разбие монополът на касата и да се въведат здравните фондове.
„Държавата ясно и категорично трябва да заеме позиция и да каже, че ще се доплаща. Това трябва да е обяснено и обезпечено с документи”, посочи д-р Венцислав Грозев.  
Според него, без да се знае какви ще са финансовите параметри, не може да се водят преговори по НРД.
„Ако на 28 декември тази година ни се представи сума, която е с 40% по-малко, то преговори не са необходими. Губи се смисълът.
Държавата явно се стреми към въвеждане на бюджетиране. Остава въпросът как ще се определи бюджетът на едно търговско дружество”, посочи д-р Грозев.
Според него не може да се казва, че пари за здраве няма, при положение, че хората си плащат вноските и има по-голяма събираемост от 2009 г.
„Остава въпросът къде са тези събрани пари, след като хората са ги платили. Оказва се, че 400 млн. лв. от бюджета на НЗОК липсват. Какво е това? Не казваме, че с тези пари е спекулирано, но трябва да стане ясно къде са.
Трябва да се каже, за да знаят хората защо не стигат парите за здраве. Не бива да се търси вина в лекарите и да се казва, че те спекулират със средства, крадат и източват пари от касата.
Ако има болници, които точат пари, то има служби, които знаят във всеки момент къде се насочват парични потоци, които не отговарят на дейността”, допълни д-р Грозев.