Франция и Германия вече имат добри примери за контролирано изпращане  на служебните имейли само в работно време, заяви вицепрезидентът на лекция за предизвикателствата пред общественото здравеопазване и трудовата медицина

"Налице е спешна необходимост от мерки срещу трудовите заболявания, свързани с новите професии. При по-квалифицираните кадри - напр. в IT сектора,

благодарение на технологиите работодателите имат 24-достъп до своите служители и изискват от тях извънреден труд,

без заплащане, което е една на пръв поглед невинна ескплоатация." Това заяви  вицепрезидентът Илияна Йотова на лекция за съвременните предизвикателства пред трудовата медицина и общественото здравеопазване.  По думите й това отключвало психо-социални проблеми.

Форумът бе своеобразно продължение  на конгреса по трудова медицина преди няколко месеца и сложи акцент върху необходимостта от по-сериозно внимание върху трудовата безопасност и медицина като предпоставки за общественото здраве.  Негови домакини бяха проф. Виктор Златков, ректор на МУ-София, проф. Цекомир Воденичаров, декан на Факултета по обществено здраве (ФОЗ) и проф. Невена Цачева, зам.-декан на ФОЗ и ръководител на Катедрата по трудова медицина. 

Йотова съобщи, че откоро във Франция работодателите нямат право да изпращат служебни имейли на подчинените си в рамките на 133 часа седмично - след работно време и през уикенда.  В автомобилния гигант Фолксваген в Германия сървърите били конфигурирани така, че имейлите да се изпращат половин час преди и половин час след края на работния ден.

Нелоялната конкуренция, социалният дъмпинг в последните години води до драстично нарушаване на приети европейски критерии за условия на труд и до сива икономика у нас след 2008 г., каза още Йотова.

Българските шивачки все по-често били сравнявани с  шивачките в Камбоджа,

нямало контрол върху надомната работа, масово се укривали трудови злополуки. Службите по трудова медицина работели формално, едва 20-50% от наетите можели да разчитат на тях, въпреки че са задължителни.

Вицепрезидентът постави въпроса за условията, при които работят българите в чужбина, особено сезонните работници. Феноменът "съвременно робство" се наблюдавал все по-често в ежедневието дори на развитите икономики.

Йотова обяви, че

започва изграждане на нов европейски орган за защита на условията на труд.

"Надявам се един ден седалището му да е в София", каза тя. 

В ЕС имало глад за трудови медици.  В България и Румъния на 100 хил. работещи се падали  под 10 специалисти. За сравнение - на 100 хил. работници над 40 специалисти по трудова медицина работели  в Италия, Латвия и Финландия.

Деканът на Факултета по обществено здраве проф. Цекомир Воденичаров  отбеляза, че общественото здраве изисква мултисекторен подход и политика, защото е  в и над медицината.  По думите му в днешния свят, лишен от социален ориетир, то трябвало да бъде новия ориентир и основна европейска ценност.

Националният консулнант по трудова медицина проф. Каролина Любомира обърна внимание на здравето на медицинските специалисти и обеща, че екипът на ФОЗ ще подготви съобразно насоките на СЗО стратегически проглами за намаляване на вредните въздействия върху тях.

"Един от признаците на качеството на живот е свободното време, но то става все по-дефицитно. Има върху какво да се замислим в контекста на баланса между работещи и работодатели", каза проф. Тодор Черкезов, директор на болницата в Кърджали.

Лиляна ФИЛИПОВА