Публикация

Д-р Антоанета Томова: Онкоболните вече живеят 20-30 г.

Д-р Антоанета Томова: Онкоболните вече живеят 20-30 г.

Ракът става хронично заболяване като диабета и хипертонията, което се контролира с модерни терапии, обяснява специалистът от КОЦ-Пловдив

 

Д-р Томова, като опитен онколог споделяте ли твърдението, че шансът за лечение на онкоболните се увеличава?

Работя 31 г. в тази сфера с голямо желание, любов и отдаденост. Когато започнах,   възможностите ни бяха силно ограничени. За този период обаче се случиха еволюции и революции в лечението. Сега болните имат многократно по-голям шанс, онкологичните заболявания отдавна не са бариера. Ако допреди 15-20 г. се смяташе, че диагнозата метастазирал рак на гърдата е равносилна на смъртна присъда, сега нещата вече далече не стоят така. Реална е възможността от всяко такова заболяване да направим хронично, каквото са диабетът, хипертонията. С правилно лечение тези пациенти могат да живеят 20-30 г.  Аз имам такива случаи.   Ако пациентът сам не се пречупи, ако не загуби своя оптимизъм, ако се довери на лекаря и ако се провежда правилно комплексно лечение, има голям шанс да живее дълго и щастливо при много добро качество на живот. Да не говорим за ранните случаи на която и да е локализация, при които се се гони излекуване.  Хубаво е да има скриниг, профилактика, максимално рано да се откриват, защото когато се хванат навреме, провеждаме комплексно лечение, което включва хиургия, химиотерапия, лъчетерапия, други локални методи и можем да изкореним това заболяване, така че с години да не се върне.

Пациентите могат да бъдат клинично здрави, да са при семействата си, тепърва да създадат деца

Аз имам много пациенти, които съм излекувала от рак на тестиса, от рак на гърдата, които после си родиха деца и са щастливи.

 

Онкологичните заболявания стават все по-масови. Достатъчно достъпно ли е лечението?

Действително има тенденция за увеличаване на заболяемостта.  А и тези, които вече са болни, живеят много по-дълго. Отдавна вече това не е тема табу и се говори свободно за рака на гърдата, на простатата, на белия дроб, на дебелото черво и храносмилателните органи, за рака на шийката на матката. Благодарение на медиите, на апостолската работа на лекарите, благодарение на фармацевтичната индустрия, която ни подкрепя в тези инициативи и създава условия, обществото вече е наясно с тези неща, знае се, че

ключовото са ранна диагностика и профилактика

Интернет също много помага. Хората сами се научиха активно и отговорно да търсят и да си правят профилактични прегледи. Бързо се ориентират и при най-малко съмнение директно отиват при онколога. Докато в другите страни, с които мечтаем да се изравним по стандарт на живот – напр. във Великобритания, се чака с месеци въобще да те види лекар, който не е специалист и още толкова, за да се стигне до специалист. Така е и в скандинавските страни. По този начин може да мине половин, една година. Затова всички наши емигранти предпочитат да си купят самолетен билет,  да си дойдат за 3 дни и да имат диагноза, план за лечение и те да изберет къде ще се проведе. В България на фона на всички упреци, че системата не е реформирана, че лекарите са врагът в бяла престилка, нещата се случват по един вълшебен начин – стегнато, бързо, хората са много интелигентни, бързо се ориентират какъв е проблемът. 

Бързо търсят специалист, веднага го намират

Ние сме абсолютно достъпни, защото съзнаваме нашата отговорност в това да подкрепим болния, да решим проблема особено в първия момент, в който той е най-шокиран, най-уязвим и не знае откъде да започне. У нас за 1 седмица нещата се избистрят, взема се биопсия, установява се видът на тумора, стадира се, прави се скенер и т.н. Протича един много експедитивен първи етап. Няма листи на чакащи. Отдавна ги няма административно-бюрократичните пречки, които съществуваха преди години. Нашата аптека е пълна, има стандарт, който отразява световните  и европейските стандарти. При ясна диагноза лечението започва в рамките на 1-2 дни. Всичко това дава достъп на пациента до правилно, комплексно, модерно лечение.

 

Повишава ли се здравната култура на пациентите?

Категорично. В началото на работата ми като онколог, през 80-те г. на XX век, имаше много запуснати случаи, уплашени жени, особено от Родопите, които се покриват като регион от КОЦ-Пловдив, които с години са чакали, преди да потърсят лекарска помощ.

Сега масата от пациентките идват с тумор около 1 см

Българката се изследва, интересува се за здравето си, ходи на прегледи активно, прави си мамография, ехография, пуска си маркери, съветва се с онкохирург.

 

При коя локализация има най-голям прогрес?

Огромен прогрес има при рака на гърдата, на  белия дроб,  на бъбрек, при меланомата. Много е интересно да се следи този прогрес. България над 20 г. участва редом с всички онкологични центрове по света в провеждане на клиничните проучвания. Ние като главни изследователи имаме шанс години преди едно лекарство да се е доказало напълно да дадем възможност на наши пациенти да се лекуват в условия на клинични проучвания абсолютно безплатно. Хубавото е, че

в онкологията на 95-98% терапиите са достъпни

Има съвсем малък процент от най-иновативните лекарства, за които все пак трябва да се намери финансов ресурс. Имаме някаква финансова рамка, но опитният клиницист винаги може да намери добра програма, по която да лекува своя пациент и да постигне сериозен и дългогодишен контрол на болестта. Има хора, които са в дълги ремисии.

Напоследък е актуална комбинацията от  ендокринно и прицелно лечение в таблетен вид

- например при метастазирала гърда.  Пациентките с години си пият хапчетата по къщите. Не се прави химиотерапия, не се натоварват вените, имат  коси, жените имат самочувствие – по нищо не може да се познае, че  имат това страдание. Ходят на работа, в добра са кондиция, пътуват. На всеки следващ конгрес излизат нови и нови неща. Това е вече ежедневие. Ние много бързо трябва да учим и да подреждаме тази нова информация и да се молим чисто регулаторно и аминистративно да се намерят начини пациентът да има достъп.

 

Бихте ли да споделили някой по-любопитен случай от практиката си?

Имам много пациенти, които по всички статистически основания трябваше да се умрели, но са живи. Преди 20 г. вкарах  жена с рак на стомаха с чернодробни метастази от Първомай в ремисия, още е жива, веднъж в годината идва на скенер.  Преди 15 г. излекувах пациентка от едно село до Пловдив с белодробен карцином, въпреки че прогнозата за преживяемост при рак на белия дроб е 1 г., с модерно лечение – 2, с най-модерно – 3. Имам пациентка, която преди 21 г. излекувах от рак на гърдата. Тогава й предложих да й махнем яйчниците, но беше млада, красива и пожела това да се отложи във времето, само при необходимост.  Преди 16 г. направи рак на яйчниците, излекувах и тях. Преди 2 месеца дойде с 2 малки петънца в белия дроб. И големият въпрос бе – това разсейки от първия рак ли са, от рака на яйчниците ли, или трети рак – първичен белодробен. Биопсията показа, че се е събудила гърдата отпреди 21 г. Сега тя е пенсионерка. Не иска химиотерапия, за да не й пада косата. И сега работим с хормонална и прицелна терапия. Едното петънце вече се махна, второто стои.  Дори то да остане хронично и да се контролира с таблетки, нея това я устройва. Първо няма да й се прави химиотерарпия, второ – тя вярва, че щом 2 пъти съм я спасила, с божията помощ ще успея и трети път. Има Господ, ние сме негов инструмент. При добър късмет тя може да бъде с години на тази терапия. При друга пациентка преди 10 г. още с диагностицирането на рака на гърдата беше открита и чернодробна метастаза.  Излекува се чернодробната метастаза, проведе се комплексно лечение за рака на гърдата – отстрани се гърдата, химио- лъчелечение, всичко. На 5-ата година се появи пак метастазата на черния дроб. Пациентката прецени, че е възрастна и пожела, ако е възможно, да се избегне химиотерапията. Започнахме хормонална и прицелна терапия – 5 г. Сега е  жива и здрава, пътува при дъщеря си в Германия, ходи да гледа внучетата. Твърди, че няма усещане, че е болна. Това преди 30 г. беше невъзможно. Тези хора умираха за няколко месеца, максимум година.  Нямаше толкова модели за  лечение. Сега е различно и е хубаво

хората да знаят, за да не губят вяра, за да са позитивно настроени, да потърсят подходящия за тях специалист

Важно е той да е онколог, да му повярват и да се проведе добре изпипано лечение по всички стандарти, болният да бъде добре обучен за страничните явления и потенциални рискове, да се наблегне на ползите от терапията. След като се довери на лекаря, вече остава да измоли от Бог оздравяването си. Нещата вече са много напреднали, това поддържа моя оптимизъм. Да излекуваш рак, е висш пилотаж и когато имаш не един, а десетки и стотици за 30 г. и когато знам, че чрез мен им е помогнато, това ме изпълва с удовлетворение, граничещо с екстаз и ме зарежда.

 

При цялото това многообразие от модерни терапии има ли риск онкологът самоцелно да предпочете някоя от тях, без да е най-удачната за пациента?  

Не.  За всяка от тях има предиктивни и прогностични маркери,  които са водещи в процеса на вземане не решение. Подготвеният лекар знае тези неща и като види за какъв подвид тумор става дума, подбира специфичното лечение.  Понякога е необходимо да се забавиш малко, докато се получи резултата от допълнителните генетични изследвания, за да се прецени. Аз лично не започвам лечение на бял дроб,  преди да знам всички характеристики – EGFR мутации, ALK, ROS мутации и др., дали има PD-L1 експресии, за да знам дали да е имунна терапията и т.н. Моделът на химиотерапия също зависи от много неща. Има си правила, има препоръки на ESMO, на ASCO  и т.н. Така че при всички, които работят със сърце и с интелект и следят новостите, тези неща са  много подредени. Разбира се, трябва да бъдат взети под внимание и придружаващите заболявания на пациента, както и неговите лични предпочитания.

Важно е умението на специалиста правилно да разкаже, добре да мотивира, да информира пациента за странични явления,

да му даде  правилни насоки за режим на хранене, диети, начин на живот, здравословни навици. Аз подхождам холистично – за мен пациентът не е орган в стадий, а личност с проблем,  който има различни измерения – медицински, емоционални, психологически, духовни, всякакви. За голяма част от тях аз давам някакви насоки как пациентът да успее в усилията си допълнително сам да постигне контрол и да отключи потенциал за самоизлекуване.

Никой от нас не е подготвен за такова заболяване

И когато шокът и объркаността  са толкова големи, лекарят трябва да намери начин в спокойна обстановка начин да обясни на пациента голямата картина, която позволява освен дървото, да се види гората, небето, хоризонта и да му се обясни, че се тръгва по един от възможните пътища, който се надяваме да е най-правилният, но се коригира, ако не е. Изкуство е да подготвиш пациента как да си помага,  за да има максимален ефект и минимална вреда от това, което ще бъде приложено.    

 

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА 

 

Коментари

15 фев 2019 10:49

Д-р Томова е изключителен професионалист и най-важното абсолютно винаги е опора за пациентите. Радвам се, че има такива специалисти в Пловдивски регион!