Д-р Елмира Павлова, дерматолог, управител на Националния онкологичен медицински център, София, в интервю за Хелт медия.

Д-р Павлова, само на плажа ли трябва да се мажем с кремове против слънцето?
Не, те трябва да се използват и на всички други места, където продължително време пребиваваме на открито и с много оголени части от тялото. Такова място например е планината. По-ниските температури във високите части не бива да ни заблуждават. Слънчевото греене на високо е особено интензивно. В автомобила също трябва да сме защитени, въпреки че климатикът осигурява нормални температури, защото стъклата пропускат UVA и UVB лъчите. Все още са малко колите със специални защитни стъкла.

Има ли смисъл в града да си слагаме слънцезащитни мазила?
Само по откритите части – лицето, шията, ръцете. Особено ако се движим на открито между 11 и 17 часа, когато слънцето е най-интензивно.

Облачното време предпазва ли ни от слънчевите лъчи?
Това е една стара заблуда. С увеличаването на озоновата дупка слънчевата радиация през последните години е доста сериозна. Когато през лятото (от май до октомври) има облаци, слънцето не блести в очите ни и често не е чак толкова горещо, но това не спира вредните лъчи. Затова независимо от облачността, ако сте разсъблечени, отново нанесете защитните кремове.

Оказва се, че е трудно да се намери мярката между ползата от излагане на слънце и опасността от кожен рак...
Мярката е различна за отделните хора според техния тип кожа, но и според възрастта. По-светлите хора със сигурност трябва да се пазят стриктно от продължително излагане на слънце. Това няма да ги ощети с нищо, но ще ги предпази от проблеми. Освен това печенето е абсолютно нежелателно за децата до 2-годишна възраст. Те трябва да престояват на открито в определени часове, но не и да играят голи под яркото слънце! От друга страна, слънцето и почивката на море са изпитан лечебен метод за хората с псориазис.

А не трябва ли всеки да се пече, за да си набави витамин D?
За този синтез е достатъчно да излагаме на слънце дори малки части от тялото си за по 20-30 минути дневно. Освен това е важно и храненето с пълноценни млечни продукти. За укрепването на организма е важно адекватното движение, престоят на чист въздух, храненето. Никой не е загубил от това, че не се е пекъл, въртейки се на плажа. Напротив, рискът от развитие на кожен рак е много сериозен при прекомерно слънчево облъчване. А често кожният рак няма никакви ранни симптоми, което при меланома може да се окаже фатално. Затова са важни периодичните профилактични прегледи при дерматолог поне веднъж годишно.

Само рак ли причинява слънцето?
За съжаление неразумното излагане може да доведе и до редица други проблеми. Известно е фотостареенето на кожата – поява на пигментни петна, загрубяване и набръчкване. Много хора вече проявяват соларни уртикарии – бързопреходен червен сърбящ обрив по цялото тяло, а не само по изложените на слънце части. Слънцето влошава състоянието на хората с розацея, както и на пациентите, които приемат някои медикаменти.

Ще стане ли някога модно да бъдеш с естествена кожа, а не със слънчев загар?
Слънчевият загар става модерен в Европа, когато Коко Шанел се връща в Париж силно почерняла от едномесечен круиз с яхта. Но знаете, че дълги векове един от белезите на аристокрацията е била млечната кожа. Само физическите работници са имали загар. Всичко е въпрос на тенденции, но при доказаната вреда от системните кожни изгаряния не трябва да се робува на модата. Напоследък се установи, че дори и без изгаряния, комулативната доза на поетите от кожата лъчи през годините може да причини увреждания.

От това не са защитени дори и хората с вродено по-тъмна кожа, които по принцип не изгарят. Затова е важно да се използват слънцезащитните кремове. Те са все по-съвършени и нямат вредно влияние върху организма. За малките деца се препоръчват т.нар. физически филтри – плътни кремове, които по физически, а не по химически път отблъскват лъчите. Те се измиват по-трудно, но това е пренебрежимо неудобство в сравнение с полезния ефект.