Варненската областна болница „Света Анна“ е осъдила НЗОК да й заплати обезщетение в размер на 464 109 лв. главница и 117 700 лихви за неплатена надлимитна дейност през 2015 г.

Делото е заведено пред Административния съд във Варна на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), информира Центърът за защита правата в здравеопазването.

Това е първият случай, в който

НЗОК е осъдена не по общият исков ред пред гражданските съдилища, а по ЗОДОВ пред Административен съд

Магистратите аргументират решението си по следния начин:

„Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015г. на Надзорния съвет на НЗОК, в частта му по т. 2 и т. 3, е обявено за нищожно. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая претендираните вреди са причинени от акт на Надзорния съвет на НЗОК, поради което юридическото лице, което дължи претендираното обезщетение, е именно НЗОК.

В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разписано, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. По аргумент от това следва изводът, че отговорността, която държавата и общините носят, е обективна и безвиновна.

При положение, че с влязло в сила съдебно решение е прието, че

НС на НЗОК няма компетентност да приема обеми на финансови средства за заплащане на дейностите за болничната медицинска помощ

залагайки процентен механизъм спрямо средствата, получени през 2014 г., и Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г., въз основа на което е отказано заплащането на извършената от болничното заведение лечебна дейност, е прогласено за нищожно в тези свои части, се налага извод, че претърпяната от болницата имуществена вреда е настъпила във връзка с изпълнението на обявения за нищожен общ административен акт.

Вредата е пряка

тъй като същата следва закономерно – по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от нищожното решение – всеки отказ от заплащане на извършена от болнично заведение, което има сключен договор с НЗОК, лечебна дейност през процесните периоди, извършен на основание Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на НЗ на НЗОК, има за последица оставена на извършените разходи за лечение за сметка на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ. Претърпяната от болницата имуществена вреда е и непосредствена по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Претендираните вреди представляват извършени лечебни дейности, които са останали за сметка на болничното заведение, тъй като не са заплатени от НЗОК поради обозначаването им като „надлимитни“, т.е. същите се дължат именно на основание обявените за нищожни части от Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015г. на НЗ на НЗОК.

Налице е причинно-следствена връзка между обявените за нищожни части от Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на НЗ на НЗОК и претърпените от ищеца имуществени вреди, т.е. доказан е и третият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ“.

Делото подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.