Стратегиите и съвременните подходи за достъпно и модерно здравеопазване, както и медицината на бъдещето бяха сред водещите теми, които разгледаха специалисти по време на Шестия национален бизнес фарма форум „Стратегия „Здраве за всички“, който се проведе днес в столицата.

Събитието се организира от сп. „Мениджър“.

Д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България, каза, че

в много държави реформата в здравеопазването е една от най-трудните

Но за да бъде тя успешна трябва да работим по 4 основни стълба на здравната система – да подобрим управлението на здравния сектор, да имаме адекватна и здрава система за финансиране, да имаме адекватни човешки ресурси и постоянно да подобряваме качеството на услугите в здравния сектор. Във всички тези сфери има нужда от подобрение, включително и в България. И СЗО ще работи тясно с българското правителство за подобряването им, каза д-р Сила. 

 

 

„Има бъдеще за българското здравеопазване, а лекарството е надпартийност, диалог и консенсус. Мисля, че с тези 3 елемента от нашето лекарство всички ние можем да направим здравеопазването малко по-добро“, каза доц. Лъчезар Иванов, заместник-председател на Комисията по здравеопазването към 44-ото Народно събрание.

Той припомни какви са приоритетите на правителството в областта на здравеопазването и добави, че през изминалата година чрез законодателни промени правителството е изпълнило 80% от мерките, като предстои реализацията им.

Проф. Григор Димитров, експерт по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване и член на Надзорния съвет на НЗОК, представи данни за тенденциите в разходите за здравеопазване за последните 10 години (2008 – 2018 г.) -

намалява делът на средствата, които се отделят от републиканския бюджет за здравеопазване

а средствата, които се плащат от домакинствата, устойчиво растат.

50 на сто от разходите за здравеопазване са за сметка на населението. Тенденцията показва, че разходите на семействата за здравеопазване са се увеличили 2 пъти повече, отколкото разходите за храна, каза проф. Димитров. 

По думите му към днешна дата структурата на разходите на НЗОК е силно нарушена.

Разходите за болнична помощ са 50% от бюджета на касата

за извънболнична помощ – 13.1%, а за лекарства – около 28%.

„За болнична помощ и лекарства даваме 80% от средствата, т.е. ние лекуваме хората в болница и с лекарства“, коментира проф. Димитров.

Той допълни, че

за изминалия 10-годишен период от бюджета на НЗОК са отклонени 1,9 млрд. лв. към Републиканския бюджет

(1,5 млрд. лв.) и бюджета на Министерството на здравеопазването (около 400 млн. лв.). В същото време, без осигуряването на необходимия финансов ресурс, на НЗОК са прехвърлени много дейности. За миналата година средствата за тези дейности са били за 16% от бюджета на касата, с което е била ощетена извънболничната сфера.

Като друг проблем проф. Димитров посочи, че

държавата продължава да прави много ниски вноски за осигурените от нея лица

– 3 пъти по-ниски, а в същото време 65-70% е разходът на здравната каса точно за тези осигурявани.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), се спря върху ползите от съвременните лекарства – те спасяват и удължават живота на пациентите, спират или забавят развитието на заболяването, намаляват страничните ефекти, подобряват качеството на живот, предотвратяват ненужните хоспитализации и други скъпи медицински интервенции.

По думите му

новите терапии все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания

водещи до тежки увреждания. В същото време средният период от разрешението за употреба на дадено лекарство в Европейския съюз до деня на завършване на административните процедури, необходими за заплащането му с публични средства в България е 535 дни. За сравнение този период за Германия е 106, а за Великобритания – 111.

По отношение на

достъпа до лекарствата-сираци

забавянето на тези терапии за българските пациенти трае 890 дни. Според Деян Денев лечението може да стане достъпно за пациентите само ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират.

Изпълнителният директор на ARPharM добави, че

фармацевтичната индустрията има огромен принос към българското здравеопазване

и достъпа на пациентите до иновативни терапии. За периода 2015-2018 г. той се изчислява на стойност от 2 млрд. лв. - 0,5 млрд. лв. под формата на отстъпки към НЗОК, 1,2 млрд. лв. чрез инвестиции и спестявания чрез клиничните изпитвания и 0,25 млрд. лв. чрез отстъпки за намаляване на доплащането.

Макроикономистът и експерт по здравна икономика Аркади Шарков се спря върху разходите и достъпа до здравеопазване. По думите му

българите плащат за здраве по 7 различни „пътеки“

- веднъж чрез данъци към държавата, втори път през местни данъци, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и, разбира се, с плащания „под масата“.

Така по данни на Евростат за 2018 г.

годишно домакинствата в България под формата на доплащане за лекарства са похарчили 1,205 млрд. евро, за болнична помощ

– 160 млн. евро, за извънболнична – 257 млн. евро. Като тежест, най-голям процент доплащания има при лекарствата – 68%. Доплащането за болнична помощ е 9%, а за извънболнична - 15%.

Д-р Иван Георгиев, управител на IQVIA за България, коментира, че

глобалният ръст на пазара на лекарствата по лекарско предписание ще се забави през следващите пет години

- и по стойност, и по обем. Основен двигател на растежа са и ще продължават да бъдат специализираните продукти, основно в областта на онкологичните и автоимунните заболявания – те растат два пъти по-бързо от целия пазар на лекарства като 7 пазара в света – САЩ, 5 държави в Европа и Япония държат 80% от стойността и 80% от растежа.

По думите му

основен двигател за промените в здравеопазването ще продължат да бъдат демографските промени и технологиите

Това ще провокира здравните системи да търсят алтернативни модели за финансиране, за да осигурят достъп до иновациите и запазят финансова устойчивост.

Като възможни иновативни модели за финансиране, извън обичайните, експертът посочи създаването на фондове по терапевтични области, фондове за иновации, финансиране от лотарийни игри, различни инвестиционни инструменти, презастраховане.

В следващите години иновативните методи на финансиране и достъп до лечение ще станат норма

и традиционната „цена“ ще започне да губи смисъл.

Развиващите се икономики ще взимат все по-дейно участие в иновациите. Китай ще играе все по-голяма роля в консумацията на нови продукти и в създаването на иновации. Клетъчните и генни терапии ще достигнат пазар от 25 – 30 милиарда долара, каза д-р Георгиев.

Д-р Михаил Михов, медицински директор на Amgen България, отбеляза, че

персонализираната лекарствена терапия навлиза все повече в клиничната практика

Тя се използва при част от пациентите, при които се доказва, че туморът е в резултат на определени генетични мутации и подлежи на лечение с определени лекарствени продукти. През 2008 г. персонализираните терапии са били едва 5, а през 2016 г. те достигат до 132 и продължават да се увеличават.

Разчитането на човешкия геном доведе до бурно развитие на генетичните изследвания. Откриването на вредните мутации и генетичната предразположеност на организма се смятат за едни от най-големите постижения в съвременната наука, каза д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astellas България. 

Ако през 2003 г. за секвенирането само на един човешки геном са били необходими 54 млн. долара и около 3-4 месеца, то през 2017 г. разчитането на един човешки геном отнема по-малко от 1 ден, а разходът възлиза на около 500 долара.

За периода 2003 – 2015 г. на пазара са пуснати 65 839 генетични теста

За същото време лекарствата с биомаркерна информация нарастват от 46 на 132. Към този момент клетъчна и генна терапия се използват за лечението на 5 заболявания, изследват се други 100 болести за потенциално лечение с тези терапии. 289 клетъчни и генни терапии са в процес на развитие, а близо половината от тях се използват за лечение на рак. Над 700 са генните терапии в процес на развитие през 2018 г.

Д-р Лиза Бонадона, генерален мениджър на GSK България, сподели опита на компанията в иновациите в областта на респираторните заболявания, борбата с ХИВ, ваксинопрофилактиката. Тя добави, че компанията насочва сериозен ресурс в разработването на нови онкологични терапии. Д-р Бонадона отчете важността на високото ваксинационно покритие и съобщи, че всеки ден компанията доставя до 160 държави над 2 млн. дози ваксини. Около 40% от децата в света са имунизирани с поне една ваксина на компанията.

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина, се спря върху развитието на високите технологии в медицината. Така например по думите й

бъдещето на трансплантологията е на 3D и 4D принтирането

- без листи на чакащите, без отхвърляне, без имуносупресорна терапия, без опортюнистични инфекции и с импланти, които при децата нарастват заедно с тях.

Друг пример за медицината на бъдещето тя даде и с 

навлизането на роботиката, изкуствения интелект и виртуалната и добавена реалност в обучението по медицина

Все повече се разрастват и националните инициативи за геномната и персонализирана медицина в здравеопазването. Вече 21 страни, сред които и България, са подписали Декларация „Достъп до най-малко 1 милион генома в ЕС до 2022“ и се присъединиха към Европейската геномна инициатива.