Хирургичното лечение на катаракта е една от най-успешните и надеждни хирургически интервенции. Съвременната катарактална операция е позната като факоемулсификация (фако) или операция с малък разрез. Над 39000 души в България се подлагат на тази операция ежегодно, което я прави

най-широко разпространената от всички офталмологични хирургични процедури

Въпреки това доста хора трудно се решават да се подложат на интервенцията, но още по-трудно успяват да се ориентират в избора на вътреочна леща и какъв е точният баланс между цената и качеството. За всички обаче е категорично ясно, че възстановяването на зрителната острота при отстраняване на вътрешното перде се дължи на уменията на офталмохирурга, на модерната апаратура за отстраняване на пердето, но и на импланта или на вътреочната леща, която се поставя на края на операцията. Това заяви началникът на Отделението по очна хирургия в МБАЛ „Централ Хоспитал“ в Пловдив д-р Димитриос Власиадис.

Първите в историята лещи са твърди и са изработени от предприятието Raynor в Брайтън, Източен Съсекс, Великобритания през 1949 г. Поръчани са от сър Харолд Ридли, военен офталмохирург, който наблюдава месеци и години биологичната инертност на плексигласа в очи на пострадали във Втората световна война военни пилоти. Интересно е, че специализант подсеща английския хирург и му предлага идеята за „сменяемите тъкани“.

В България към средата на осемдесет години  идва и началото на една нова епоха в катаракталната хирургия. Първите вътреочни леши са налице. Те са твърди лещи и задължително се имплантират през много голям разрез на роговицата (около 9мм) .  Забележително за ония години е, че Националният институт по очни болести (НИОБ) разполага със 140 легла и колектив от 190 души.

В днешния все по-взискателен свят перфектната хирургия на катаракта трябва да бъде допълнена с подходяща вътреочна леща. Хирурзите могат да избират от все по-нарастващия набор от лещи, за да отговорят на нуждите на пациентите си.

Всички модерни импланти са меки и може да се поставят през разрез около 2 мм.

Вътреочните лещи се разделят на  няколко групи. Най-широко разпространени са монофокалните лещи, с които зрението следоперативно е коригирано само за далеч. Те биват бели и жълти, като последните предпазват не само от вредната UV светлина, но и от високоенергийния спектър на синията светлина, която може да увреди макулата. Мултифокалните интраокуларни лещи имат възможност да коригират зрението за близо, средно и далечно разстояние.
Най-новите варианти в решенията за мултифокални лещи са EDOF (expended depth of focus) лещи с разширена дълбочина на фокуса. Удължената зона на фокуса се простира дълбоко. Разделителната способност на пиковете, от който е изградена обикновената мултифокална леща, е само минимално засегната, като по този начин се дава разумно ясно виждане на всички разстояния с по-малък блясък и ореоли или загуба на контраст в сравнение с обикновените  мултифокални лещи. Те са за предпочитане пред конвенционалните мултифокални ВОЛ за пациенти с макулопатия (макулна дегенерация и други) с роговични аномалии  или глаукома.  Друга група лещи са торичните лещи. Те коригират зрението за далеч, но и роговичния астигматизъм. Изключително интересни са високотехнологичните лещи, които коригират зрението на всички дистанции, но и астигматизъм  - мултифокални торични лещи.

Разработени са и  лещи  с изкуствен ирис, които трябва да се оперират след травми. Тези лещи се заменят помътнената леща с модерния имплант, но се коригира и загубата на ириса, за да може да функционира окото като зрителна система.
Напредването на технологиите в посока вътреочни лещи обещава огромен напредък следващите години. Разработват се лещи с  различни механизми на действие. Някои разчитат на  промяна на оптичната форма, кривина или дебелина, за да се промени фокусът.  Други променят  акумулаторната мощност чрез увеличаване и намаляване на количеството течност в оптиката.

Съществуват дори  дистанционно програмируеми, т.е.  напълно  приспособими към нуждите на човека и в зависимост от околната среда

Изборът на вътреочната леща остава едно трудно решение, винаги трябва да бъде съобразено с анатомичните особености на окото, със съпътстващата очна патология, но и с общото състояние на пациента. Ежедневните нужди, професията, очакванията от операцията, хобито и навиците на човека трябва да бъдат също взети под внимание. Редно е да се проведе разговор между пациента и офталмолога който поема тежката задача да възвърне зрението, най важното от сетивата,  на пациента. Както вече споменах успешният  изход зависи и от подготовката на екипа и от съвременната апаратура за отстраняване на пердето, с които болница „Централ Хоспитал“ и затова е предпочитана от много пациенти не само от Пловдив, региона, но и от цяла Южна България.