ЙОКАСТА КОМПЛЕКС

Д-р Ангелина Давидкова

Юношеството е период на физиологично и психично израстване, съпроводено с активиране на сексуалните хормони. Тогава се събуждат първите сексуални импулси, които юношата ясно усеща, но все още не разбира. Това поражда у него дълбоко объркване, още повече че в същия период завърша и етапът на сексуалната идентификация. Начинът, по който тези усети се посрещнат, начинът, по който те ще бъдат овладени, зависи от структурата на семейните взаимоотношения и най-вече от структурата на взаимоотношенията между юношата и майката.

1. Случаят Йокаста

В писмата си до Флис Фройд описва своя индивидуален Едип, сравнявайки собствените си преживявания с преживяванията на героя на Софокъл. Това му позволява да изведе един универсален психологичен конструкт, наречен от него Едипов комплекс.(1)

И драмата, и психоанализата могат да бъдат разбрани, едва когато освен перспективата на Едип се изследва и перспективата на Йокаста.

Пророчеството, че Едип ще убие баща си и ще се ожени за майка си, се осъществява в юношеството - след дълъг скрит период. Ако във времето на Едипа - 3-5 г. - не се извърши подреждането, конструирането и изтласкването на инцестните желания и това е могло да остане скрито, в последващия латентен период на развитие, то в юношеството, когато се разгръщат кризата на сексуалността, кризата на авторитетите и кризата на личностния идентитет, се осъществява истинската Едипова драма.

Пубертетът отново става арена на Едипа. Когато се говори за Едип, взаимоотношенията с майката не може да се разглеждат едностранно. Тези взаимоотношения са двустранни. Те стават особено силни и драматични, когато отсъства ролята и функцията на бащата. И тези взаимоотношения можем да диагностицираме още с идването на пациента в кабинета.

Но как звучи Едиповата драма през перспективата на Йокаста?

В този период взаимоотношенията между майката и сина са властови взаимоотношения. Майката, която държи атрибутите на властта и силата, разглежда юношата като своя собственост и за нея той е обект на нейните желания - независимо дали формата на тези желания е явна или скрита. Само че естественото израстване на юношата изисква от него той да се отдели от майката, да стане автономен, т.е. да назове името си и да постигне своята идентичност.

В драмата Йокаста съблазнява Едип, флиртувайки с притежанието на властта, като отнема името и автономността на юношата, поставяйки го в позиция на зависимост.

Йокаста: Живей и не мисли – така е най-добре.

И ти не се плаши от брак със майка си!
Насън мнозина виждат как със майка си
делят легло. Но който смята всичко туй

за празно нещо – той живее най-добре.

Едип: Тъй щеше да е всичко, ако майка ми

не беше жива. И макар че хубаво

говориш, аз не мога да не се боя.

Йокаста: Око за тебе е смъртта на татко ти.

Едип: О, да, но имам страх от нея, живата. (2)

Йокаста не успокоява и не утешава Едип, тя просто му забранява да види истината за инцеста.

Тук прозират базисните и кастрационните страхове. Защото онзи, който заплашва юношата с кастрация, не е бащата, а майката.

Вестителят: Каква жена създава страховете ви?

Наистина, каква жена? Това е всесилната майка, която е готова да отрече всичко, за да запази своята власт над юношата – съблазнявайки го и отказвайки му неговата автономност:

...По-добре е никога да не узнаеш кой си ти!...

Всесилната майка притежава и използва атрибутите на властта. Тя ще направи всичко възможно да държи юношата в зависимост.

Ето какво казва Пенелопа за Телемах, който скришом отива да търси баща си:

„... Ах, да бих знала, че той е намислил тоз път да извърши,

въпреки свойто желание тук щеше той да остане

или умряла мен щеше тогава в дворци да остави.” (3)

Юношата не може да разреши кризата на авторитетите и да премине кризата на идентитета, ако не се оттегли от зависимостта от майката. Придобивайки автономност и откривайки своето “име”, тоест завършвайки своя идентитет, юношата трябва да “убие” своята майка, за да бъде в състояние да използва легитимно половия си орган в отношенията си с другите жени.

Това е огромна драма за юношата и за майката. Майката трябва да се оттегли доброволно, като му позволи да извърши символично този акт.

Ако на юношата не се позволи да “убие” майката, а тя – подобно на Йокаста - извърши това сама, то той остава във вечен плен на зависимостта си от нея. Това намира клиничен израз в четири възможни психопатологични изхода:

1. Невротичност

2. Проблеми на зависимостите – наркотици, алкохол, хранителни зависимости

3. Хомосексуална идентификация

4. Шизофрения

2. Клиничен случай

(К. А. На 17 години, от Р. Ученик в 10 клас на техникум по туризъм. Втори син от четиричленно семейство с майка лаборант и баща монтьор.)

Първа среща и заявка за терапия с майката, която е на 44 г. Едра, плътна, добре поддържана, с лек грим. Изглежда много властна. Влиза твърдо, бързо се представя и след като неколкократно заявява, че е медицинско лице, започва разговора. Споменава, че е семейна и от брака си има двама сина, по-малкият от които има “емоционален проблем”. Изисква внимание и очаква от терапевта одобрение и потвърждение на нейните “оздравителни стъпки”. Имах усещането, че е дошла на разузнаване – беше чувала за мен, чела дипляните ми и гледала едно мое телевизионно предаване за хомосексуализма.

Срещата беше регламентирана с продължителност 40 минути. Първите 8-12 минути бяха предвидени за излагане на проблема. Тя се опитваше да ме солидаризира с нейните идеи, че жените са всичко на този свят и че мъжете са непосветени и безпомощни, така че трябва да бъдат закриляни и защитавани.

Противопоставих нейното разбиране за взаимоотношенията между мъжа и жената на разбирането на други жени. Тя каза: “Може да не го правят активно, но с разни глезотии и номера се опитват да въртят мъжете.” След като дисквалифицира и унижи мъжете, тя пристъпи към същността на проблема, който беше свързан със 17-годишния й син. От разговора се разбра, че синът й “най-вероятно има хомосексуална връзка със студент от град Пловдив, с когото често се вижда”.

От около година синът й се застоявал дълго време в Интернет, прекъснал приятелските си връзки, започнал да бяга от училище, а последните 3-4 месеца и да изчезва от града. Споделяше, че знае истинската причина за това, но избягваше да я спомене. След натиск съобщи, че синът й бил педераст – след като първо ме увери, че е красив, умен, интелигентен и много привлекателен млад мъж.

“За разлика от големия ми син той е много чувствителен, романтичен и стеснителен, но е педераст.” Това беше казано с много гняв и яд. Малкият й син израснал “около полите й”, спял с нея в една стая и с него били нещо като другата двойка в семейството.

На въпроса ми къде е мъжът й, отговори: “Той е много зает и не влиза в сметката.” Призна, че се безпокои най-много от това, че синът й е станал агресивен към нея. След появата на приятеля синът й отишъл да спи в стаята на брат си, който обаче искал да бъде самостоятелен и изпитвал неприязън към него. “Брат му го подиграваше, като казваше, че той има гаджета, а малкият ми син има мен. Това, разбира се, беше така.”

“Синът ми навъртя много телефон и отсъствия в училище и аз по GSM–а му открих неговия приятел. Беше студент от друг град. Информирах родителите му, но те не повярваха. За да накарам сина ми да не бяга от къщи и за да науча нещо повече, вземах тайно пари от мъжа ми и ги давах на сина ми, за да пътува при приятеля си. Преди около 2 месеца синът ми започна да кани момчето у нас, като аз ги подслонявах в къщата на майка ми. Никой нищо не разбра, защото те живееха сами на втория етаж. През следващите 14 дни синът ми отново беше много любвеобилен и послушен. Даже ме ревнуваше от неговия приятел, който също е много красиво момче. Когато излизах с тях из града, това правеше впечатление. Но напоследък синът ми нещо се държи настрани.”

Стана ясно, че жената е притеснена не толкова от  хомосексуалната връзка на сина си, а от това, че собствената й връзка с него е застрашена. По нейни думи (както по-късно и според сина й) тази заплаха се появила, след като синът й започнал да излиза с първите момичета, които тя непрекъснато не одобрявала, тъй като всички се стремели да го отделят от нея.

Преживяванията ми от тази първа среща бяха много противоречиви и непостоянни. Не ме напускаше усещането, че съм контролирана силно и че трябва да вляза във възможна “конспирация” с майката, за да запазя статуквото й на властница и единствена вседържателка. Изпитвах гняв заради пренебрежителното й отношение към мъжете и тяхното значение в живота на жените. Налагаха се чести интерпретации на изказванията й, които тя тутакси отхвърляше, не чуваше, или забравяше.

Втората среща беше само със сина – 1 седмица по-късно.

Красив и притеснителен, но с добро самочувствие юноша, който лесно се изчервява при контакт с непозната жена. В началото той изказа опасението си, че аз не съм добре информирана. Когато му предложих пространство да изложи своята позиция и гледна точка, той започна с думите ”Аз много обичам майка си. Тя е всичко онова, което ми дава живот и радост, само че непрекъснато иска да прави неща, които не мога да правя.” В училище учели компютри и той започнал да влиза в Интернет. Така открил този човек. Майка му се радвала, че си седи вкъщи и че често могат да си говорят за разни неща.

“Беше ми интересно с нея, защото тя беше добър слушател за Интернет и аз я лъжех. Мисля, че ме беше обсебила и се чувствах задушен в нейните прегръдки. Чувствах се кастриран като баща ми. Имах усещането, че върша нещо нередно с нея, но ме беше страх да не ме накаже. Вече знаех, че е опасно да имам приятелки, и когато се запознах с това момче в Интернет, реших, че е по-безопасно да имам връзка с него. Вярно, че той ме съблазни, но пък аз се чувствах отмъстен. Беше ми много смешно и забавно, защото тогава майка ми окончателно се отдели от баща ми и започна да ми дава пари и да ми плаща срещите с моя приятел. Взе да го кани в нашия град. Живеехме в къщата на баба ми на втория етаж, където бяхме сами. Когато излизахме тримата, забелязах, че майка ми флиртува с приятеля ми и аз започнах много да се ядосвам и ревнувам. Понякога ми се искаше да я убия, защото не ми даваше да имам свои момичета, но пък тя сваляше моето гадже.”

По време на тази среща ми направи впечатление, че юношата открито флиртува с терапевта. Казах му: “Да, ти можеш да флиртуваш с мен, защото аз не съм майка ти, а друга жена.” Тогава той отбеляза, че знае това, но че съм хубаво гримирана, не се държа свойски и не се правя на тийнейджър; а в същото време знае, че аз съм неговият терапевт, макар че ако съм била по-млада и не съм била неговият терапевт, щял “да ме забие”. Последва смях. Най-хубавото било, каза той, че аз не съм била терапевт на мъжа ми и че той навреме ме е забил. Попитах: “А как е с майка ти и баща ти?” Той отговори: “Майка ми не се интересува от него, но сега знам, че аз не съм баща ми и тя не може да се интересува от мен. Сигурно затова се интересува от моето гадже.”

На тази сесия направих асоциация с други подобни случаи, в които майките на юношите започват да говорят на жаргона на своите синове и дъщери, да се обличат като тях, да флиртуват с гаджетата им и да се държат твърде съблазнително. По думите на много майки опасната игра на флирт и ревност, която играят с гаджетата на децата си, ги възбуждала и както съобщават някои от тях, те ставали капризни в общуването със синовете и дъщерите си. Това пораждало конфликти и усещането за някаква нередност във взаимоотношенията между майките и юношите. Както изкоментира синът: “Тя като че ли ми сваля гаджето.”

При третата среща бях поставена в ситуация на фамилно консултиране – дойдоха майката, бащата и синът. Усещането ми беше, че майката отново иска да покаже мощта си и че тя е тази, която ще определя ритъма и формата на срещата.

Майката и синът застанаха от една страна, а бащата по-далеч от тях – той явно “не влизаше в сметката”. Когато го поканих да влезе в кръга, бащата се приближи до терапевта. На коментара ми, че е по-близо до терапевта и че сигурно разчита на неговата сила, той отговори: “Вижда се, че вие сте стопроцентова жена и че мъжът ви разбира и знае това.” Съпругата реагира остро и с дисквалификация, а синът се сви като гневен и бит. На въпроса ми “Какво става тук?” се развихри кратък семеен скандал с взаимни обвинения, който завърши с думите на майката: “Ти знаеш ли защо си тук? Защото синът ти е педераст.”

След кратка пауза, съпроводена от бурна вегетативна симптоматика от страна на мъжа, той много гневно каза: “Значи ти си го направила педераст, защото ти не си никаква жена. Ето тази жена тук може да бъде обичана и сваляна от мъжете, но на нея й личи, че тя си има мъж.”

“Да, така е – казах аз, - аз си имам мъж, на когото си осланям и който ме обича и закриля, защото всеки мъж трябва да прави това.”

Синът леко премести стола си към бащата. Майката стана много тревожна и агресивна. Тогава бащата стана по-организиран и почна да задава повече въпроси. Пое веднага отговорността си и каза: “Да, наистина, той е мой син. Вероятно ще трябва да се науча да го приемам такъв, какъвто е.” Ако синът му даде време, но не сега, а когато бащата бъде готов, защото и баща му има нужда от помощ, тогава той щял го разбере по-добре и да общува по-добре с него. Майката избухна: “Ти казваш, че това не е твой син, че това е мой син. Ако искаш да знаеш, аз крадях пари от теб, за да му ги давам, така че да се среща с това момче.”

Синът продължава да седи по-близо до бащата, дори когато бащата казва на майката: “Оттук нататък ти няма да успееш да взимаш такива пари. Съжалявам, че толкова дълго те пуснах да управляваш семейството. Дори не знаех какво правиш. Сега ще взема властта ти и ако нещо не ти харесва, отивай където искаш. Само че ти ще трябва да ми бъдеш жена, както тази жена е жена на мъжа си.” На сина си: “ С майка си до море, с жена си отвъд морето.”

Тази сесия изглеждаше като да прекараш кораб между Сцила и Харибда. Опасността се състоеше във възможността бащата да се раздели от майката и сина, или майката да се раздели от сина и бащата, или пък бащата и майката да се разделят, като оставят сина си без подкрепа. Целта беше бащата да прибере майката в брачното ложе, да се съхрани семейството и да се даде на сина възможност той да използва легитимно половия си орган във връзка с други жени.

Последваха две срещи със сина и неговия приятел и още една само със сина. На първите две срещи юношите проявиха цялата прелест и романтичност на своята връзка. В тази връзка акцентът обаче беше не върху сексуалната практика, което се откри в неудобството на двамата и в усещането им за нещо чуждо и нередно, колкото върху нежната връзка и доверието между две самотни изгубени души.

Работата ми се състоеше в подкрепа на чувствата им и в отделянето на тези чувства от упрека на обществото, като акцентът падаше върху разликата между нежността и доверието, от една страна, и сексуалните практики, от които те се чувстваха някак омърсени.

На последната среща – 2 месеца по-късно – синът съобщи, че като че ли не изпитва такава радост и удоволствие от хомосексуалната си връзка, и отбеляза значителни промени в поведението на майка си и баща си. “Ако това не беше се променило, ще трябваше да убия майка си за да се почувствам свободен.”

През същата година синът беше абитуриент. Година и половина по-късно научих, че той е станал судент в София и живее на семейни начала с едно момиче.

Заключение

Сексуалното съзряване е предпоставка и необходим етап от завършване на сексуалния идентитет. И това зависи от взаимоотношенията на юношата с майката.

Когато има една мощна, властна и често пъти съблазняваща майка, чийто единствен източник на сексуално удовлетворение е синът или дъщерята, това води до тежка инцестна връзка. Разрешаването на този инцестен конфликт за юношата става или в психозата, или в невротичността, или в хомосексуалността.

В мита за Адонис остава факт, че Адонис е плод на кръвосмесителната връзка между цар Кинир и неговата дъщеря Мира. По онова враме царската титла се предавала по женска линия и претендентът ставал владетел само чрез женитба за наследницата на престола.

Това юридическо правило има и по-дълбок смисъл, който проличава в мита за Едип: Истинските атрибути на властта се притежават от жената и само жената овластява мъжа. След смъртта на цар Лай, властта над Тива преминава у неговата вдовица Йокаста. С пристигането на младия и силен Едип започва съблазняването и овластяването на мъжа.

Макар да е спасил града от Сфинкса, Едип може да получи мощ, власт и сила единствено чрез Йокаста. Йокаста знае, че поне в началото ще го държи под контрол, удължавайки своето влияние над него чрез сексуален импринтинг. Едип се явява обект на нейните желания и в позицията да бъде фалос на майка си. От аналитична гледна точка Едип изпълнява функцията на метонимичен обект.

Забраната за съблазняване от майката в съвременния свят не отменя този флирт. Той само придобива по-скрит и приемлив вид.

Йокаста комплекс е много важен за практикуващите психиатри, психотерапевти и клинични психолози.

Литература:

1.    Фройд, З. Тълкуване на сънищата (София: Евразия, 1993), стр. 195-197.

2.   Софокъл. “Едип цар”, Трагедии (София: Народна култура, 1982) стр. 65-81.

3.   Хомер, Одисея, (София: Ралица, 1942), песен 4, стихове 697-699.

Д-р Ангелина Давидкова

GSM 0888 33 43 86