Д-р Иван Несторов, специалист по детски болести, лекар хомеопат

Всеизвестна истина е, че риносинузитите са едни от най-честите страдания на горните отдели на дихателните пътища. Затова те са обект на диагностициране и лечение от голяма група лекари – общопрактикуващи, специалисти по детски болести и УНГ специалисти. Успехът при лечението на тези заболявания зависи от правилно забърканата амалгама от добра професионална квалификация, тясна колаборация между изброените специалисти и естествено – подходящ терапевтичен арсенал.

Диагнозата лесна, лечението - трудно

Още в началото на експозето си твърдо мога да заявя, че в процеса на диагностицирането им особени предизвикателства няма. Що се отнася до терапията, обаче, тези предизвикателства са налице. Би трябвало да има по-голяма загриженост от нас, като специалисти, а и от обществото като цяло, при лечението на тези „банални“ заболявания. Наричаме ги така, защото са чести в практиките ни и както отбелязах са лесни за диагностициране. Обикновено протичат остро, етиологията им най-често е инфекциозна, предимно вирусна, по-рядко бактериална.

В детската възраст тези страдания са по-често срещани. Този факт се дължи на анатомо-физиологичните особености на УНГ тракта при децата: лигавиците, тези своеобразни имунологични „контролно–пропусквателни пунктове“ са по-богато васкуларизирани, лесно раними, склонни са към по-изразена оточност, а това е причината и за обтурация на носните пътища, и за наличието на повече секрети. Като прибавим също по-малкия обем на синусите, физиологичното нарастване на лимфоидните образувания на Валдайеровия пръстен през първата декада на живота, става ясно защо дренажът на секретите е обичайно труден. Задържането им в носоглътката ги прави притегателна хранителна среда за всякакви инфекции. Освен това, при децата нивото на социална хигиена е много по-ниско отколкото при възрастните и е напълно обяснимо защо те по-лесно се заразяват с тези причинители.

Щадяща терапия в полза на здравия нос

Проблемът е как тези „банални“ състояния се лекуват. Нужно е да бъдем максимално щадящи в терапията и ориентирани към следване на физиологичния ход на всеки един процес. Носоглътката е нашето имунологично „училище“ и затова всякаква агресия и/или излишна терапия е неблагоприятна, както в краткосрочен, така и в бъдещ аспект. Поради това трябва да бъдем особено отговорни в назначаването на лечение в детската възраст. В работата се водя от постулата си: „Добър педиатър – спокойни старини“.

И сега конкретно по терапията – ако риносинузитът е причинен от вирусна инфекция, то той не трябва да бъде третиран с антибиотици или химиотерапевтици. Когато обаче иде реч за бактериална инфекция, трябва да се възползваме от постиженията на съвременната медицина и да предпишем на пациента подходящ за състоянието му и за причинителя антибиотик.

Хомеопатията помага на имунната реактивност

Ние сме лекари и на нашата съвест лежи бремето, а на професионалната ни квалификация - възможността, да изберем подходящото лечение. То трябва да бъде максимално ефективно, максимално щадящо и максимално индивидуализирано. На тези критерии отговаря хомеопатията. Затова аз я прилагам в моята практика вече повече от 20 години и резултатите са добри.

Още повече, че етиологията на риносинузитите в детска възраст в 80% от случаите е вирусна, поради което конвенционалната терапия няма как да предложи повсеместно и адекватно етиологично лечение. И тук е мястото на хомеопатията. Тя дава възможност на организма да се справи с това остро състояние, да подпомогне имунната реактивност, работейки в нейна, а не в противоположна посока. По този начин се намалява възможността за усложнения в острата фаза, скъсява се периодът на болестта, подпомага се възстановяването и може би най-важното - изгражда се адекватна имунна памет!

А това е жизнено необходимо в нашия век – векът на антибиотичната резистентност.

Не от вчера специалистите алармират за този проблем, а и обществото е вече сенсибилизирано по темата. Вече за никого не е тайна, че ненужното и безконтролно използване на антибиотици и химиотерапевтици води до появата на резистентни бактериални щамове. Тук бих искал дебело да подчертая, че хомеопатията не може и не трябва да замести антибиотика и/или химиотерапевтика и тя не претендира за това! Но тя може да модулира имунния отговор по посока на подобряване на неговата реактивност и по този начин да предпази от инфекциозно заболяване и/или тежко протичане на вече започнало остро такова.

Антибиотиците се комбинират без проблем с хомеопатия

Както и преди споменах – лекарят е този който решава кога и какъв терапевтичен метод да приложи. В ситуация, когато има нужда от антибиотична терапия, тя трябва да бъде предписана. Това не пречи да се приложи и хомеопатия защото антибиотикът атакува инфекцията, без да покрива вече започналите патологични процеси, свързани с „нахлуването“ на възбудителя в човешкия организъм.

Например: ако пациентът е с риносинузит, причинен от бактерия и заболяването се проявява със секрет и/или запушен нос, болка, температура – даването на антибиотик ще бъде показано, но той няма да повлияе тези симптоми директно. В такива ситуации често се изписват допълнително деконгестанти и най-вече НСПВС, но те нарушават имунната реактивност, а също при някои пациенти са противопоказани заради страничните си въздействия. Хомеопатичнитемедикаменти дават възможност за справяне с неприятните за пациента симптоми: да се очистят лигавиците от натрупаните секрети, да се намали усещането за болка, температурата да „върши“ своята работа (поставяне на причинителя в неблагоприятна среда и изграждане на правилен имунен отговор!) без да пречи на организма за цялостното му функциониране. Така двете терапии могат да работят заедно и няма нищо „еретично” в приемането на конвенционален и хомеопатичен медикамент едновременно.

Какво прилагам при вирусни ринити и синузити

А при ринит, ринофарингит или риносинузит от вирусно естество, няма нужда от етиологични конвенционални медикаменти като антибиотици, дори те са противопоказни и може да се действа изцяло и само с хомеопатия.

Най-общо казано, ролята на хомеопатията в борбата с антибиотичната резистентност е, че тя предоставя възможност на организма да се справи със заболяването сам, подпомогайки имунния му отговор и формирането на адекватна имунна памет без прием на медикаменти, водещи до резистентност.

Истинско щастие е, че разполагаме с широка гама хомеопатични медикаменти за повлияването на риносинузитите. Прекрасно е да познаваме добре Материя медика, за да подберем подходящия медикамент за точно определеното състояния на конкретния пациент. За съжаление обаче, не всички от отлично подготвените и работещи лекари са запознати с хомеопатията, а дори и ние, лекарите хомеопати, понякога сме пресирани от времето и затруднени в търсенето на монопрепарата. Тогава на помощ ни идват така наречените специалитети. Такива са Инфлуназал и Цинабсин. Винаги съм споделял, че не е нито неестествено, нито непрофесионално, лекар хомеопат да прилага специалитети. Те са с доказан ефект в практиката на поколения лекари и са спомогнали оздравителния процес на хиляди пациенти.

Ползите им произлизат от състава и начина им на действие. И Инфлуназал и Цинабсин са хомеопатични медикаменти, а известно е, че тези медикаменти са лишени от токсичност, не алергизират и не кумулират в организма. А какво по-добро от това?! По начина си на действие, най-общо казано, хомеопатичният медикамент е специфичен модулатор на функциите на болния организъм. Т.е., той работи по посока на имунния отговор, регулирайки активността му, а не против него. Това е добър и правилен физиологичен подход при терапията на всяко едно заболяване.

Конкретно: Инфлуназал представлява хомеопатичен спрей за нос съдържащ хомеопатичния медикамент Луфа оперкулата в ниска потенция – D4. Ефектът на Луфа оперкулата върху носната лигавица е доказан от група експериментатори още през 60–те години на миналия век и проверен вече десетилетия в практиката. Кои са всъщност ползите от този ефект – овлажнява се носната лигавица и се регулира възпалителната реакция, потиска се еозинофилната свръхактивност. Луфа намалява отока и обструкцията на носното дишане, възстановява загубата на обоняние и има изразено секретолитично действие като активира мукоцилиарния клирънс. По този начин се съхраняват функциите на носната лигавица. Това е особено важно в днеш но време – във века на поголовното и безконтролно използване на деконгестанти, водещи до промяна на архитектониката на назалната лигавица, както и галопиращото прахово замърсяване. Инфлуназал е лесен и практичен за употреба, липсват противопоказания. Той е подходящ за всички възрасти с търсените физиологични ефекти при остри и/или обострени ринити и риносинузити с разностранна етиология. Тази негова универсалност го прави изключително полезен в ежедневната ни практика.

Цинабсин е комплексен хомеопатичен медикамент в таблетирана форма, който прицелно въздейства върху УНГ тракта, но има и добър системен ефект. Нарекох го комплексен, защото всъстава му влизат четири хомеопатични медикамента. Те са в ниски потенции и действат синергично. Физиологичните ефекти от това взаимодействие са противооточен, муколитичен и имуномодулиращ. Клинично това се проявява с намаляване на болката, регулиране на секрецията, подобряване на функцията на горните отдели на дихателните пътища, бързо и ефективно възстановяване на пациента и намаляване на възможността за усложнения в острата фаза и/или хронификация. Прилагам го успешно най-вече при лечението на остри и хронични ринити, риносинузити, аденоидни вегетации и синобронхиални симптоми. Двата хомеопатични медикамента, Цинабсин и Инфлуназал, нерядко използвам съвместно при подходяща клинична картина.

С такъв лечебен подход, нашият отговор на терапевтичните предизвикателства при риносинузитите ще е несъмнено правилен и професионален. И ще следва максимата: „Минимален риск – максимална полза!“