Публикация

Във фокуса – контролът на храните

По повод влязлата преди месец в сила заповед за наименованията на продуктите, несъдържащи млечни съставки, се обърнахме за още подробности, особено по контрола, към д-р Любомир Кулински, директор на „Държавен ветеринарно-санитарен контрол” към Националната ветеринарномедицинска служба.


Д-р Кулински, етикетът обозначава ли в детайли съдържанието на продукта?
Има Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните, които всеки производител трябва да изпълнява. Тя гласи, че се изписват в низходящ ред съобразно количеството съставките, които са вложени в продукта.

Що се отнася до сухото мляко например, е достатъчно да бъде изписано максималното вложено количество, което за кашкавала е до 25%.

Точния процент производителят трудно може да опише, тъй като количеството на влаганото сухо мляко много често зависи от маслеността на суровото мляко, от което се прави продуктът, която е различна в зависимост от сезона.

Ако не е отговаря на изискванията за „млечен” или от „месо”, какво  е допустимо да съдържа продуктът?
Според европейското законодателство, което се прилага и у нас, всеки производител работи по технологична документация, в която е записано какви съставки влага.

Суровините трябва да имат ясен произход, а добавките да са безвредни за консумация и количеството им да отговаря на изискванията в Наредбата за използването на добавките в храните.

Иначе например един продукт, който не е млечен, може да бъде направен изцяло от соя или растителни мазнини. Ето, някои маргарини се правят само от растителни мазнини, някои диетични продукти също се правят само от соя и може да ги видите в повечето магазини.

Какъв е механизмът и ресурсът за контрол  - при производителите  и  при търговците? Ще се проверяват ли малки търговски обекти и заведения за обществено хранене?
Правят се проверки както в предприятията, така и в търговската мрежа. През първата седмица от проверките например от 21 до 25 юни инспекторите от ДВСК провериха общо 2 274 обекта от търговската мрежа, 122 млекопреработвателни предприятия.

Проверките са и в търговската мрежа, тъй като продукцията на производителите реално е там.

Контролът в предприятията се извършва по два начина: първият – чрез пълна проследяемост на продуктите - да кажем, че се извършва проверка за 3, 6  или 12 месеца назад.

Вижда се в документацията цялото количество суровина, която е вложена, засича се количеството. Съобразно количеството на готовия продукт, който е изпратен в търговската мрежа по дневника за експедиция се прави разчет дали са спазени нормите на вложените съставки.

Вторият начин е чрез различни лабораторни анализи, към които прибягваме  в случаите на съмнение към даден производител.

Трябва да се знае, че това не са кампанийни проверки. Стриктно се следи за спазването на тези изисквания, както в търговската мрежа се следи за ясното обозначаване на продуктите, които съдържат растителни мазнини.
 
Предвиждат ли се проверки и на други продукти – напр. на баниците   със „сирене” и „масло”?

Смесените продукти (със суровини от животински и неживотински произход) са предмет на контрол основно от страна на РИОКОЗ и е редно да се вземат такива мерки. Ние работим в тясно сътрудничество със здравните инспектори и те са наясно с новите изисквания.

Въвеждането на ред на пазара е продължителен процес и е свързан с много сериозна координация на действията на всички институции. За нас е много важна подкрепата, която получаваме за новите изисквания както от страна на потребителите, така и от производителите и търговците.  

Как да постъпи гражданинът, който установява нарушение, към кого  да се обърне?

Ако някой се съмнява в продуктите, може да се обърне към инспекторите от Държавния ветеринарно-санитарен контрол. Телефоните за сигнали могат да бъдат открити на интернет сайта на Националната ветеринарномедицинска служба www.nvms.government.bg.

Може ли потребител да направи собствена проверка на даден продукт, къде и колко струва?

Лабораторни изследвания се правят в акредитираните лаборатории на НВМС и в лабораториите към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт.

Има различни показатели, по които се правят анализите и те са строго специфични за всички продукти. Изследванията имат различна цена в зависимост от показателите, като някои от тях са доста скъпи – например изследването на наличие на растителни мазнини в продукт струва около 200 лева. 
" }-->

Коментари