Един български лекар се сблъска лично с (без)действието и (не)човечността на българската здравна система, приложено към собствения му баща, страдащ от онкологично заболяване.

Публикуваме дословно споделеното от д-р Хасан Ефремов на личната му стена във Фейсбук.

Така заварих баща си и майка си, която е придружител на карциномно болния ми баща, в онкоотделението на болницата в Добрич, посреднощ. Изхвърлени от стаята им. Изхвърлени в коридора. Защото, нямало места в болницата. 

Предния ден заявих че искам да платя за да остане и мама с него.
Аз, който цял живот работих за този град. Цялото ми семейство. Дъщеря ми. Зет ми и той.
Изхвърлени като кучета в коридора – мама и тати. 
Предния ден се опитвах и да му осигуря кръв, чрез мои приятели.
Колеги... ? Д-р Байчев...? Приятелю... Какво става?
Исках само да лекувам баща си.
Дори и това ли не заслужих за толкова години?

снимката е от Фейсбук профила на д-р Ефремов