Антибиотиците са широко използвани лекарства при различни инфекции. Предписват се за всичко – от възпалено гърло, до зъби и вътрешни органи. Важно е да се знае, че те не са селективни - не убиват само болестотворните бактерии, срещу които са назначени, а и „добрите“ в организма. Някои действат само срещу определен клас бактерии, но други – широкоспектърни, може да засегнат повечето от полезните микроорганизми, важни за нашето здраве.

Антибиотиците могат да окажат негативно влияние и на биоравновесието във влагалището

като унищожат лактобацилите (млечнокиселите бактерии), които го защитават от болестотворните микроби.

Във влагалището на здравата жена доминират лактобацилите (в по-малък процент са анаеробните микроорганизми – 95% към 5%). Те са отговорни за поддържане на специфичното като киселинност pH, което има защитна функция. То създава по-враждебна среда за бактериални агенти, които могат да причинят заболяване.

След антибиотично лечение много често жените търсят консултация с акушер-гинеколог с оплаквания от бактериална вагиноза. 

Това поясни д-р Мариана Мирчева, акушер-гинеколог във Втора САГБАЛ „Шейново”. 

При бактериалната вагиноза съотношението между различните видове бактерии, които обитават влагалището, е нарушено. Под влиянието на външни фактори лактобацилите намаляват, дори могат съвсем да изчезнат. Патогенната микрофлора се разраства, киселото pH става алкално, защитата на влагалището се нарушава.

Предразполагащи фактори за възникване на бактериална вагиноза

Има няколко теории за това, какви са причините за възникване на тази инфекция, отбеляза д-р Мирчева.

Oсвен широкото приложение на антибиотици, отношение имат също:

• хигиенните навици – вагиналните промивки, използването на дамски менструални тампони;
• безразборните сексуални контакти. При пациентки, които имат повече от един сексуален партньор, се смята, че рискът от развитие на бактериална вагиноза е по-голям;
• използването на вътрематочни спирали, хормонални контрацептиви;
• тютюнопушенето.

Като цяло бактериалната вагиноза не се определя като сексуално-трансмисивна инфекция. Макар и рядко, тя се наблюдава и при жени, които нямат полов живот, подчерта акушер-гинекологът.

Симптомите, които трябва да повишат вниманието

Понякога състоянието може да протече безсимптомно. Най-често жените обаче съобщават за течение (белезникаво-сиво на цвят, с неприятна миризма – на развалена риба), чието количество се засилва преди и след менструация, както и след полов акт. Някои се оплакват от дискомфорт, парене, сърбеж, зачервяване на влагалището, поясни д-р Мирчева.

Поставяне на диагнозата

Акушер-гинекологът изтъкна, че състоянието се идентифицира много лесно.

Бих казала, че една от най-лесно поставяните диагнози. Още при снемане на анамнезата специалистът може да се ориентира, защото пациентката съобщава само за течение със специфична миризма, без кои знае какви други оплаквания. Гинекологичният преглед потвърждава това.

 

При бактериалната вагиноза влагалищното pH е над 4,5. При микробиологично изследване се установява наличие на clue cells (епителни клетки, по повърхността на които са полепнали анаеробни микроорганизми), както и липсата на лактобацили. Това директно поставя диагнозата, поясни д-р Мирчева.

Неглижирането на състоянието крие рискове

Бактериалната вагиноза е ограничена във влагалището инфекция. Рядко може да се разпространи към матката и към маточните тръби и да доведе до тазово-възпалителна болест.

„Сама по себе си бактериалната вагиноза нарушава защитата на влагалището, много по-чести са сексуално-трансмисивните инфекции, които заради нея”, подчерта специалистът.

Д-р Мирчева е категорична, че по време на бременност тази инфекция не бива да се неглижира, тъй като има риск от:

• преждевременно раждане;
• преждевременно пукване на околоплодния мехур;
• раждане на бебе с ниско тегло;
• инфекциозни проблеми при майката в по-късен етап, както и от ендометрити.

Терапия на бактериалната вагиноза

„Най-добро е двустепенното лечение. На първи етап са антибактериални препарати, като тяхната функция е да намалят неблагоприятната флора и да създадат среда за развитие на лактобацили. На следващ етап използвам препарата „Лактажин“. Всяка вагинална капсула съдържа 4 млрд. живи млечнокисели бактерии“, изтъкна д-р Мирчева.

Според нея големият проблем при това лечение са рецидивите.

Това, което се опитвам да постигна в моята практика, е да ги намаля до минимум. След антибактериалните препарати препоръчвам да се приложи една опаковка „Лактажин“, всяка вечер по една капсула. След това съветвам в рамките на 2 или 3 месеца жените да използват препарата през два или три дни, като по този начин се гарантира заселването на влагалището с лактобацили и оттам рискът да се развие някакъв рецидив е малък, допълни акушер-гинекологът.

Тя препоръча този препарат да се ползва и в случаите, когато има риск от повторна поява на инфекцията - когато жените ходят на СПА почивки, на басейн или на море. Също така около цикъл в първите месеци след лечението.

Всяка капсула „Лактажин“ съдържа 4 млрд. клетки – Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus rhamnosus, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus.

Препаратът:

• възстановява нормалното рН на влагалището;
• потиска развитието на патогенни бактерии;
• повлиява секрецията на бялото течение;
• премахва неприятната миризма;
• успокоява сърбежа.