Публикация

Революционни терапии ще преборят Алцхаймер, антибиотичната резистентност и редки генетични заболявания до 5 г.

Революционни терапии ще преборят Алцхаймер, антибиотичната резистентност и редки генетични заболявания до 5 г.

Фармацевтичната индустрия е на път да направи сериозни открития и да даде шанс на  българските пациенти, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharm

 

До 5 г. фармацевтичната индустрия ще разработи и достави на пациентите нови революционни терапии, съобщи вчера Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АRPharm).

„Науката разработва антибактериални моноклонални антитела, създадени по биологичен път,

които са част от новата тенденция за прицелна терапия, която ще елиминира антибиотичната резистентност“, заяви д-р Маргарита Строкова, медицински директор на ГлаксоСмитКлайн. Според статистиката 25 хил. души в Европа годишно постъпват в болница с инфекция след поредна употреба на няколко антибиотика, които не работят. Прогнозата е пациентите в тази ситуация да стават все повече и повече, затова се очаква до 5 г. проблемът да се реши чрез моноклоналните антитела. Д-р Строкова подчерта, че от 80-те години на XX  в. не е създадена нито една нова антибиотична молекула и сега шансът за пациентите с инфекции е единствено иновативното решение.

„До няколко години се очаква и

пробив в разработването на терапия, която да разгражда амилоидния белтък в мозъка, причинител на болестта на Алцхаймер“,

обяви медицинският директор на Амджен д-р Михаил Михов.  Вървели проучвания на няколко компании, базирани на новия генетичен подход към заболяването. 10,5 млн. души в Европа са с някаква форма на деменция, от тях близо 70%  са с алцхаймер.

У нас всеки трети над 80 г. се разболявал от алцхаймер, 60 000 били само официално регистрираните

Първите симптоми започват 10-12 г. преди развитието на болестта с невъзможност за спомняне на някои думи, постепенно  се губи краткосрочната памет. С времето се разстройват и когнитивните функции – човек спира да разпознава хора и предмети, не разбира защо трябва да се храни, губи инстинкт за самосъхранение. Обикновено това се комбинира с тревожност и депресия. Директните разходи за един болен от алцхаймер у нас възлизат на 304,3 млн. евро на година, каза д-р Михов, а общата сума стигала 563 млн. евро. Затова откриването на лечение било от изключителна важност.

В следващите 5 г. генните терапии ще дадат шанс на хиляди пациенти с редки нелечими заболявания, заяви д-р Светослав Цанов, изпълнителен директор на Астелас. След като геномното секвестиране от 2014 г. е превърнато в рутинна процедура, възможна за 1 ден и поносима ценово, генната терапия вече имала шанс за все по-широко приложение.

Лечението с ДНК става или с директното му вкарване в човешкия организъм и чрез т.нар. „поправяне на гена“

– извличат се клетки, дефектният ген се модифицира и се връща обратно. В  момента по този начин се лекуват меланома, ретинопатия, бета-клетъчен лимфом, остра лимфобластна левкемия и вид ензимна недостатъчност. Още 300 генни терапии били в процес на разработване, като 40 от клиничните проучвания вече били в последна фаза. Ако резултатите потвърдят ефективност и безопасност, веднага ще започнат да бъдат прилагани, каза д-р Цанов.

При генната терапия ефектът ще бъде дефинитивен – очаква се пълно излекуване

По подобен начин се очаква да се преборят тежки редки заболявания като хемофилия А, хемофилия В (8 хил. болни в Европа), ювенилна макулна дегенерация, мускулна дистрофия тип Дюшен, спинална мускулна атрофия.

Crispr технологията, при която от клетката се „изрязва“ грешния ген и се замества с нормален, щяла да намери приложение при лечение на онкохематологични заболявания, СПИН и др. Предизвикателството при нея е изискването за ясни регулации и презизното им спазване.

„Тези иновативни технологии на бъдещето безспорно ще струват скъпо, но ще си струва“, заяви Деян Денев.  

Според него системата за достъп на българите до иновативни лекарства е тромава и бавна. Иван Георгиев от IQVIA изнесе данни, че от 121 одобрени в периода 2015-2018 г. лекарства от Европейската агенция по лекарствата, едва 23 са достъпни в България. По-зле от нас били само Хърватия и Литва.

547 дни били необходими на едно оригинално лекарство да извърви пътя от одобрението му до българския пациент

Причина за забавянето е тежката регулация. „При това положение не трябва да ни учудва, че все повече пациенти търсят лечение в чужбина“, смята Денев.

 

Лиляна ФИЛИПОВА

 

Подробности по темите виж в прикачените презентации

Прикачени файлове

Коментари