Доплеровото изследване на плацентарната циркулация играе важна роля при скрининга за оценка на плацентарната имплантация, интраутеринната растежна ретардация, прееклампсията и итраутеринната фетална смърт.

Феталната доплерова велосиметрия е важна част от специализираната ултразвукова оценка, изготвяща определено акушерско поведение.

Информацията от изследването на доплеровите вълни и скоростта им в майчините съдове, плацентарата циркулация и феталните системни съдове, осигуряват  важна информация от 12 гестационни седмици до термина с последствия, както за майката, така и за плода.

С увеличаването на приложенията на доплеровата велосиметрия, нараства и осъзнаването на сложността на феталната и плацентарна циркулация при нормална и високорискова бременност. В съвременните условия са налице необходимите данни за установяване на основните стойности в доплеровата оценка при рисови бременности.

Последните проучвания на маточните артерии доказват съдовите ефекти на нарушената плацентация, като предвиждат честотата и тежестта на прееклампсията и интраутеринното ограничаване на феталния растеж. Новите данни показват, че ранното лечение, основано на този принцип, значително намалява честотата на изява.

Доплеровата велосиметрия ма пъпната артерия отразява плацентарната съдова резистентност, корелираща с интраутеринната фетална ретардация и мултисистемните ефекти на плацентарния дефицит.

Патологичните изменения прогресират, с редуциране, загуба и накрая обрат на диастолния поток. Когато кръвотока в пъпните артерии стане патологичен, определянето на феталното състояние изисква доплерова информация от феталните системни съдове. Промените в средната мозъчна артерия започват, когато преразпредлението на сърдечния дебит отразява повишаващата се плацентарна резистентност с изява на феномена “brain sparing”, при наблюдаваща се мозъчно-съдова дилатация.

При компрометираните с фетална растежна ретардация фетуси, прекордиалните вени илюстрират сърдечната функция на фетуса, променяща се с намаляването на респираторния статус. Тази информация от феталната доплерова велосиметрия се комбинира с отчитане на биофизикалния профил, за да се изготви най-оптималното акушерско поведение и времето на интервенция.

В заключение доплеровата оценка на рисковите бременности дава ключова прогностична и диагностична информация за плацентацията и интраутеринната фетална адаптация. Резултатите от проучванията дават възможност за изготвяне на стандарт за грижа, при цялостна фетално-майчина оценка.