Публикация

Водещи специалисти обсъдиха съвременните концепции в лечението на УНГ болестите

Водещи специалисти обсъдиха съвременните концепции в лечението на УНГ болестите

Професионалисти с утвърден опит в областта на оториноларингологията споделиха идеи и постижения в рамките на ежегодната пролетно-научна конференция, която се проведе в Правец в периода 12-14 април 2019 г.

 

Домакин на специализираното събитие беше УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

 

Тазгодишното издание на конференцията, чиято основна тема бяха „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“, събра водещи специалисти от болници от цялата страна,

обединени около благородната мисия да спасяват, подпомагат и интегрират пациенти със слухови проблеми

В рамките на два дни специалисти от ИСУЛ и Военномедицинската академия представиха пред колегите си и представители на медии научни доклади, които провокираха последващи дискусии с основна цел да подпомогнат развитието на медицината при лечението на УНГ заболяванията.

 

Домакините на събитието, които са и пионери в кохлеарната имплантация - проф. Диана Попова и доц. Соня Върбанова, както и водещият на основните панели – проф. Спиридон Тодоров, направиха детайлна и емоционална ретроспекция на постигнатото, особено в момент, който съвпада с отбелязването на

20-годишен юбилей от поставянето на първия кохлеарен имплант в България

Горди сме от постигнатото, защото то е много. Представям ви някои от пациентите ни, които в течение на времето възстановиха своя слух и се интегрираха успешно в живота си. Някои от тях постъпиха при нас за операция и последващо лечение и рехабилитация още в бебешка възраст, други потърсиха помощта ни на по-късен етап от живота си, но заедно постигнахме много. Пред себе си имаме реализирани и уверени хора, които са възвърнали ценно сетиво – слуха си!

- отбеляза в емоционалното си представяне доц. Соня Върбанова от ИСУЛ, като представи видео визитки на пациентите си.

 

Проф. Диана Попова, УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, ръководител на катедра по УНГ болести при МУ – София, проследи във времето развитието на кохлеарната имплантация в България, като отдаде заслуженото на легендата в тази област – проф. Иван Ценев, първия хирург, извършил кохлеарна имплантация в България през 1999 г.
Един от основните акценти в експозето й беше изключителната важност от

разработването на програма за неонатален скрининг

както и закупуването на апаратура за ранна диагностика, което финансира изцяло едно от изданията на „Българската Коледа“.

Благодарение на тази благородна инициатива и на добрите сърца на много хора в България, успяхме да съберем средства, с които да се подсигури необходимата медицинска апаратура за отоакустични емисии за ранна диагностика на слуха при новородени, подчерта проф. Попова.

Тя добави, че

кохлеарната имплантация е единствен метод за лечение на вродената и придобита глухота

В ретроспекцията си Нина Горанова, представител на една от компаниите, вносители на кохлеарни импланти, очерта и важността от съществуването на повече от един центрове за кохлеарни имплантация. Благодарение на професионализма и екипната работа, освен създаденият от проф. Ценев първи център по кохлеарна имплантация към УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, през 2004 г. отваря врати и такъв център към ВМА, под вещото ръководство на проф. Венцислав Цветков. През 2103 г. благодарение на упоритостта на доц. Петър Руев заработва успешно и център за кохлеарна имплантация в Стара Загора. Четвъртият център в Пловдив отваря врати преди година, следвайки опита и успешните резултати на предшествениците си.

 

Важна поанта в доклада на Нина Горанова беше и

значимостта от диалог с държавните институциите за постигане на по-високи резултати

Благодарение на дългогодишната работа на водещите специалисти в тази област, през 2005 г. здравната каса започва да финансира кохлеарната имплантация. Според статистиката, изнесена от Нина Горанова обаче, едва 2% от хората с пълна глухота са с импланти. За новородените до 24 месеца този процент е 25%, но и тук има още много да се направи. За сравнение – в Западна Европа този процент е в пъти по-голям. Там новородените, получили имплант до 2-годишна възраст са 85-90%.

Броят на имплантациите е нищожен спрямо онези пациенти, които имат нужда от това

- изтъкна тя.

Глухотата е скрит проблем, за него обикновено не се говори, защото не е животозастрашаващ. Въпреки това, заедно с водещите специалисти от тази област се обединяваме около необходимостта да се започнат аудиометрични изследвания в училищата, защото един от най-важните моменти в този процес е ранната диагностика и улавянето на проблема навреме!, каза още Нина Горанова.

Аудиологът от ВМА д-р Дончо Дончев пък добави, че успехът и натрупаният опит в този дълъг и изпълнен с предизвикателства 20-годишен юбилей кохлеарна имплантация в България е показал, че именно благодарение на екипната работа се постигат сериозни резултати.

 

„От специалистите, които именно заради ранната диагностика откриват проблема, до хирурзите, които извършват сложната операция, до рехабилитаторите и не на последно място роднините на пациентите ни, през годините са постигнати сериозни резултати. Най-много ме радват пациентите, които след години са вече успешно реализирани както като професионалисти, така и като индивиди – със семейства, кариера и реализация!“, подчерта д-р Дончев.

 

Една от посоките, в които все още предстои сериозна работа, начерта проф. Спиридон Тодоров от ИСУЛ. Той добави, че

голям проблем е финансирането от здравната каса

както и дългият лист на чакащи кохлеарна имплантация пациенти.

Изправени сме пред морална дилема, когато трябва да обясним на един тревожен родител защо на детето му все още не може да бъде поставен кохлеарен имплант, защото преди него има поне още 100 пациенти със сходна нужда. Всяка година в България се раждат средно 70 новородени с пълна глухота, към тях се добавят и пациентите с подобен проблем, които са в листа на чакащите от миналата година. Когато към тях прибавим и пациентите с вродена глухота, чийто брой се покачва всяка година, броят кохлеарни имплантации, които финансира здравната каса, се оказва изключително недостатъчен. Изводът е, че държавата трябва да поеме своята отговорност в тази посока!, категоричен е проф. Тодоров.

Коментари