Кристина е на 33 години и е диагностицирана с болест на Бехтерев преди осем години. 

На 17 е, когато една сутрин се събужда и установява, че не може да се движи. Следва едно непрестанно обикаляне по лекари, предимно невролози, хоспитализирана е няколко пъти, провежда и курсове с нестероидни противовъзпалителни, но диагноза няма. Минават години, докато накрая нефролог я съветва да потърси мнението на специалист по ревматология. 

След като получих диагнозата, си отдъхнах. Когато знам какво ми има, мога да се боря срещу него и да се подредя живота според болестта,

споделя Криси и обяснява, че първоначалната информация за заболяването, която намерила в мрежата, е била тотално невярна. Описаната страшна клинична картина не отговаря на реалността.

При един подреден начин на живот

и съобразяването със спецификата на болестта, болният с Бехтерев може да живее пълноценно - да работи, да има семейство, да има деца.

Вижте във видеото историята на Криси, която разказва за "срещата" й с анкилозиращия спондилит, животът със заболяването и как се е отразило то на бремеността и раждането й. Какво е да си активна майка с болест на Бехтерев, кои са нещата, които трябва да промениш:

Никога не съм се квалифицирала като инвалид 

или като болен човек, казва Криси. Тя е просто една млада жена с автоимунно заболяване, която живее по начин, който й позволява да контролира проблема.  Внимава с какво се храни, защото диетата е от изключителна важност за стопиране на болестните процеси - не яде храни с глутен, нито такива съдържащи захар. Освен начина си на хранене, Криси е променила и двигателната си активност.

Движението за нас е изключително важно - когато се обездвижим, ние се сковаваме. Когато човек с ревматоидни проблеми се раздвижи, болката намалява,

обяснява тя и допълва, че рехабилитацията е от изключителна важност за качеството на живот на болните с анкилозиращ спондилит, за овладяване на болестта и за предотвратяване на инвалидизация. Тя е избрала да посещава груповите рехабилитации, организирани от сдружението на болните от болестта на Бехтерев, защото, освен че организацията е по-лесна и безпроблемна, там среща хора, които имат същите проблеми като нея. При процедурите в група терапията е с двоен ефект - на тялото и на духа. Кристина Иванова отправя едно много важно послание към всички, които се борят с това автоимунно заболяване:

Хората с нашето заболяване могат да правят всичко, което правят и другите, няма ограничения. Ограниченията си ги поставяме ние.

 

Вижте още: Елена Чаушева: Гимнастиката и храненето ме държат във форма (ВИДЕО)